ниците: „Опасни типове! Такива могат да ти забият ножа в гърба за едното нищо!“ Д. Цончев, ОТ, 77. Иван Ефрейторов беше забравил заканата си да избие тия очи, ако някой ден се разреват за едно нищо. И. Радичков, ГП, 88. За едното чудо. Разг. 1. За подчертаване на нещо изключително, изненадващо. Не къща — истинска вила ще стане, за едното чудо... Като влизат в селото, хората ще я сочат и ще хълцат. Г. Кара-славов, Избр. съч. X, 82. 2. За подчертаване, че нещо, обикн. неприятно, неочаквано, изненадващо, но същевременно твърде вероятно, може или е могло да се извърши. — Един ден ме причакаха ей тука, хванаха ме, ако не бяха някои хора, щяха да ме претрепят за едното чудо... Г. Караславов, ОХ II, 78. —Дай, царю, дай мило за драго — шепнеше Прохор на царя. — Тоя разбойник ще те предаде на бунтовника за едното чудо. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 448. Залагам / заложа (слагам / сложа) на една карта нещо. Разг. Рискувам. Глория (..) — Бъдете герои!... Вие загубихте много: банките си, чифлиците си, вилите,.. Борете се да си ги върнете! Загоров.. — Какво материално губя аз — бедният пастор — та съм заложил всичко на една карта? О. Василев, Л, 45-46. Из (от) един път. Разг. 1. Изведнъж, неочаквано. Докато птицата летеше, из един път нещо блесна на слънцето и тя се запремята във въздуха, па подире тежко, с главата надолу, падна зад дърветата. Ст. Загорчинов, ДП, 302. Коравите му шепи загалиха посърналото лице на дъщеря му и се замокриха в нейните сълзи, които рукнаха из един път... Ст. Чилинги-ров, ПЖ, 136. 2. Наведнъж, заедно. Остая-ха му всичко на всичко пет франка и той ги положи синките из един път. Ив. Вазов, Съч. VI, 13. Из едно гърло. Разг. Едновременно, заедно с някого казвам нещо. — Наздраве! Наздраве! — закрещяха всички из едно гърло и който имаше пълна чаша, изпразни я на един дъх. Ст. Загорчинов, ДП, 466. Имам си едно наум. Разг. 1. Съобразявам се с нещо, имам пред вид нещо, някакъв предишен опит и под. и съм готов да предотвратя или да се справя с нещо лошо. — Хората не са туй, което си мислиш за тях... Толкова съм патил, че винаги си имам едно наум... П. Вежинов, ЗНН, 56. [Петко] изпитва някаква дълбока ненавист, без да може да я излее открито, защото все пак има едно наум, че съм роднина на господарите. С. Таджер, ПНМ, 86. 2. Готов съм да направя нещо замислено. Като един <човек>. Разг. Всички едновременно, единодушно, съглас-но. Той [комитетът],.., правеше апел към патриотизма на народа да стане като един човек и да подкрепи делото на освободителната война. Ив. Вазов, Съч. VII, 176. Всички партизани като един се дигнаха и застанаха мирно. Настъпи пълна тишина. М. Марчевски, ГБ, 239. — Този път цяла
България като един ще се вдигне и ако вие не искате да се срамите пред потомците...
H. Никифоров, ПВ, 52. Като едното нищо. Разг. Без да се колебая, без да мисля. На всеки вход [на метрото] стърчи не някаква си там (<първобитна сила ", а една машина-рийка.. Кметът като едното нищо ще я купи. ВЖ, 1998, бр. 23, 2. Той ще те зареже като едното нищо, ако продължаваш да се държиш така предизвикателно. Меря с един <и същ> аршин; меря с една мярка (с един кантар). Разг. 1. Преценявам еднакво еднакви прояви на различни хора; не съм пристрастен. 2. Постъпвам с другите по същия начин, както бих постъпил със себе си, не правя разлика между себе си и другите. Минавам / мина от едни ръце в други. Разг.
I. Последователно съм вземан ту от един, ту от друг за кратко време. 2. Последователно бивам използван или оставам собственост ту на един, ту на друг. На един дъх. Разг.\ На един солук. Диал. Много бързо, наведнъж, без спиране. —Да е жива България и нейните осем нови крепости! — извика ненадейно царят, па допря чашата си до устните и я изпразни на един дъх. Ст. Загорчинов, ДП, 377. Стълбите на четирите етажа той взима на един дъх. Н. Каралиева, Н,
116. Тая дълга молитва непознатият приятел я избърбори на един солук. 3. Стоянов, ЗБВ III, 36. На един косъм. Разг. 1. На съвсем тънко, малко нещо. Погледнах нагоре и видях, че въжето се е протрило — висях, дето се вика, на един косъм. 2. Съвсем близко, непосредно. Катереха се по скалите и даже не забелязваха, че са на един косъм от смъртта. На един косъм остана. Разг. Без малко, насмалко. На един косъм остана да ни избият като кучета. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 192. На един път. Разг. Наведнъж. Напълваше си чашата догоре и я изпиваше на един път. И. Йовков, В АХ, 21. На един ум (акъл) съм с някого; на един ум (акъл) сме. Разг. Ймам еднакво мнение с някого; мисля, разсъждавам еднакво с някого (имаме еднакво мнение; мислим, разсъждаваме еднакво). — Па да го направим кмет, — дума Янко. — Отстъпям му. И аз искам да съм по-свободен... като тебе. — На един акъл сме, Янко, — изсмя се Звезда и зъбите й блеснаха и очите й светнаха. Елин Пелин, Съч. IV, 274. Бащата не беше на един ум с дядото. Той смяташе Любен да се изучи в Пловдивското гръцко училище. А. Ка-ралийчев, ТР, 172. Двамата братя бяха винаги на един ум — Ицо, по-старият, мислеше и премисляше за двамата, а Миро бързаше да се съгласи с него. Д. Талев, ПК, 30. На един хвърлей камък. Разг. Недалеч, съвсем близо. Ей къде е гората, на един хвърлей камък от крайните къщи на селото. На една дъска с някого. Разг. Наравно с някого. Не господин капитан, не дори господин Стоянов, а — „господин околийски началник!“ Санким де — на една дъска с Начо Ки-
