К. Величков, ПССъч. VIII, 253. Едно-друго. Разг. Различни неща, някои неща; това-оно-ва. Преди обаче да иде до шивача, реши да понатуря из джобовете едно-друго. Джоб-но ножче тури в един джоб, в един тури ог-ниво. Й. Радичков, СР, 95. Старецът грижливо го зави с кечето си, прибра едно-друго от масата, за да заличи следите му, и седна до прозореца. П. Михайлов, ПЗ, 25. Само Захаринчо,.., отиваше често при него, запитваше го едно-друго и му помагаше да стане. Елин Пелин, Съч. III, 84. Едно към едно. Разг. 1. Точно, вярно. Такъв бар наистина е съществувал в началото на 90-те и атмосферата в него е предадена почти едно към едно. Ег, 2000, бр. 45, 32. Пиесата си е документална, отразява едно към едно живота. ВЖ, 2000, бр. 39, 5. 2. Буквално, дословно, точно. Вокалистът.. дублираше едно към едно жестовете на Мариус Кур-кински, което предизвика възмущение сред феновете. 24 часа, 2000, бр. 74, 24. Това не са мемоари или документалистика, това е измислица. Случващото се в книгата не бива да се приема едно към едно. НТ, 2000, бр. 216, 6. 3. С гл. говоря и др. Откровено, директно, недвусмислено (говоря и др.). Докато H. М. често прикрива смисъла на думите зад деликатно конструирани измислици, О. цепи направо. „Винаги говоря едно към едно“, казва американката. 24 часа, 1999, бр. 167, 99. Едно към кесим (гьоту-ре, намерки). Простонар. Неодобр. Неточно, произволно, без да се изчислява, без да се пресмята, както трябва. — Лабораторна проверка прави ли? Не си! .. Едно към кесим. В. Ченков, РД, 1965, бр. 157, 3. Едно ми <е> на езика, <а> друго <ми е> на сърцето. Разг. Неискрен съм и не говоря това, което мисля и чувствам. Не можеш да му вярваш, защото едно му е на езика, друго му е на сърцето. Едно на друго. Разг. Приблизително, средно. — Ако декарът даде едно на друго по 120-130 кила, чистата загуба ще бъде най-малко по 40-50 лева. Г. Карасла-вов, СИ, 204. — Войната ми изяде осемдесет бона. Обмяната на парите — сто и двадесет. Едно на друго двеста бона хлътнах в продължение на 15 години. К. Калчев, ДНГ, 64. Едно на ръка. Разг. Съвсем сигур-но, напълно ясно (обикн. при изтъкване на нещо, което е необходимо условие, сигурна предпоставка за нещо друго, което следва).
— Тук ще се скупчим на едно място и ще вдигнем гюрултия.. — Гюрултията е едно на ръка. Ами ти знаеш ли какво е като се подплаши кон? В. Мутафчиева, ЛCB I, 97.
— Що ще кажете, братя? А че боляринът е научил за татарите и за боя пред селото и за предишния бой при тинестата рекичка, то е едно на ръка. Иначе нямаше и да идва. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 303. Едно <си> баба знае, едно <си> бае. Диал. За човек, който върши нещо, както си е свикнал, както може, както умее. Едното ми око все навън гледа. Разг. Имам желание да се махна от някъде, където се намирам; стремя се да изляза и отида другаде. В кооперативното беше Рангел, а едното му око все гледаше навън. Кр. Григоров, Н, 59. Едно-що. Остар. и диал. Нещо не в голям размер; нещичко. Варлаам Копринарката, който също знаеше едно-що от учение — ..
— упорствуваше и не искаше да падне долен на Иванча. Ив. Вазов, Съч. VIII, 9. — Да дигнем на твоето място една мелница с маслобойна.. — Ти ще дадеш мястото и едно-що. Все ще излезе нещо и от сградата. Ем. Станев, ЙК I и II, 198. Забърквам / забъркам ги едни; забърквам / забъркам я една. Разг. Ставам причина за някакви неприятности, създавам неприятно, объркано положение. Забърка ги едни, сега те е срам да си покажеш лицето пред хората. И. Петров, HЛ, 198. За една<та> бройка. Разг. На-смалко, без малко. Събуждам се с отрязана ръка. Казват, късмет съм имала. За една бройка да се подам навън и ударът да ми отсече главата... Бл. Димитрова, Лав., 299. Изведнъж от масата в дъното се чува нов, пети изстрел. За една бройка щеше да те застреля. ДТ, 1997, бр. 205, 32. За една бройка щях да закъснея за изпита. За ед-на<та> хубост. Разг. 1. За подчертаване на нещо изключително, обикн. добро, хубаво, което буди възхищение, удивление; много хубаво, чудесно. — Той е сираче, бае Славчо, ама ти го знаеш хубавенце, че то е момче за една хубост. Т. Влайков, Съч. I, 1925,
130. Дойде си вечер лятно време бае Крачун в къщи, па завари стрина Тота, че завра-тила ръкави, подбола шевове, па улива оная градинка, улива я, а онова цвете се размирисало, размирисало — за едната хубост! М. Георгиев, Избр. разк., 230. 2. За подчертаване, че нещо става или е могло да стане, без да има защо, без необходимост, напразно, нахалост. Другото — бакър, накити,.. — оставаше на оня, дето го е грабнал,.. Но не дай боже някому да скимне да прибере неброена пара — отиваше си за едната хубост, ако го подушат.В. Мутафчиева, ЛCB II, 222. — А то има хора, знам го това добре, които и при най-добър занаят си остават на улицата гладни — тъй, за едната хубост! Т. Влайков, Съч. II, 176.
3. За подчертаване, че нещо, обикн. неприятно, неочаквано, изненадващо, но същевременно твърде вероятно, може или е могло да се извърши. Съгледал го отнейде пуснатият на свобода бик, че като го подгонил
— ха сега да те питам тебе! — та насмал-ко не го намушил на рогата си за едната хубост! Б. Обретенов, С, 145. Хвърли той един камък и щеше да ме пребие за едната хубост. За едно<то> нищо. Разг. За подчертаване, че нещо става или е могло да стане, без да има защо, без особена причина; напразно, нахалост. Така ги наричаше и младата техничка, която ни водеше над
