чифт, двойка от тези предмети. Колкото
и чифта обувки да има, на жената й трябват още едни. Й. Попов, ИЖП, 62. Танаша-кът, сякаш на себе си, заговори: — Еднъж да ми стъпне кракът в Елнъзач, още едни волове ще си купя. К. Петканов, СВ, 26. Като понаякна, уйчо му натъкми два чифта волове. С едните Ненко самй работеше. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 20. Тук има само едни чехли. Д Купих си едни бели и едни черни ръкавици, в) В съчет. с числ. бройни два, две, двама и (рядко) с прил. половин — за означаване на приблизително количество (брой), ограничено според числи-телните от съответните съчетания. Той се вдигна, почна да ходи в кръчмата, напи се един-два пъти и на близкия празник отиде в черквата с жена си. Елин Пелин, Съч. III, 167. В тия един-два часа,.., той беше сварил да се напие. Й. Йовков, АМГ, 20. Наистина, всеки ден умират по един-двама, но това е нищо в сравнение с хекатомбите в Царево село. Л. Стоянов, X, 103. Конфликтът между прокурора и следователя трае половин-един час. Г. Джагаров, П, 11.
2. Обикн. членувано и преди друг, при противопоставяне на два предмета, две лица. Който е пръв, първият от два или повече еднакви или еднородни предмета или лица. А на другия ден в училището дошла само едната половина от учениците. Л. Караве-лов, Съч. II, 78. На едното му ухо имаше малка сребърна обеца. Й. Йовков, Ж 1945, 12. —Аз изгубих всичките си близки, боледувах дълго, ослепях с едното око, не можах да свърша гимназията и почнах да живея по милостта на другите. Елин Пелин, Съч. И, 176-177. — Ти чу ли какво питам?
— .. — Не чух, защото съм глуха с едното ухо, а с другото не чувам. А. Каралийчев, ТР, 139. // При противопоставяне на две места — който е на обратната страна или посока в сравнение с посочения след това; противоположен. Мина от единия бряг, на реката на другия и тръгна нагоре. Й. Йовков, СЛ, 68. Подпоручикът е легнал върху леглото на ъгъл. Краката му висят на единия край, главата на другия. Л. Стоянов, X, 115. Той не можеше да го [коня] управлява, дърпаше юздите насам-нататък и кончето минаваше ту от една, ту от друга страна на шосето. Елин Пелин, Съч. III, 164. На едната страна на монетата беше изобразен държавния герб, а на другата житен клас.
3. Който е еднакъв, който е общ за две или повече лица, за два или повече предмета.
— Ех, да го знаете вий, какъв беше той, бае ви Ивана, на времето.. Аз съм момувала с него, че го зная. Ние сме от едно село. П. Р. Славйков, Избр. пр II, 44. Знам го като петте си пръста.. Нали бяхме от една партия — заедно за съветници се избрахме. Г. Караславов, Избр. съч. II, 167. — Бе Иване, една кръв сте! Посрещни човека! — Не се стърпях. Майорът почака,., и понечи да си тръгне. Н. Кирилов, ПД, 60-61. // Който не се променя; неизменен, един и същ. Раната на Огнянова заздравяваше полека и приковаваше на едно място тая жива и нетърпелива натура. Ив. Вазов, Съч. XXII, 163. Той пристъпваше в такта на мелодията отсечено и леко, завъртваше се изведнъж и,.., чевръсто и лудо заситняваше на едно място. Й. Йовков, Ж 1945, 16.
4. Обикн. в съчет. с глаг. съм. Който се отличава с необикновени, изключителни качества; единствен, неповторим. — Кой каквото ще да приказва, но един е по целия Балкан майстор Найден. Р. Стоянов, М, 8. — Една е Лени в София. Една е в България! В света е една. О. Василев, Т, 23. Като оназ вечерница в небето, / една бе в село Ралица девойка / и цяло село лудо бе по нея. П. Й. Славейков, Събр. съч. I, 90. Българийо, за тебе те умряха, / една бе ти достойна зарад тях. Ив. Вазов, Съч. II, 169.
5. Разг. Само членувано. В съчет със за, от и отвл. същ. За подчертаване изключително, единствено, само за какво се върши нещо. — А не е ли грехота, дето са ме погнали като враг? Дето са ме обявили за безчестник и бунтар? Мене, че цял живот съм търсил правия път, че за едната истина бях готов дори срещу бога да вдигна ръка!
А. Гуляшки, СВ, 194. — Ние само за една чест сме служили. П. тодоров, Събр. пр II, 377. Директорът беше прям -.. — Понякога човек се чувствува отговорен и за едното нищо! В. Сотиров, ЛНП, 46. Вдигна си всичко, което носеше като бащиния, прибра Минка, Сандю и Мавродинка и отиде да живее при братята си. Не можел бил да му работи за едина хляб. С. Северняк, ИРЕ, 35.
6. В съчет. с прил., същ., нареч. За означаване на много висока степен в проявата на някакво качество (положително или отрицателно), изразено с думата, с която се свързва. —Другата е артистка,.. Тя е сега с трупата си в Плевен. Една бъбрица, една устата! Ив. Вазов, Съч. XXI, 99. "Па се народиха „едни деца, очите ти да останат у тях.“ Й. Радичков, CP, 111. Избра си той най-младото и най-хубавото момиче, сгоди се и се ожени. То беше една сватба — събор. Г. Караславов, Избр. съч. II, 70. А и каква мома беше станала Райка, и какво беше чудо! Една стройна, па гиздава — да й се не нагледаш! Т. Влайков, Съч. I, 1941, 8. — Рекох си, някое момче ще е надуло кавала подир селянката. На другата вечер чувам пак свири, едно жално извива, да те преболее сърцето. И. Петров, ЛСГ, 34. — Я да седнеш ти, момче, пък да си направиш едно хубаво сметката — колко половини си раздал и кому си ги раздал. Н. Русев, П, 173.
7. Разг. С изпускане на следващо съществително или прилагателно — обикн. за изразяване на отрицание, неодобрително отноше
