единодушен. Аз бях избран по единогласно одобрение на свещеното Атонско събрание и определен за главен представител на всичките Атонски манастири в Константинопол. ПСп, 1876, кн. 11-12, 11. Единогласно решение. Ст. Младенов, БТР I, 640.
2. Едногласен (в 1 знач.). Сям гневно посегна към гуглата и в знак, че вече е загубил облога, я удари гневно в пода. Едно нережи-сирано единогласно „Ах“ посрещна края на състезанието. М. Венцеславова, БФ, 344.
3. Рядко. Едногласен (във 2 знач.) (Ст. Младенов, БТР I). Единогласен напев. Ст. Младенов, БТР I, 640.
ЕДИНОГЛАСИЕ, мн. няма, ср. Книж.
1. Едногласие (във 2 знач.); единодушие. С това си решение Съветът за сигурност .. наруши безцеремонно принципа на едино-гласието на петте велики сили. ВН, 1959, бр. 2506, 3. Решенията са издават по единогласие или по вишегласие на членовете. ДЗОИ I (превод), 102.
2. Рядко. Едногласие (в 1 знач) (Ст. Младенов, БТР).
ЕДИНОГЛАСНО нареч. Книж. 1. Едно-гласно (в 1 знач.); в един глас. Влязохме в селото. Селската будна стража ни поздрави единогласно от синките плетища,.. Аз говоря пак за кучетата. 3. Стоянов, ЗБВ I, 354-355. — Какво става тук? — изтърча разтревожен шишкав надзирател. — А всички по килиите. — Чакай! — извикаха единогласно в кръга. — Май ще има борба. Г. Караславов, ОХ IV, 358. И ревна цялата гора единогласно, така, без вятър, отвед-наж. Н. Хайтов, ШГ, 272. Вейте извикват единогласно: „ехее!“, та тръгват. К. Шап-карев, Р, 14.
2. Едногласно (във 2 знач.); единодушно. — Виждам, светейший владико и вие висо-корождени боляри, че всички почти единогласно ме осъждате. Ив. Вазов, Съч. XIII,
184. Делегатите единогласно решиха да се вдигне въстание срещу турската тирания. Д. Линков, ЗБ, 80.
ЕДИНОДЕЙСТВИЕ, мн. няма, ср. Книж. Пълна съгласуваност и единство в действията на няколко лица, организации и др. Единомислието и единодействието са абсолютно необхдими за делото. Ив. Ун-джиев, ВЛ, 207.
ЕДИНОДУШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. Който проявява единодушие. — Ти може да си на особено мнение, но аз виждам, че всички тук са единодушни. Й. Йовков, М, 20. При гласуването всички бяха единодушни — задачата трябва да се изпълни.
2. Който е основан на единодушие. Като обявяваме това наше единодушно решение на останалите г.г. избиратели от града и околията ни,.., приканваме ги да гласоподават в избора .. за горните трима наши съграждани. Ал. Константинов, БГ, 108. // Който изразява единодушие. В наше време надали е имало друга революция, която да събере всеобщите одобрения, да извика единодушните ръкопляскания на Европа и Америка,.. — като революцията на съединението. Йв. Вазов, Съч. XXV, 233. Организирането на Славянския събор .. предизвика голямо вълнение у българските интелектуални среди,.., поради единодушния протест на видни обществени и литературни личности. К. Константинов, ППГ, 173.
ЕДИНОДУШИЕ, мн. няма, ср. Пълно единство, съгласие в мисли, чувства и действия. Понеже ханският съвет решаваше само с единодушие, за да се постигне и то, трябваше да се направят задоволителни отстъпки на малцинството. Й. Вълчев, СКН, 116-117. Те разбраха, че гостенинът хвали селото им, говори за сговора и единодушието им. Й. Йовков, Ж 1945, 119. Трогателно беше това единодушие между мъже и жени, готови рамо до рамо да се хвърлят в борбата. Г. Караиванов, П, 23-24.
ЕДИНОДУШНО. Нареч. от единодушен; с единодушие. Комитетът току-що бе привършил своето заседание, но всички негови членове още бяха в клуба и ,.., доуточняваха редица подробности във връзка с решенията, които бяха гласували единодушно. Г. Караславов, ОХ IV, 111. Щабният съвет се събра още същата вечер и без много разисквания единодушно реши: Чорни да бъде свален от командирската длъжност. П. Вежинов, НС, 194. — Прието, прието! — викнаха всички единодушно. Елин Пелин, Съч. IV, 114.
ЕДИНОК, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Сам, самотен. И тъй, като другий Дон Кишот, реших да простра ръка на помощ към тази единока мома. П. Р. Славейков, ДБ (превод), 163.
ЕДИНОК, мн. -ци, м. Остар. и диал. Сам човек или човек с малка, малобройна челяд. Единоци сме, че не ни спори да работим като хората. СбНУ XVI-XVII, 393.
ЕДИНОКРЪВЕН, -вна, вно, мн. -вни, прил. Остар. Книж. Еднокръвен. Намерението на тоя знаменит старославенский изпитател .. е .. да подбуди другите по света честити славени, нашите мили единокръв-ни братия, да ся смишляват. X. Йоанович, Ц (превод), 65.
ЕДИНОЛЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. Книж. Едноличен. „Илиада“ завършва с описание погребението на троянския вожд — Хектор, убит от Ахил в единолична борба. Ист. V кл, 1965, 51.
ЕДИНОЛИЧНО. Остар. Книж. Нареч. от единоличен; еднолично.
ЕДИНОМЙСЛЕК, мн. -ци, м. Остар. Единомишленик. Д-р Чомаков със своите единомислеци една нощ,.., отиват при него [при епископ Гервасий] да го заставят принудително да подпише. К. Странджев, ЖБ, 29.
