Григоров, ПЧ, 106. Цялото поле заглъхна, стадата се прибраха по егреците на почивка. Г. Караславов, СИ, 238. Козарят Танчо слезе от егрека да дири пушка, да си брани стоката. Вълците бяха нападнали козите му. Ем. Станев, К, 31. И кому си оставяте / два егрека със коньове? Нар. пес., СбНУ V, 12.
— Typ. egrek.
ЕГРЕЧИЩЕ, мн. -а, ср. Диал. Място, където е имало егрек.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
ЕПОПЕЦ, мн. -пци, м. О стар. и диал.
1. Циганин; егюптин, гюптин. Облечен бях опърпано отдолу, / егюпец цял... К. Христов, ЧБ, 377. Циганите и егюпците са много в Европейска Турция. С. Бобчев, ПОС (превод), 5.
2. Египтянин. — Аз виждам равната земя на егюпците, дето съм бил в младини и се унисам. Ето там, зад високите кули, които ги казват пирамиди, започва жълтият пясък. Ст. Чилингиров, ХНН, 197.
— Друга форма: гюпец.
ЕПОПКА ж. Остар. и диал. Циганка. Я попление мила Мария, / я отнесое катум-ско село, /.., / дор я сторие катум егюпка. Ал. Дювернуа, СБЯ, 594.
— От Ал. Дювернуа, Словарь болгарского языка..., 1885.
— Друга форма: гюпка,
ЕПОПСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. и диал. Прил. от егюпец (Н. Геров, РБЯ).
О Егюпски риби. Диал. Попови лъжички (Н. Геров, РБЯ).
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
ЕГЮПТИН, мн. егюпти, м. Диал. Циганин; егюпец, гюпец.
— От гр. AiytiTmo";. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897. — Друга форма: гюптин.
ЕГЮПЧЕ, мн. -та, ср. Диал. У мал. от егюптин; циганче.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.— Друга форма: гюпче.
ЕДА частица. Остар. и диал. 1. Дано.
— Леле нане, мен ми се прируча! /.. /— Мучи, братко, еда онемееш! / Че ни чуе Дука зуримкяро. Нар. пес., СбНУ XLIII, 203. Разпратиха в той час да го [сина си] тражат / навсекъде, еда го намерят. К. Огнянович, ЖА, 29.
2. Нима. Еда Бог не знае по-добре от нас какво ни тряба? Пч, 1871, кн. 6, 84.
Е ДАР неизм. Диал. Само в съчет. Ставам / стана едар. Равнявам се, изравнявам се с другите. — Ами без тези села можеш ли стана едар с останалите?.. — Ставам, Ваше високопреосвещенство. М. Кънчев, В, 311.
ЕДВА и (разш.) едвам нареч. 1. С усилие, с мъка, с труд. Той сигурно вижда моето опасно положение и смята, че е по-добре да се отърве от мен. Още повече, че аз едва се мъкна. Л. Стоянов, X, 33. Бурята беснееше немилостиво и старецът едвам се задържа на краката си под напора на студения вятър. Елин Пелин, Съч. III, 78. — Откъде взема пари тоя народ. Ние със Спиро едва свързваме двата края. М. Мар-чевски, П, 150. Пенко мръщеше вежди, стискаше устни до болка и едва сдържаше сълзите си от отчаяние. П. Здравков, НД, 190. В гласа на Галчева имаше не само настойчива"молба, а и едва сдържано вълнение. Й. Йовков, ЧКГ, 195. В предсмъртен час старикът белобрад, / оплискан с кръв, повдига се едвам. Хр. Смирненски, Съч. I, 1932, 62.
2. За посочване на съвсем слаба проява на действие, явление или признак; в съвсем слаба степен, съвсем слабо. На поздрава на Гроздана той едва кимна с глава. Й. Йовков, Ж 1945, 43. Гумените колела едвам докосват земята. Ние летим. А. Каралийчев, ПГ, 170. — Гробът непогледван, хусарски гроб — продънил се е и буренясал — едвам личи. Ст. Загорчинов, ДП, 322. Нежен и мил, тоя поет сякаш не е от мира сего. Тихи съзерцания, тънки едва доловими нюанси на настроението. Г. Бакалов, Избр. пр, 368. — Часовите стражари с байонети в гърба ми въведоха ме в широка тъмна стая, дето едвам мъждееше от стената една ламбица. Ив. Вазов, Съч. IX, 168. И старата баба, що едвам се люшка, / носеше куршуми във свойта пола. Ив. Вазов, Съч. I, 178. • Удвоено едва-едва (едвам-едвам). За усилване. Матея и сега не погледна дяда Моска, но гледаше Сарандовица и едва-едва се усмихваше. Й. Йовков, ВАХ, 85. Другите хижи едва-едва прозираха в здрача. Ст. Загорчинов, ДП, 75. Вятърът шумеше горе във върховете на дърветата, а по влажната ми кожа лазеше едва-едва доловим дъх. А. Дончев, ВР, 253.
3. При количествени думи и изрази — за означаване, че посоченото количество е съвсем малко, недостатъчно. Третия ден се явиха на блока едва стотина души. Ст. Марков, ДБ, 509. Едва десетилетие и половина бе минало от освобождението на България. Г. Бакалов, Избр. пр, 291. Той, момче едвам на десет години, бе даден за прислужник в току-що основания манастир Света Троица. Елин Пелин, Съч. IV, 84. По онва време Левски е едва 14-годишен юноша. Ив. Унджиев, BЛ, 37.
4. Обикн. при обстоятелствени пояснения за време: а) За означаване, че посоченият момент се схваща, възприема като твърде късен, че до момента на извършване на действието е изминало или ще измине твърде много време; чак. Свободата още не беше извоювана, борбата едва сега започваше. Д. Талев, Й, 248. — Виждам я — каза глухо той [Момчил] и едва сега погледна Елена с края на очите си. Ст. Загорчинов, ДП, 175. По една погрешка в хотела вашето мило
