да избягнат събудилото се напоследък подозрение на полицията, единично или на групи те се бяха отправили по пътя за Обилещи. Ст. Дичев, ЗС I, 456. Танцът „гопак“ се играе единично, на двойки и групово. Пеене VI кл, 87. От киното излязоха поединично.
ЕДИНЙЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от единичен; качество на единичен (от 1 до 5 знач.). Единичност на явленията.
ЕДЙННО. Нареч. от единен (във 2 знач.); задружно. Ще се борим единно и сплотено за равенство и свобода.
ЕДЙННОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Качество на единен; единство. Илюстрацията като съпровод на литературния текст, когато е нужно, разпада своята композиционна цялост и единност в отделни последователни фрагменти и се превръща в пластичен разказ. Ал. Гетман и др., СБ, 135.
ЕДИНО-. Първа съставна част на сложни думи, прилагателни и съществителни, със значение: 1. Който е единен, обединен, съгласуван, напр.: единодействие, единомислие, единодържавен, единофрон-т о в е ц и под.
2. Книж. Който сам, единствен представлява или осъществява нещо, напр.: единоборец, единовластен, единоначалник и под.
3. О стар. Който е един по количество, напр.: единоезичен, единоименен, еди-нолетен, единодневен.
4. О стар. Който е еднакъв с някой друг, напр.: единосъщен, единокръвен, еди-ноземец.
ЕДИНОБОЖИЕ, мн. няма, ср. Остар. Еднобожие. Религията на семитите била наклонна към монотеизма или към еди-нобожието. Н. Михайловски, РВИ, (превод), 2.
ЕДИНОБОРЕЦ, мн. -рци, м. Остар. Човек, който се бори или воюва сам, един срещу един; участник в единоборство. Брей, юнак агарянец беше Игриловият единоборец! Ст. Загорчинов, ДП, 302.
ЕДИНОБОРСТВО, мн. -а, ср. Схватка, борба на двама противници един срещу един; двубой. По-нататък двама Момчиловци с щитове и ризници бяха кръстосали мечовете си и се бореха ожесточено. Само по веселите лица на ония, които гледаха, личеше, че единоборството беше игра. Ст. Загорчинов, ДП, 342. Характерно за фут-болната игра,.., е голямата двигателна активност на играчите,.., единоборствата между играчите. В. Ангелов, и др., Ф, 6. Той [Антей] навиваше секиго, който би стъпил с него в единоборство, защото майка му помагаше му постоянно. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 51.
ЕДИНОВЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Остар. Книж. Едноверен. Той познава отлично спорните въпроси, що са влагали студенина между двата еднокръвни и единоверни съседски народи. Бълг., 1909, бр. 451., 1. Старото турско правителство не е имало причина да защищава българите, напротив, то с удоволствие е гледало наступателното движение на своите войнствени и единоверни съюзници против християнските раи. А. Шопов (превод), Н, 1882, кн. 1,53ч
ЕДИНОВЕРЕЦ, мн. -рци, м. Остар. Книж. Едноверец; единоверник. Кърджали,.., отвил сребротъканото було от лицето на Сара-Михаила.. Тодор обърнал настрана очите си и пръв път, може би, той завидял на единовереца си за тази божия святица. Ст. Ботьов, К (превод), 57. В онова време по някои делиормански села правоверните мюсюлмани казваха на някои свои единоверци „калъч-качкана“, т. е. хора, побягнали от ножа, за да се спасят. СбАСЕП, 102.
ЕДИНОВЕРНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Едноверец; единоверец. Он [немецът протестант] .. иска да употреби все благо -времие да страдающи българи на своя най-нова вяра обърне и с том да умножи брой свои единоверници. БДн, 1857, бр. 5, 18.
ЕДИНОВЁРСТВО, мн. няма, ср. Остар. Книж. Едноверие. При освобождението на българските селища освободители и освободени си разменяли кръстове, за да засвидетелствуват и увековечат едино-верството, едноплеменността и братската си любов. ВН, 1964, бр. 3884, 2.
ЕДИНОВЛАСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. 1. Който единствен разполага с властта. Единовластен господар.
2. При който цялата власт е съсредоточена в ръцете на едно лице. Единовластно управление.
ЕДИНОВЛАСТИЕ, мн. няма, ср. Книж. Управление, при което цялата власт е съсредоточена в ръцете на едно лице. Тепърва той [Стамболов] се надяваше да ги [полковете] привлече на своя страна и да въдвори единовластие в цялата страна. С. Радев, ССБ II, 85. // Единоначалие. Съперничеството, ако не непримиримост, владее и между Букурещ и Одеса на почвата на същата воля за единовластие във важните народни начинания. М. Арнаудов, БКД, 104.
ЕДИНОВЛАСТНИК, мн. -ци, м. Рядко. Книж. Единовластен владетел, управник.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ЕДИНОВЛАСТНО. Книж. Нареч. от единовластен (във 2 знач.). Управлявам единовластно.
ЕДИНОГЛАСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Остар. Книж. 1. Едногласен (в 3 знач.);
