Разг. Много близо съм до нещо (обикн. лошо); непосредствено съм застрашен от нещо. А и нашият трен само един косъм го делеше от такава катастрофа. Ал. Константинов, Съч. I, 241. Един на вили, друг на мотовили (кокили, могили). Диал. За несговорни хора. Един от друг. Със следващо прил. в сравн. степен. За означаване на всеки следващ от дадена съвкупност, който притежава в много по-висока, по-силна степен посоченото с прилагателното качество. Всичките тия разкази, един от други по-невероятни и изумителни, фърляха ново освещение върху моралната сила на Дякона. Ив. Вазов, Съч. XII, 165. Умът му прехвърляше и избираше всевъзможни средства, едно от друго по-жестоки. И. Йовков, Ж 1945, 50. Един по един. 1. Разг. Един след друг, последователно. Наведоха глави хайдутите и си отидоха един по един. Й. Йовков, CЛ, 191. Той се спря, изгледа една по една момите — всички му се сториха хубави, гиздави... Ст. Дичев, ЗС II, 187. 2. Поотделно, изолирано един от друг. Един по един те не струваха нищо. Но сбрани на едно, организирани и стегнати, бяха сила. Г. Ка-раславов, СИ, 127. Един през друг. Разг. Всички едновременно или почти едновременно, без да се изчакват, в надпревара. Един през други, като се трупаха наоколо и викаха, селяните даваха най-различни съвети. Й. Йовков, ВАХ, 204. Щом открехна вратата, нетърпеливите овце една през друга наизскачаха и се затириха към затворената протка на градината. Ст. Марков, ДБ, 83. Жените викаха една през друга. Л. Александрова, ИЕЩ, 187. Един път1. Разг. 1. Някога в миналото; веднъж. Един път той [Белчо] се изгуби и баща й цяла нощ го търси по гората. Елин Пелин, Съч. II, 29. Един път имаше битка между нашата и една съседна махала. 3. Сребров, Избр. разк., 141. 2. За означаване на предшестващо действие по отношение на действието, което следва; щом като, веднъж (в 5 знач.). Един път завоювал разговора, той го не изпуща от властта си. Ив. Вазов, Съч. IX, 136. Един път2. Жарг. Изключителен, рядък с добрите си качества; много хубав, много добър. — Що чини дъщерята, зетят. Зет имаш един път. Харно момче... Кр. Григоров, ПЧ, 13. —А Весето, Весето е мома един път. Не видиш ли само каква снага има. Кр. Кръстев, К, 84. Един път <ще> се мре. Разг. Употребява се, когато някой предприема нещо рисковано, опасно, но въпреки това иска да го направи. Един с един. Разг. В отриц. изр. Никой с никого (употребява се, за да се подчертае разлика, несходство). То какви ти кокошки! Отначало бяха само стотина гребена и една с една не си приличаха. Г. Краев, Ч, 79. Пет пръсти са на краката, един с един не са равни. П. Р. Славейков, БП II, 46. Един тегли напред, а друг <дърпа> назад. Разг. За не-сговорни хора в някаква обща работа. „Но как ще вървиш, когато един тегли напред, а друг дърпа назад?“ М. Марчевски, П, 246. Един ум (акъл) за зиме ли, за лете ли; един ум (акъл) за събота ли, за неделя ли. Разг. Ирон. Употребява се, когато някой забрави, не се сети навреме нещо или сбърка нещо съвсем просто. — Ама ти, учителю, речи на учителката, нека не дава на ония [момите] да пеят без време, а то... един ум за зиме ли, за лете ли? А. Страшимиров, К, 6-7. Един хвърлей камък. Разг. Съвсем малко разстояние. Така урвата на Бричебор е изк-лючетелно облечена с гора от иглолистни дървета: ела,.., смърч, а отсамната урва — от листнати: бук, явор,.. В милионите ели — рядко някой бук, и обратно! А един хвърлей камък има от едната до другата! Ив. Вазов, Съч. XV, 17. Една крачка. Разг. Съвсем малко. Понякога разликата между невинния наивник и изпечения злодей е една крачка. Й. Попов, БНО, 128. Една кръв (жилка) съм с някого; една кръв (жилка) сме. Разг. Близък, кръвен роднина съм с някого (близки, кръвни роднини сме). Бе Иване, една кръв сте! Посрещни човека!
Н. Кирилов, ПД, 60. Една ни е <люлка> за-зюляла. Разг. Ймаме еднаква участ, еднакво лоша съдба. Тоя смях и общата им болест поуспокои объркания Стоенчо. Нали не е само той с празен хамбар. — Братя сме; една ни люлка залюляла — дума Гюлчето и мръдна към канцеларията, след него и другите. Ц. Церковски, Съч. III, 236. Нас една ни е залюляла, една и ще ни свърши, каза ухилен до уши бъдещият ми приятел, като ме потупа и по гърба. 3. Стоянов, ЗБВ III, 132. Една стока съм. Разг. Пренебр. За изразяване на отрицателно, неодобрително отношение към някого или към нещо. И ти си една стока, ама хайде, от нас да мине! Късно научихме за тебе, късно! Гледай си службата! Кл. Цачев, СШ, 41. — Жена му го храни! — И тя е една стока... М. Марчевски, П, 116. Една шепа (талига, файтон), хора. Разг. Подигр. Много малко на брой (хора). — Знаех аз, че някои са се заканвали и на Стоян, и на мене, но си виках: какво могат да направят, в село петковистите са един файтон хора. Ем. Манов, ДСР, 209. Дивотино е една талига хора, но пак не можаха да открият тези, които бяха оскърбили пътуващия кореспондент. Сл. Македонски, ЕЗС, 144. — Инсаров, е един чудесен българин! И сега, когато една шепа народ разгромихте една вековна империя — аз още повече разбирам силата на Инсаров. Ив. Кирилов, Съч. II, 132. Едно време. Разг. Някога, отдавна, преди много години. — Едно време земята беше широка, хората бяха малко. Тогаз можеше да има чифлици. Й. Йовков, ЧКГ, 132. Едно време,.., в наше село имаше един човек, казваха го дядо Слав
чо. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 3. Имало едно време един цар, който се казвал Станимир.
