ние към някого или нещо. — Така може. Иначе ще закъсаш. Нашият директор е един... М. Грубешлиева, ПИУ, 17. — Няма да ме бъде — рече колебливо Дребния, — затуй нека... — Я не се излагай! — смъмра го Марабуто. — Приказва ги едни... И завещания прави едва ли не... Н. Стефанова, ПД, 51 . • С изпускане на същ. като плесница, шамар, ругатня и под. — Какво? Мислиш, че ме е страх от тебе ли? — злобно извика Борето. — Като ти цапна един... П. Стъпов, ЧОТ, 70. — Мамо ма -.. — защо излъга чичото, че ми е лошо? — Трай там!
— .. — Като ти зашия един, ще разбереш всичко. И. Попов, СЛ, 111.
8. Остар. В съчет. с глаг. съм. При който няма друг (близък или подобен); сам, самичък. Скоро Стремски и жена му останаха едни във върволяка. Ив. Вазов, Съч. XXV, 148.
9. Като въвежд. дума едно. Обикн. едно... друго. При изброяване, изреждане в писмено или устно изложение — на първо място; първо. Синовете му не вярваха в това
— едно, защото беше за невярване, друго, защото баща им имаше дългове. Елин Пелин, Съч. III, 28. След дневната бомбардировка над столицата доста граждани останаха по домовете си, едно, че нямаха средства да се пренесат и друго — нямаше с какво, нямаше и къде. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 274. Трябва да се признае, че към тяхната помощ прибягва голяма част от народа. Това се обяснява едно с невежеството, друго с ниските такси, които те вземат. Г. Велев, КВА, 91.
И. Неопр. местоим. 1. Със следващо съществително. За означаване на неопределеност, за подчертаване, че означените със съществителното предмети или лица се възприемат като неопределени, неизвестни, непознати; някакъв. — Намерих,.., че си ми оставил едни пари, а аз съм забравила да ти ги върна. И. Йовков, ВАХ, 89. — Играе ме един вашенец там, ама тоя път ще му дам да разбере. Елин Пелин, Съч. I, 45. В наше село имаше един човек, казваха го дядо Славчо. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 3. —Днеска изпод носа ми свършиха едни ботушки. Полски. В. Пламенов, ПА, 15. Във скромна килийка, потънала в сън, / един монах тъмен, непознат и бледен, / пред лампа жумеща пишеше наведен. Ив. Вазов, Съч. I, 188. По празниците на Рождество трима турци биха и раниха посред пладне и всред града едного българина, жена му и зетя му. НБ, 1877, бр. 60, 235-236. // В съчет. със съществителни за период от време (ден, нощ, вечер и др.). За означаване на неопределен момент (ден, сутрин, вечер и под.). Когато един ден Обрад се върна в Чуй-Петлъово, цялото село се събра да го гледа и едва не го прогониха като тугин и пришелец. Ст. Загорчи-нов, ДП, 71. Една заран дядо Славчо,.., седнал бе въз огъня и си пушеше луличката.
Т. Влайков, Съч. I, 1941, 10. Една вечер се случи с него нещо, което засегна всички в селото. А. Страшимиров, К, 58. Една зима Еньо се разболя тежко. Елин Пелин, Съч. III, 174.
2. Със следващо съществително. За подчертаване на значителността на предмета или лицето, към което се отнася; единственият, само той (този). Исках да съм влюбен. Знаех, че това не се постига само с едното искане, но все пак реших, че нищо не ми пречи да се влюбя в Адорея. Н. Антонова, Н, 96. Всеки род имаше своята скръб и своите терзания.. И не само едните българи бяха наказани на земята. Вл. Свинтила, СЗЗ, 384. Особено се бе смалило и избледняло лицето й [на Криста], от него като че ли бяха останали само едните очи. П. Вежи-нов, НБК, 375.
3. Със следващо съществително. За израз на пренебрежение и подчертаване на незначителността на предмета или лицето, към което се отнася; някакъв си, нищо и никакъв.- Не ви ли е срам, какво искате от едни жени. Й. Йовков, CЛ, 7. Тя бе no-смела от него... тя... една нищожна мома! Елин Пелин, Съч. I, 138. Може ли думите на един Братан да отменят практиката, непроменимата практика на оная, която дава най-строги присъди? Ст. Даскалов, ЗС, 328. — Каква заплата получава? — Каква заплата ще получавао един лесничей! — учуди се и Методи. Й. Йовков, ПГ, 7-8. — Едва не счупи една саксия о главата ми... — Та ти за една саксия ли си? Трябваше да отстояваш... — засмя се Боян. М. Грубешлиева, ПИУ, 201. // Обикн. при глаголи дам, кажа, видя и др. в бъд. В закана — за израз на пренебрежение, неодобрение към това, което се означава от определяемото съществително. — Ще убием ей такъв глиган! — и разпери ръце да покаже какъв голям глиган ще убием. Но майка му го сгълча: — Я да млъкнеш! Ще ти дам аз един глиган! М. Марчевски, ТС, 9-10. Ах, защо няма сила да скочи, че нито поп ще се види, и жена си ще натупа хубавичко. Ще им даде той едни молитви, да помнят докато са живи. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 470-471. — Вихър ли? Това магаре — цар? Щях да му кажа аз нему един цар... Ив. Вазов, Съч. XXI, 20. Трето козарче: —Додохме със свирките си да ти посвирим. Змея: — Ще те пипна, ще видиш една свирка! П. Тодоров, Събр. пр II, 294.
Ш. Като същ. един м., една ж., едно ср. а) Един човек (една жена, едно дете). Пълна пушка едного плаши, а празната двамина. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 90. б) Отделна личност, отделен непознат или неопределен човек. На едного откраднаха кравата и нашите разказаха, че това е работа само на конекрадците. Й. Радичков, В, 147. — Де хаджи Смиона? — попита един. Ив. Вазов, Съч. VIII, 46. в) Един...
