ЕДИНОМИСЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който има еднакви мисли с други; едномислен. „Бъдете всинца едино-мислени, състрадателни“. ИЗ 1874-1881,
160. Когато това стана известно в ок-рестностите, стекоха ся мнозина единоми-слени братия и сестри. ИХЦ (превод), 202.
ЕДИНОМЙСЛЕНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Единомишленик. Яне Сандански напуснал [конгреса] с други единадесет деле-гати-единомисленици, а останалите се обособили в „съвещателно събрание“ — не вече конгрес. Хр. Бръзицов, НЦ, 269. Павел обаче не се покори на решението на събора и за да се удържи на мястото си, набра наоколо си свои единомисленици. ПСп, 1876, кн. 11-12, 73.
ЕДИНОМЙСЛЕНИЦА ж. Остар. Книж. Едномисленица; единомишленица.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
Е ДИНОМЙС ЛЕНО. Остар. Книж. Нареч. от единомислен; с еднакви мисли, в единомислие; едномислено.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник.., 1951.
ЕДИНОМЙСЛИЕ, мн. няма, ср. Книж. Еднаквост, единство, съгласие в мисли, възгледи, убеждения; едномислие. Единомислието и единодействието са абсолютно необходими за делото. Ив. Унджиев, BЛ, 207. „Мигар е възможно — озадачи се Радомир
— най-мъдрият в царството да е в единомислие с еретиците?“ М. Смилова, ДСВ, 96. На това съвещание академическият съвет не можа да стигне до единомислие. А. Гуляшки, Л, 437.
ЕДИНОМЙШЛЕНИК, мн. -ци, м. Книж. Мъж, който има еднакви възгледи, убеждения с други лица; съмишленик, еди-номисленик, едномисленик, едномишленик. Макар за външния свят „Мисъл“ да представляваше списание на единомишленици, то бе в действителност едно общежитие на тайно враждуващи помежду си литератори. М. Кремен, РЯ, 423. Страх ме е нерешителността на един от нашите водители да не обезсърчи единомишлениците ни.
С. Радев, ССБ I, 303. Кампанела е единомишленик на Бруно и Галилей. И. Спасова, ЧК (превод), 195.
ЕДИНОМЙШЛЕНИЦА ж. Книж. Жена, която има еднакви възгледи, убеждения с други лица; съмишленица, единомислени-ца, едномисленица, едномишленица.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ЕДИНОНАЧАЛИЕ, мн. няма, ср. Книж. Система на ръководство в армията, в производствени предприятия, учебни заведения и др., при която цялата власт и отговорност са съсредоточени в едно лице; еди-новластие. Тези причини принуждават Апостола да се отклони още повече от принципа на единоначалието и да преустрои вътрешната организация на почвата на една по-голяма децентрализация. Ив. Унджиев, ВЛ, 293. — Струва ми се, че откакто в завода е пристигнал инженер Берое, много-много не се спазва единоначалието. Д. Кисьов, Щ, 429. — Ама, разбира се, другарю директор. Или ще има единоначалие, или трябва да оставим да настъпи хаос. П. Незнакомов, СНП, 29. — Другари, колективно трябва да решим. Стига сте ме обвинявали в единоначалие, в команда-джийство. Нека колективът. Ст. Попто-нев, ОБР, 81.
ЕДИНОНАЧАЛНИК, мн. -ци, м. Спец. Лице в армията, което еднолично осъществява военното и политическото ръководство. Първите му успехи го издигнаха в собствените му очи до убеждението, че той като командир единоначалник сам може правилно да решава всички въпроси. Кр. Кръстев, К, 212.
ЕДИНООБРАЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Остар. Книж. Еднообразен. У тия народи срещаме .. няколко единообразии обичаи, според които са правели речените боеве. Ч, 1870, кн. 2, 47. Писарят само по позволението на съдилищния председател може да предаде някой съдебен документ, запис и пр.,..,; но и в такъв случай е длъжен предварително да написва единообразен препис от тези документи. ДЗОИ I (превод), 217.
ЕДИНООБРАЗИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Отвл. същ. от единообразен, единообразное^ еднообразие, еднаквост. Едино-образието е у секий случай неспособно и противно, пременателността обаче, каквото е у сека вещ, тако е и у тая, щото се види и чува угодна. И. Стоянович, ДСС (превод), 25.
ЕДИНООБРАЗНО. Остар. Книж. Нареч. от единообразен; еднообразно. Сички треперехме единообразно, като по правила, а студената лапавица продължаваше да шиба по храстовите листи. 3. Стоянов, ЗБВ I, 214.
ЕДИНООБРАЗНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от единообразен; единообразие, еднообразие, еднаквост.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ЕДИНОПЛЕМЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Книж. Едноплеменен.
— Това ново и отрадно чувство,.., тук при съприкосновението с вас, народ единопле-менен и угнетен, стократно се усили. Ив. Вазов, Съч. VI, 94. Правйтелете на това [западното] българско царство види се са имале доста голяма войска, па са срещале съчувствие и в единоплеменното население на съседните области. ПСп 1876, кн. 11-12, 121.
