та, с които случаят ме беше събрал под един покрив. Ив. Вазов, Съч. XII, 93. По едно време. Разг. В един не точно определен момент; между това. Трапезата скоро се покри с хляб, с гозби и чаши с червено вино. По едно време хлябът намаля и Иван скочи да донесе още от къщи. Й. Йовков, ПГ, 44. По едно и също време. Разг. Едновременно. Кафеджийството и шекерджийството се появили в Габрово почти по едно и също време — средата на миналия век. Ив. Коларов, Е, 25. Поставям / поставя (турям / туря, турвам / турна, слагам / сложа) на една дъска (плоскост) нещо или някого и (с) нещо друго или с някой друг. Разг. Не правя разлика между различни неща, хора, смятам ги еднакви, изравнявам ги. „Я се опитай да поставиш на една дъска енергичния работник Минкин Никола с мързеливия лъжец Бабинкостов, хитроватия и бъбрив Дивеч-ки с усърдния и мълчалив Занкоглу“. Б. 06-ретенов, С, 103. Пускам / пусна една муха (някому). Разг. Казвам, съобщавам на някого нещо, което да го заинтересува, подхвърлям някаква мисъл идея, за да го накарам да действа както ми харесва. Без да ми продума, той дръпна количката втори път и купчината се наклони застрашително. Тогава аз пуснах една муха. — Ще кажа на майстора! Ръцете му паднаха като отсечени. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 56. С един замах (удар). Разг. Изведнъж, веднага. Милиони хора трябва още да се лекуват. Да се създава модерна промишленост и модерно селско стопанство,.. А това са проблеми, които не могат да се решат с един замах... Т. Кюранов, АП, 23. С един куршум два заека удрям / ударя (гоня). Разг. С минимални усилия и средства постигам или се стремя да постигна двоен резултат. — Няголе, хитра лисица си ти! С един куршум два заека гониш. К. Петканов, ЗлЗ, 11. Отново ще ударя с един куршум два заека. От една страна ще се отворят места за напредване в службата, а от друга — ще израсна значително в очите на началството. П. Незна-комов, БЧ, 64-65. С една дума (реч). Книж. Обикн. вмет. Накратко казано. Леля му го гледаше пак както и отнапреди: месеше му, готвеше му, дрехи му приправяше — гледаше си го, с една дума, като майка пак. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 21-22. — А хъш значи да се мъчиш, да гладуваш, да се биеш, с една дума да бъдеш мъченик. Ив. Вазов, Съч. VI, 17. <С> едни гърди. Съвсем малка, незначителна преднина пред някого или нещо. В клуба на активните., всеки искаше да се изкара с едни гърди напред и одумваха младите. К. Колев, ТЕ, 79. С едно<то> око, поглеждам. Разг. Скришом, бегло (поглеждам). По крушите,.., се чернееха ята от сити сгушени гарвани, които попоглеж-даха с едно око към Балкана. Ил. Волен, РК, 40. С едно<то> ухо, слушам. Разг. Без да внимавам в това, което се говори, мислейки нещо друго; разсеяно, невнимателно (слушам). — С едно ухо ме слушате вие и мислите за секидневните си земни дела,.., пък аз искам да ви издигна да видите бел свет, да ви покажа от какъв могъщ корен сте издънка. Д. Талев, ПК, 146. Боян я слушаше с едно ухо, очите му бяха устремени в оркестъра. М. Грубешлиева, ПИУ, 206. Слагам / сложа (турям / туря, турвам / турна) в един кюп (кош) някого с (и) някой друг. Разг. Смятам някого еднакъв с други, не правя разлика между него и други. — За Гита аз имам по-специално мнение... Защо да я слагам в един кюп с тия мръсници? К. Калчев, СТ, 182. Всички хевиметалист-ки състави се вкарват в един „кюп“. Диал., 1990, бр. 7,13. Става / стане тя една. Обикн. се. Разг. Възклицание при случила се или предстояща, обикн. неочаквана неприятност. — И после? — попитах аз. — После стана една!... Първото отделение се изпразни и всички дойдоха при нас. Харесаха краставичките. С. Северняк, ИРЕ, 193. — София се дострои! — констатирам сухо. — Тя стана една! Вече няма къде да паркираш! Бл. Димитрова, От, 160. Тегля (чета, прочитам / прочета) едно <конско> някому. Разг. Скарвам се остро на някого; на-хоквам. — Сага ще му тегля едно конско — да помни кога ме е принуждавал да вися пред дверите на чертога му! Др. Асенов, И,
8. Главният на партизаните им прочел едно конско, което им паднало като мед на душата, защото веднага разбрали, че отървават кожите. Н. Антонов, ВОМ, 168. Тегля (удрям / ударя) едно око. Простонар.
1. На някого. За мъж — намигвам на жена, закачам я. Простичко, така, облечена, рекох си — слугиня. Теглих й едно око — смей се. Ал. Константинов, БГ, 22. 2. На някого или нещо. Поглеждам набързо, но обикновено внимателно. След третото шишенце го обхващаше буйно желание да играе ръченица. Надигаше се и заповядваше на стария Демир да му свири. Демир, след като удари едно око на околните, надигаше кларнето и почваше да го надува, без да издава нито звук. А. Каралийчев, СР, 26. <Хващам / хва-на> едно за глава<та>, друго за крака<та>. Разг.', Едно за глава, друго за нозе. Диал. Върша нещо съвсем без ред, без система; безразборно, хаотично. Хвърлям / хвърля <по> едно око (един поглед). Разг. Поглеждам или преглеждам бегло, набързо. Ние ги [старците] гледахме с явно любопитство, а те от време на време хвърляха по едно око към нашата маса. С. Северняк, ОНК, 94. Секретарят беше уморен, а аз влязох [в завода] с намерение да хвърля един поглед само и да си отида. Ст. Даскалов, ЕС, 106. Хлопа (хлопва / хлопне) ми едната сдъска (чивия)>. Разг. Ненормален, побъркан, безумен съм. — Аслъ нему едната му хлопа... Т. Влайков, Съч. III, 222. — Партизаните нападнаха селото! — извика момчето,..
