дерев... на една дъска с разните простаци и селендури, които са управлявали околията... Г. Караславов, ОХ IV, 304-305. На една крачка от нещо. Разг. Съвсем близо. Ужасен миг! Той беше на една крачка от гроба, а за жена му това бяха „фокуси“. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 413. На една страна. В ляво или дясно от средата, от средната линия на нещо; настрани. Той беше извадил флейтата си и я настаняваше. Най-после, като прекара пръсти върху дупките и като понаведе глава на една страна, той засвири. Й. Йовков, ЧКГ, 160. От сутрин до вечер пред колелото стоеше поприведен едър четиридесетгодишен мъж. На главата му бекрийски беше кривнат на една страна изтърканият му, избелял фес. Д. Спро-странов, С, 64. Скоро дървото се залюля, припращя и се наведе на една страна. Елин Пелин, Съч. III, 158. Не едно куче викат (казват) Шаро (Караман). Разг. Ирон. Употребява се, когато някой се обажда или мисли, че нещо се казва по негов адрес, без това да го засяга или да се отнася за него. Не е (са) едно и две. Разг. Много е, много са. Кога ще се прави мозайката, кога ще се направят и подовите настилки, фаянсовите облицовки, бояджийските работи, дограмата, парапетите? Не е едно и две. ВН, 1959, бр. 2524, 2. Не ме сдържа (свърта) на едно място; не се сдържам (свъртам) на едно място. Разг. Изпитвам силно безпокойство, вълнувам се от нещо и чувствувам необходимост да се движа. — Не знам защо нещо ме потиска и не ме свърта на едно място. Ем. Станев, ИК III и IV, 411. Деяна не се свърташе на едно място. — Харсъзин!... Конспиратор!... Аз ще му дам да се разбере!.. Ще види кого е заплашвал той!... Г. Караславов, СИ, 161. Не ми бие (удря) брадвата (чука, топора) на едно място; не ми сече брадвата (секирата) на едно място. Диал. Непостоянен непоследователен съм в постъпките си или в мнението си, не устоявам на дадена дума. — Едни ми викат, че гръд-на жаба, други нерви: и на докторите брадвата не удря на едно място. Н. Хайтов, С, 5-6. Номер едно. Книж. 1. В съчет. с враг. Най-опасен, най-голям (враг). — Господа, всеки, който употребява в тия дни понятия като жестокост, садизъм, подлост... е враг номер едно и подлежи на разстрел.
Н. Каралиева, РП, 77. 2. В съчет със задача, проблема идр. Който има първостепенно място и значение, най-главен, най-важен; първостепенен. Нося две дини под една мишница. Разг. Върша две работи едновременно, изпълнявам две различни задължения. Съчетал, значи, полезното с прия-тното. Кой не прави така в нашия задъхан век, където обикновено всеки носи по две дини под една мишница... П. Незнакомов, АБМ, 52. Няма да ги вържа две на едно <място>. Диал. Пилея, прахосвам парите си, не задържам пари. От един дол дренки.
Разг. Неодобр. Съвсем еднакви, едни и същи (употребява се при сравнение на хора, еднакви по недостатъците си). — Всички мъже, Ружке, са от един дол дренки. Покрай Бориса съм ги намразила. Гледаш ги хубави, добри, а не знаеш какво ти кроят. К. Калчев, СТ, 24. От една кръвна група съм с някого. Нов. Разг. Духовно близък съм с някого поради сходни интереси и предпочитания, сходно отношение, усещане за нещата; с еднаква кръвна група съм. Погледнах го право в очите и почувствах неговия огън. Разбрах, че с него сме от една кръвна група. ХК, 2000, бр. 144, 5. Те, като хора, които са от една кръвна група, веднага намериха общ език. От една мая (тесто) съм с някого; от едно и също тесто съм замесен (направен, омесен). Разг. Еднакъв (съм) с някого, подобен (съм) на някого по характер, разбирания, възпитание (обикн. за хора от общ произход) или еднакъв (съм) с някого по произход. Забрадка, мотика, сърп, нощви, това не й се щеше. Пък и нямаше кой да го иска от нея. Не бяха ли от една мая баща и дъщеря? На кмета левче-тата му идеха лесно — рушвети колкото искаш. Б. Болгар, Б, 14. Асаров,.., уверявал хората, че някога е бил против бедните, но водата на враждата отдавна е изтекла в Тунджа, че той вече е омесен като тях, от едно и също тесто, че иска да изплати греховете си. Д. Вълев, Ж, 112. От една партия с някого. Разг. Еднакъв с някого, подобен на някого по нрав или по добри или лоши навици. От една черга с някого. Разг. Който има еднакво обществено и материално положение с някого, който е от еднаква социална среда с някого. Погледнах го,.., и усетих някаква странна близост към този човек, стори ми се, че сме от една черга. Л. Стоянов, ПХ, 141. Отивам / отида (ще ида) до (на) едно<то> място. Разг. Евфем. Отивам (ще ида) да извърша физиологична нужда. Ние с жената живеехме в антрето на една милостива нейна леля, чиято челяд всяка нощ ни прескачаше, когато отиваше до едно място. Хр. Пелитев, ХО, 39. Пея <си> една <и съща> песен. Разг. Досадно и отегчително повтарям нещо. — Нови, казваш? Не като думите на ратая, нали?.. Един друг се подучват и все една песен пеят: друг път елате. А. Христофоров, А, 196. — Все във вестниците се завира, а не потърчи да помогне с нещо на детето. Тодор махна само с ръка.. Той не можеше да й каже защо чете вестниците, а тя беше проста и само една песен си пееше. Г. Караславов, Т, 53. Подвеждам / подведа (привеждам / приведа, турям / туря, слагам / сложа, поставям / поставя) под един знаменател някого или нещо с (и) някого или нещо. Книж. Уеднаквявам, изравнявам различни неща, хора в някакво отношение. Под един покрив. Разг. Заедно, в една къща, сграда. Трябва да кажа две думи и за лица
