ло. Числото над чертата показва броя на дробните единици, които съдържа дробта, и се нарича числител. Аритм. V кл, 1965, 70. Методическа единица. Учебен материал, предвиден за преподаване и усвояване в продължение на един учебен час. Фразео-логична единица. Езикозн. Самостоятелна езикова единица от два или повече елемента (думи), която е с единно, цялостно значение, възникнало от семантичното преобразуване на нейните компоненти; фразеологизъм.
ЕДИНЙЦА2 ж. Диал. Единствена, едничка дъщеря на родителите си; единачка. Пенка, дедовата Мирчова единица, таман залива босиляка у градината. М. Георгиев, Избр. разк., 133. — Сладка моя дъщерке, ангеле мой, единице моя! Майка ти непрестанно пролива горки сълзи с баща ти и моли ся Богу за душата ти. П. Тодоров, МГ (превод), 68.
ЕДИНИЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Единствено, едничко дете на родителите си; единаче. Дойдоха дядо Кънчо и баба Кънчовица, изреваха, хвърлиха са и прегърнаха своето детенце, своето единиче. Л. Каравелов, Съч. II, 148. "Единственото мое единиче, което съм аз вардила за виенските търговци и което съм родила на личен ден, стана жертва на българските хъшове. Хр. Ботев, Съч. 1929, 97.
ЕДИНИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил.
1. Който е един, обособен от група, поредица от еднородни предмети, факти, лица; отделен. Присъствието на единични екземпляри от прилепи .. и през ранния сезон са едно указание, че и в днешно време това място служи за тяхно зимно убежище. П. Делирадев, БГХ, 71. Остават три единични звезди — Тау в съзвездието Кит, Епси-лон в Еридан и Епсилон от Индиеца. И. Спасов, ЧК (превод), 158. Съществителните собствени имена означават единични лица и неща и с това се представят сами по себе си като определени. Л. Андрейчин и др., БГ, 89. Те бяха образували групи, които действуваха много по-успешно, отколкото единичните лица. П. К. Яворов, Съч. П, 205. Ударите следваха непрестанни, безпощадни и смели. Ту единични, ту залпови, те люлееха черната сграда. Хр. Смирненс-ки, Съч. II, 205. // Който е един, единствен от даден вид, който не е част от група, поредица от еднородни предмети, факти и др. Нощем, когато всичко заспиваше, по мастиленото небе бръмчеха единични самолети. П. Вежинов, ВР, 106. Нарушения на Закона за горите — като безрабзборна сеч — не са единично явление у нас.
2. Обикн. мн. Който не се среща често; отделен, рядък. В южните райони на страната има единични случаи на заболели от салмонела. А Да дадеш по-крупна сума на заем в днешни времена стана единично явление.
3. Който се състои само от една част, който не е двоен или групов. Стаичката беше с голи стени и пръстен под .., на единичните прозорци с прости дървени рамки бяха окачени басмени перденца. Д. Ангелов, ЖС, 73. Всеки етаж има по 4 малки стаи с тесни малки прозорчета, с тънки дървени рамчи-ци и с единични стъкла. Г. Караславов, Избр. съч. III, 341. Цветовете на мака са единични, едри, с бели или ярко оцветени венчета. Бтн V и VI кл (превод), 76. — Позволи ми да попълня само един единичен [то-то-фиш]. Тоя път сериозно! В. Пламенов, ПА, 37. Единична врата. II За ширина на плат — който е около 70 сантиметра. Про-тивоп. двоен. — Има ли хасе единична ширина?
4. Който е предназначен само за един човек. Андрей и Васил изпращат на стария си баща единична пружина за легло. П. Велков, СДН, 307. Много неща в нея [стаята] ми говорят, че съм сама: единично легло, едно нощно шкафче, една нощна лампа. В. Панайотов, НЧ, 151. Герган бе откаран в подземния етаж на затвора и хвърлен в единичен, тесен карцер. К. Калчев, ЖП, 294. Представях си себе си едва ли не като шил-ъонския затворник — отделен от света в единична килия. П. Вежинов, ЗНН, 9. // Който се отнася до едно отделно лице. Единичните абонаменти се изпращат 10 дни след получаване сумата.
5. Който се извършва, осъществява само от един човек; самостоятелен. При единичното изпълнение [на лезгинката] мъжете танцуват с кинжали (ками). Пеене VI кл, 1965, 88. Стачките са различни — от единични, индивидуални, до такива с широк обхват.
6. Воен. За стрелба — при който всеки изстрел се произвежда с отделно натискане на спусъка, който се състои от отделни, повтарящи се по-дълги интервали. — Когато си чул стрелбата на хълма, тя единична ли беше или .. такава гъста, като от автомат? П. Вежинов, ВП, 39. Намести се, опря автомата до камъка, натисна спусъка.. Оловната струйка смете полицаите в ро-вината и Павел бутна копчето за единична стрелба. В. Андреев, ПР, 92.
7. Като същ. единично, мн. няма, ср. Филос. Философска категория, изразяваща относителна обособеност, отделност на вещите и явленията в пространството и времето и специфичните им индивидуални особености, съставящи тяхната количествена и качествена определеност.
ЕДИНИЧКА ж. Разг. Умал. от единица (обикн. във 2 и 5 знач.) — За това подсказване в час може и да получиш някоя единич-ка.
ЕДИНИЧНО нареч. Понякога в съчет. По единично. По един, от един, не групово, не заедно. Единично и на групи се движат войници. Г. Караславов, Избр. съч. П1, 7. За
