ЕДИ-КОЛКО (СИ) неопр. местоим. Разг. В преразказано или цитирано съобщение — за неопределено посочване на количество, което предварително е било назовано конкретно или се подразбира; толкова и толкова. Той разказва страшни и поразителни случки из войната, като някак рав-нодушно и скромно прибавя, че понеже в едно сражение е взел еди-колко пленници, скромно ще бъде награден. И. Йовков, Разк.
1, 15. Марк Аврелий е бил близо до самотността на Нитче и би бил съвсем в нея, да би живял не преди еди-колко си века, а да е наш съвременник. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 10.
ЕДИКТ м. Истор. 1. В римското право
— програма за дейността на преторите, обявявана от тях при встъпването им в длъжност. Един от учените юристи в туй време,.., събрал по повелението на императора предишните едикти (постановления) на преторите и съставил от тях нещо като свод от закони, който бил издаден под името „постойннний едикт“. Н. Михайлов-ски, РВИ (превод), 278.
2. В някои държави — особено важен указ на върховната власт, важен указ на император, крал, управител. Извади [Симеон] от седефеното си сандъче едно съкратено издание на Юстинияновия кодекс, допълнен с редица укази и едикти от по-сетнешните императори. А. Гуляшки, ЗВ, 529. Прибягването към дуел било твърде обичайно нещо. Ришелъо с едикт от 1626 г. го забранява под страх на смъртно наказание. Ив. Стефанов, БР, 1931, кн. 7, 245. Като проводници на френски влияния се явяват и изгонените след отменяването на Нантския едикт .. хугеноти, които масово се заселват в протестантска Холандия. М. Бичев, АНВ, 347.
— От лат. есИсШт. — Т. Бурмов, За началото... — Български книжици, 1859, май, кн. 2, ч. П.
ЕДИ КЪДЕ (СИ) неопр. нареч. Разг. В преразказано или цитирано съобщение — за неопределено посочване на място, което предварително е било назовано конкретно или се подразбира; там и там, еди-де (си). Насъбраха и свидетели — разни пройдохи и пияници ме видели, че съм била еди-къде си, че съм приказвала еди-какво си, че съм вършила туй и туй. Г. Караславов, Избр. съч. II, 93. Казваше [мъжът] на всички, че като се качат на "тролейбуса, ще стигнат до еди-къде си. Й. Радичков, СР, 215.
ЕДИЛ м. Истор. В древния Рим — длъ-жностно лице, помощник на трибуна, което се грижело за храмовете, пътищата и реда в държавата, устройвало обществените игри и др. Разпростронявай, продавай своето съчинение и аз ща да заповядам на едилите да предлагат на гражданите да го купуват. Хр. Ботев, КК (превод), 4-5.
— От лат. аесИИв.
ЕДИН, -ият, -ия и (диал.) -ът, -а, вин. (остар.) едното, -то, дат. (остар.) едному (само за лица от м. р. в I. 3 и III. 1 и 4 знач.), м., една, -та, ж., едно, -то, ср., еднй, -те, мн., числ. бройно и неопр. местоим. I. Числ. бройно. Само един м., една ж., едно ср. и (рядко) едни мн., обикн. нечленувано. 1. Числото 1. а) Само ср., самост., нечленувано. За означаване на абстрактно количество от толкова единици. — Господ нека успокои праведната му душа, а нам да дава мъжко сърце и силна десница да се борим с Христовия враг и да му върнем за едно сто... Ив. Вазов, Съч. XXII, 208. Но щом се откъснеше от стената на обора, тя [Росинка] трябваше да прибяга на открито не по-малко от тридесет-четиридесет крачки и тогава [полицаите] щяха непременно да я видят. Как тогава още има безумието да се надява на спасение? Шансът е един на хиляда... Д. Ангелов, ЖС, 282. Едно е нечетно число. А Едно и едно е равно на две. А Пет по едно е равно на пет. • При броене. Бузите ни се долепят на прикладите, пръстите
— на спусъците и ние командуваме: едно... две... три! Ем. Станев, ЯГ 66. В казармата като войник / на плаца зъзнех от зори / и слушах там тържествен вик: / „Едно, две, три! Едно, две, три!“ Хр. Смирненски, Съч. II, 136. б) В съчет. със същ. — за означаване на количество от толкова конкретни единици. Пари трябваха. Всеки имаше нужда. И като виждаха, че другите отиват, тръгваха и те, за да си дадат житото срещу един лев. П. Спасов, ХлХ, 105. — Вие едно дете ли сте? Братя сестри нямате ли? Св. Минков, РТК, 101. Една на майка и на баща, тя беше доста разгалена. Ст. Чилин-гиров, ПЖ, 57. — Вдигнем се на атака, че като блъвнат скалите оня ми ти огън, не можеш да прекрачиш. Дружината ни оредя с една трета. П. Вежинов, ЗЧР, 26. — Пияна съм! — рече възторжено Цвета, завъртя се на един крак, вдигна ръка и със замах пръсна цветята, които държеше. Елин Пелин, Съч. III, 124. Хляб си имахме. Един / бе достатъчен за двама. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 125. Един милион. Един милиард.
• Разг. С изпускане на съществителни като ракия, питие, цигара и обикн. с предл. п о.
— Колега-а, я ела да запалим по една! Събраха се двамата и запушиха. Ст. Поптонев, ОБЛ, 41. — Кога ще му пийнем по едно бяло? Тъкмо имам екстра мезе. С. Чернишев, ЛО, 102. — Я ела да пийнем по едно, а?
• Самост. или в съчет. с часа. Момент от денонощието, до който са изминали толкова часа, смятано от полунощ или от средата на деня. Часът бе едва един, до мръкване имаше още много време. П. Вежинов, НС, 73. Влакът стигаше по един часа след обяд. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 108. Ще дойда точно в един часа на обяд. А Утре изпитът започва в един и половина. // Само мн. Със съществителни, означаващи двойка предмети
