етичен беше този свят, колко мрачно и безнадеждно се очертаваше съдбата им в него, ако не си помогнеха сами. Д. Димов, Т, 224.
2. Който е проникнат от егоизъм, който е основан на егоизъм; себичен, егоистически. Лицето му [на Криминалиста] през цялото време беше неподвижно, непроницаемо и студено, с някаква равнодушно показна враждебност, с егоистичния печат на незаинтересованост. Е. Кузманов, ЧДБ, 24. Съзнава ли той какви последици от морално-етично естество може да има неговото безотговорно, егоистично поведение! Й. Попов, ИЖП, 16. Тогава всички, обзети от някакво егоистично и неутолимо желание да искат още и още, станаха, очите им горяха, пляскаха с ръце, викаха, тропаха, викдха: „Браво! Браво! Бис! Бис! Бис!“ Й. Йовков, Разк. I, 181. Подбудите у Д. Общи обаче са от лично естество и преследват егоистични цели. Ив. Унджиев, ВЛ, 293.
ЕГОИСТЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Егоистичен (обикн. във 2 знач.). Той просто беше оставил бащината си мага-зия, защото му беше омръзнало това тихо, сигурно и егоистическо съществувание. Ив. Вазов, Съч. VI, 7-8. Писателят е искал да представи егоистическия и вероломен характер на калугерите. К. Величков, ПССъч. VIII, 55.
ЕГОИСТЙЧЕСКИ. Рядко. Нареч. от прил. егоистически; егоистично. Той веднага разбра, че най-умното поведение беше да продължава да се преструва равнодушен към събитията, всецяло отдаден егоистически на уреждането домашното си щастие. Ив. Вазов, Съч. XIV, 61.
ЕГОИСТЙЧНО. Нареч. от егоистичен; егоистически. „Пък и нали всеки човек има преди всичко за цел себе си, личното си щастие.. Не, не го казах както трябва! Така наистина излиза много егоистично и аз сам не съм съгласен с такова щастие.“ Д. Ангелов, ЖС, 176.
ЕГОИСТЙЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Качество на егоистичен. Не трябва да се забравя, че всеки тип, който се характеризира с едно силно подчертано душевно качество, като напр. веселост или безгрижие, егоистичност, властност или всеот-дайност, може да образува редица най-разнообразни комбинации. Пр, 1953, кн. 1, 34.
ЕГОЙСТКА, ж. Жена егоист. — Тя е егоистка и нейното сърце не е изпълнено с любов, а само с желания... Д. Кисьов, Щ, 153. — Ти право кажеш, аз съм егоистка, за себе само и мисля. С. Радулов, ГМП (превод), 46.
ЕГОЙСТЧЕ, мн. -та, ср. Обикн. пренебр. Умал. от егоист. — Нашето момче не знае какво значи „не“, няма вкус към труда, не жали хората... Драги мой, твоят син ще се извъди такова егоистче, че ще се чудиш какво да го правиш! Др. Асенов, СВ, 82. Попитах го за Ставри.. — Сърдитко!... За всичко се цупеше и от всяко нещо беше недоволен... Голямо егоистче! А. Гуляшки, ДМС, 204.
ЕГОТЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Книж. Самовлюбеност, преувеличено мнение за собствените си достойнства и значение.
— От англ. egotism.
ЕГОЦЕНТРЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Книж. Поставяне на личното „аз“ над всичко, превръщане на индивида в център, средище на света; краен индивидуализъм. Имаше нещо опасно в характера му [на Бе-лички], което я уплаши на времето и което си живееше и сега, и най-точното му название очевидно беше егоцентризъм. Д. Фучеджиев, Р, 198. Увлечен в ослепелия си егоцентризъм, той дръзна съвсем по хлапашки, съвсем лекомислено да си направи още една шега. Л. Дилов, МСП, 23. // Психол. Според някои психологически схващания — особеност на детското мислене, която се състои в способността на децата на възраст от 3 до 7 години да оценяват действителността само от своя гледна точка.
— От лат. ego + centrum през рус. эгоцентризм.
ЕГОЦЕНТРЙК, мн. -ци, м. Книж. Човек, който проявява егоцентризъм, чието отношение към света се отличава с пълно съсредоточаване върху собственото „аз“. Прави ни [авторът] свидетели на постепенното формиране на изтънчения егоцент-рик, убеден в превъзходството си над себеподобните, роб на жаждата си за преуспяване. С, 1972, кн. 9, 246-247.
ЕГОЦЕНТРЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. 1. Който проявява егоцентризъм, който е егоцентрик. И Хамлет не е влюбен в Офелия с чувство, което преражда, преобразява, макар да твърди, че я обича тъй, както четиридесет хиляди братя не биха могли да я обичат. Хамлет е премного егоцентричен. Ст. Грудев, АБ, 119.
— Тя е създадена груба, егоцентрична, лекомислена, за да не кажа „лека“. Тя е лошо възпитана... М. Грубешлиева, ПП, 289.
2. Който се отнася до егоцентрик — Егоцен-тричните и центробежните стремежи винаги са били опасни... били са като живени-ца в здравия организъм на партията... Й. Йовков, ПГ, 209.
ЕГОЦЕНТРЙЧКА ж. Рядко. Книж. Жена егоцентрик.
ЕГРЕК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Лятна кошара за добитък, обикн. овце.
— Предлагам, като пожънем след един месец и се отворят по-широки прогони навсякъде, да изкараме овцете на егреци. Кр.
