О Формула едно. Едно от първите и най-престижни световни ралита, провеждано в Италия. Рязко отпуска [шофьорчето] ам-бриажа и огромният самосвал стартира, като за формула едно, на завоите се чува по едно изплакване на гумите и толкова.
В. Жеков, ТП, 52.
> Броим се на пръстите на едната ръка.
Разг. Малко сме на брой, в малко количество сме. Такива добри момчета като вашето вече се броят на пръстите на едната ръка. В (из) един глас. Разг. Едновременно, заедно с някого казвам нещо. — Какво стана? — извикаха всички в един глас. — Можа ли да приспиш царя? Св. Минков, ПК, 16.
— Тате! — викат всичките ми деца из един глас. — Ние си скрихме всички неща. Ц. Церковски, Съч. III, 178. В един миг. За много кратко време, изведнъж. Разг. Цве-тината душа в един миг се изля в топла дълга молитва за Еньо и за нея. Елин Пелин, Съч. III, 121. Пролетен топлик усети, / дочу весел детски вик / и снежинката от радост / разтопи се в един миг. Елин Пелин, ПБ, 106. В (с) една капка (лъжица) вода бих удавил (ще удавя) някого. Разг. С всички средства бих напакостил (ще напакостя) някому, защото силно го мразя.
— Прелюбезните ни поданици — болярите и отроците им, — те с една капка вода ще ни удавят! Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 38. В (от, през) едното <ми ухо> влиза, от другото излиза. Разг. Проявявам небрежно отношение към съветите, думите на някого, не обръщам внимание на това, което ми се говори или за което ме съветват. Нали преди да умре изрече ония пусти думи! Нали нагласи умирачката на всичките си другари. Да беше друг — както и да е — в едното влязло, из другото излязло, ама Бурга-зът е това, не е шега работа. Чудомир, Избр. пр, 270. Никак не можеше да се разбере вълнуват ли го тези приказки,.., или от едното ухо влизат и от другото излизат... Г. Караславов, Избр. съч. П, 87. Вземи (хвани) единия, <та> удари другия; хвани (улови) единия (едного) за крака<та>, та удряй (удари) другия (другиго) в (по) главата; единия за крака<та>, та другия в гла-ва<та>. Разг. Пренебр.; Грабни един<ия>, удари друг<ия>. Диал. Пренебр. Обикн. за хора с еднакви, с едни и същи недостатъци. Занарежда с тих глас огорченията си от бащата и сина: — Вземи единия, та удари другия. Да остане на тях, всичко ще опропастят. К. Петканов, ДЧ, 37. — А бе как няма да си правиш оглушки — въздъхна човекът с ушанката — семечистачните ни машини., вземи едната, че удари другата. ВН, 1960, бр. 2657, 4. <Все> една стока, съм с някого. Разг. Ирон. С едни и същи недостатъци, еднакви (сме). — Че за какво да се караме с тях [комшиите] ? Сиромашията ли да делим? — усмихна се старецът.
— Всички сме все една стока — гольовци.
К. Калчев, ЖП, 345. Все една<та> си зная;
едната си зная. Разг. Упорито настоявам на своето. Той си знаеше все едната. „Не можем. Бедно е селото.“ Т. Влайков, Съч. III, 141. Казвай му, прави го какво щеш, той си знае все едната. Н. Геров, РБЯ II, 5. Всеки един. Разг. Всеки поотделно. И всякога всяка една работа дядо Славчо се самичък ще я нагледва, за всяко едно нещо самичък ще нареди. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 5. Оттам той тръгна през мерата и прегледа всички ниви и ливади на Станкиния баща. Той спираше пред всяка една и пред всяка една се тюхкаше. Елин Пелин, Съч. III, 134. Говорим на един <и същ> език. Книж. Еднакво мислим, разбираме се. Говореха на един и същ език, еднакво мислеха [преспанци], еднакво знаеха. Д. Талев, ЖС, 266. Давам / дам един зъб някому. Разг. Скарвам се, на-хоквам някого, озъбвам се на някого.
— Плези се ти, плези! — скара й се стрина Колъовица. — По това време сама-самичка из къра, не е ли срамота? Ами че дай й един зъб, бре Кольо! — смигна тя на мъжа си. И. Петров, НЛ, 8. Дванайсет (девет) лисици в една дупка ще спят. Диал. Много е студено, голям студ е. Тая нощ девет лисици в една дупка ще спят. Две на (в) едно не свързвам / свържа (не събирам / събера, не турям / туря, не турвам / турна). Разг. Живея в бедност, недоимък, не мога да се замогна, да стана имотен. — Не е само в погаждане-то, но... — засече Мишо, — хубаво е да си подсигурен с нещичко... Старият пребледня. „Не са дошли за хубаво!“ — реши той.
— Я ниви, я нещо друго ще поискат... Не давам! Пък и какво имаме — гладуваме, две на едно не можем да съберем... Г. Караславов, СИ, 301. Трепеше се от изник слънце до заник и все не можеше две на едно да събере. Н. Хайтов, С, 153. Дера от една овца (агне) <по> две кожи. Разг. Безмилостно ограбвам, жестоко експлоатирам. Царство е туй. Ще речете, — добре, но са отсекли лоши закони и са разхвърлили данъци такива, дето от една овца дерат две кожи. Е, така
е. А. Страшимиров, К, 50. — „Добре сме ние с турците“- думат. Че как няма да са добре! Нали мюдюринът и неколцина аги ги крепят да дерат заедно от една овца по две кожи! М. Марчевски, ДВ, 82. Дето (що) има една дума (приказка, реч). Разг. Както се казва (употребява се обикн. вметнато, преди да се каже поговорка, пословица или след нея). Ето, замисли се той, спомня си как я купи тази нива и се усмихна. Късмет. Насила му я натикаха в ръцете, дето има една приказка. Г. Караславов, С, 32. — И с пръст не съм я докачил, що има една реч. Кой бие жена си — бие ангела си... Елин Пелин, Съч. П, 21. До един (една, едно). Разг. Всички, изцяло, без изключение. Барабанът биеше на всеки ъгъл. Призоваваше населението да се стече до един на площада. К. Ламбрев, СП, 323. Многобройните маси
