друг или един + предлог и друг. При противопоставяне, съпоставяне или съотна-сяне на две лица или два предмета — първият от два или повече еднакви, еднородни предмета или лица. Консулът,.., се защура насам-нататък, тук седне, там стане, едного закачи, на другиго подхвърли дума. Й. Йовков, ЖС, 89. — Добър ти ден, бай Настасе... — каза Игнатий.. — За едного добър, за другиго лош, отче дяконе. Ст. Дичев, ЗС I, 68. — Бай Хаджи, защо са те заяли всички от всяка страна? — запита ед-наж бай Стоян татя.. — Защото съм им направил добро. Единът учи при мене занаята, другият си отвори дюкяна с мои пари. Ст. Чилингиров, ХНН, 152. — А какво се чуе за Стояна? Едному наречено, а другиму изпечено. Л. Каравелов, Съч. VII, 67. Къщя, купи сено — всичко се сгушило едно до друго като безплътни едри сенки и спи. Елин Пелин, Съч III, 106. Близо до брега морето ставаше разкаляно и жълто, вълните идеха една след друга. Й. Йовков, Разк. II, 38. Двамата мъже влязоха в една стая и застанаха един срещу друг. К. Петканов, В, 236.
г) Един друг. За означаване, че всеки от двама души, от дадена група или от съвкупност от предмети извършва дадено действие по отношение на другия (по отношение на останалите). Аз държах тоягата, но не смеех да мръдна .. Така ние се гледахме един друг може би цяла минута. Ем. Станев, ЯГ, 110-112. Гроздан и Тачката се спряха и в трепетния блясък на светкавиците плахо се загледаха един други. Й. Йовков, Ж 1945, 177. Те престанаха да си говорят и не се погледнаха една друга. Елин Пелин, Съч. III, 112. Дишаше тежко: мислите му се надпреварваха, прескачаха се една друга и не се свързваха в логичен строй. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 393. Тълпата се блъскаше, за да види нещо. Хората се натискаха един другиго. Н. Райнов, БЛ, 117. Tue им дале воля да си поговорят между себе си, да са позапознаят и да открият един другиму душите си. Л. Каравелов, Съч. II, 92.
д) С предл. о т. Отделно лице, предмет или група от лица или предмети от дадена еднородна област, среда. — Господа, този стар български обичай е един от най-хубавите наши обичаи и аз държа за него. Ив. Вазов, Съч. XII, 42. Бай Гюро беше един от най-грамотните хора в село. Сл. Трънски, Н, 136. Най-сетне Лазар се пресрамва и спира едного от прислугата. Л. Стоянов, X, 121. Така например единът от моите благодетели, съдържателят на читалището, комуто познавах положението и знаех, че освен читалищната работа той не вършеше никаква друга търговия, приимаше всеки ден по две-три писма. Н. Ферманджиев, РХ, 271. Трифонците минаваха за едни от най-честните хора в селото. Ст. Даскалов, БМ,
35. едно ср. а) Писменият белег на това число, цифрата 1 (I). Същите учени глави изнамерили и войната, разните там оръдия, бомби, фау едно, фау две... Ем. Манов, ДСР, 51. Арабско едно. Римско едно. Напиши цифрата едно. • В съчет. със същ. номер. Протокол номер едно. Автобус номер едно. б) Нещо единствено (обстоятелство, предмет, мисъл), извън което няма други неща. — Оставаше само едно: да й дам половината си заплата. Ив. Вазов, Съч. IX,
11. Ех, всичко беше добро дяду Славчу, всичко:.. Едно само му не стигаше,..: сиромах беше откъм челяд. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 6. Само за едно се стягаше сърцето му, само за едно му беше много мъчно — искаше му се да види още веднъж Крумча, па тогава нека мре. Г. Караславов, Йзбр. съч. I, 375. в) В съчет. с глагола съм. Два или повече предмета или лица, които са твърде близки, еднакви помежду си; едно и също. — Какво има ли, ваша милост? Все същото, все същото! Жени нали са, все са едно!... Й. Йовков, Разк. III, 40. Завиждаше някога на Георги, знаеше той един път и ни радост, ни скръб го потапяха в забрава. „Но не могат всички хора да са едно.“ М. Яворски, ХСП, 202. — Какво, че съм селянин, че съм овчар? Нима овчарят и боляринът не са едно пред бога, нямат същите очи, крака, ръце? Йв. Вазов, Съч. XXI, 23.
г) В съчет. с глагола съм или като обет. пояси. с предл. в. Два или повече предмета или лица, които образуват общо неразделно цяло. — Няма наши и ваши, аго Исене, всички сме едно — българи! Л. Александрова, ИЕЩ, 346. — Тука ни е веке тесно, майко. Децата пораснаха, ето и Неда. За сички ще бъде по-харно, като се разделим. Ами ние пак ще сме си едно, нас не ни свързва само къщата. Д. Талев, ПК, 331. — Нашите сърца бяха едно, но нашите пътища са различни. Ив. Вазов, Съч. XXI, 44. — Че и той ли е с кмета сега? — попита Странджев вече неспокоен. — Те са едно, сине! Като се чу за бъркотията в София, кметът ги свика, па избра Наня пак за свой помощник. А. Стра-шимиров, А, 588. Шуртящата вода се събира в едно и бърбука надолу в добре оправена вада. Ц. Церковски, ТЗ, 126. И къщите пак се скараха, пак заговориха в един глас.
В. Попов, Избр. пр, 23. Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата? Ти сбираш в едно всички блага и дарове. Ив. Вазов, Съч. П, 5.
д) Разг. В съчет. с глагагола съм.: Едно... друго. При противопоставяне или съпоставяне на две неща — лице, предмет или явление, които със свои особености, положение, значение са различни от тези, които се посочват след това. — А що са ни нам царете и болярите и какво добро са ни сторили? Те са едно, а ние, добрите християни — друго. Ст. Загорчинов, ДП, 345. — Все пак вие вече казахте: той [Раковски] е едно, емиграцията — друго... Ст. Дичев, ЗС I, 409. — Вие гражданите сте едно , ние сме друго. Н. Попфилипов, РЛ, 12.
