ЕГЙРА, мн. няма, ж. Религ. Обикн. в съ-чет. От егира. От началото на мохамедан-ското летоброене, което започва от 622 г. сл. Хр. — годината на преселението на мюсюлманския пророк Мохамед и привържениците му от град Мека в Медина. Спомням си, беше година 1035 от егира, когато заместникът на пророка на земята видя от двореца си, че пратеници на князете на Влахия и Молдавия носят червени чорапи и жълти пантофи. А. Дончев, ВР, 45. На 20-и Рамазан 1283 год. (от егира), подписаният зех в заем горните само петстотин гроша от г-на Христо Тапчилеща. С. Попов и др., ТБП, 7.
— От араб.
ЕГЙЧ м. Диал. Овен, който води стадото; водач. Мини, калино, през моми / като егича през стадо. Ал. Дювернуа, СБЯ, 594.
— От Ал. Дювернуа, Словарь болгарского языка..., 1885.
— Друга форма: ю г й ч.
ЕГО, мн. няма, м. Книж. Собственото аз, възприемането на самия себе си, на собствената си значимост по отношение на останалите и външния свят. Той има много силно его и се държи така, сякаш целият свят се върти около него и трябва да се съобразява с желанията му. А Тя е прекалено себична, трябва да потисне малко егото си, да стане по-толерантна към другите.
— Лат. ego.
ЕГЛЕНДЖЁ, мн. няма, ср. Диал. Забавление, развлечение, занимавка. — Хем нищо няма да работиш. Е, от време на време може да отиваш на някоя постройка — да не забравиш занаята, за еглендже. Д. Спространов, С, 161. Аз погледнах на избитите мухи.. — Бе, остави се — каза той,
— ..не зная как съм се научил на това еглендже, което ми е като да тегля броеници. Ил. Блъсков, ДБ, 36.
— Тур. eglence.
ЕГЛЕНДЙСАМ. Вж. еглендисвам.
ЕГЛЕНДЙСВАМ, -аш, несв.\ егленди-сам, -аш и еглендйша, -еш, мин. св. еглендй-сах, св., прех. О стар. и диал. Забавлявам, занимавам, развличам, еглендисвам се, ег-лендисам се и еглендйша се страд. ЕГЛЕНДЙСВАМ СЕ несв.\ еглендйсам се и еглендйша се св., непрех. Остар. и диал. Забавлявам се, занимавам се, развличам се. Изпърво кака Дина й даваше да чеше вълна, колко да се еглендисва. Т. Влайков, Съч. II, 235. Затова тии,.., когато душата им ся сакълдисва, усещат, че с помощта на времето може да им поолекне, като ся еглен-дисват, искат да живеят. Превод, Ч, 1875, бр. 3, 110. С песни, с радост да с' забавим (еглендишем) / в тоз за нас приятен час. М. Софиянец, П, 78.
— От тур. eglenmek.
ЕГЛЕНДЙСВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от еглендисвам и от егрендис-вам се.
ЕГЛЕНДЙША. Вж. еглендисвам.
ЕГОИЗЪМ, -змът, -зма, мн. (рядко) -зми, м. Поставяне на личните интереси над всичко и незачитане, пренебрегване на интересите на другите и на обществото; себе-любие, себичност. Противоп. алтруизъм. „Любите друг друга!“ Суетен позив! Ушите го възприемат.., но сърцата остаят бе-зотзивни, закоравели в жестокост и егоизъм. Ив. Вазов, Съч. XII, 150. Егоизмът му [на Чукурски] стигаше до неблагоразумие. Всички знаеха, че той беше отказал да приеме на работа дори човека, който го беше пренесъл на гръб през границата, когато Стамболийски преследваше забогателите от войната. Д. Димов, Т, 137. Аз не те заслужавам, Мария. С всеки изминат ден се убеждавам, че съм възпитан като егоист и егоизмът е в кръвта ми. И. Попов, СЛ, 166. Ще бягам вече ази от тоя град коварен, /.., / де страстите върлуват и егоизми диви. Ив. Вазов, Съч. I, 72.
— От фр. égoïsm през рус. эгоизм. — С. Радулов, Галерия из Монтионовски премии... (превод), 1857.
ЕГОИСТ м. Човек, който проявява егоизъм, който поставя личните си интереси над всичко и не зачита интересите на другите, на обществото; себелюбив човек, себе-любец. Противоп. алтруист. Този пуст грях — скъперничеството,.., изсушава душата на младия човек, като го превръща в най-студен егоист: нищо нежно, нищо благородно не остава у него. Ал. Константинов, БГ, 50. — Ти си антисоциален. Егоистите като теб нямат обществени интереси. Ем. Станев, ИК I и II, 38. На Алекси беше нужен цял час, за да обясни на своя приятел, че Неси не е момче като момче, че не може да живее с никой друг освен със себе си, че е студен и престъпен егоист, че ще направи дъщеря му нещастна. П. Вежи-нов, БГ, 138. Да, той беше един пълен, завършен егоист. Всичко, което беше правил в живота си, е имало една единствена цел
— да му бъде добре. Сл. Караславов, ИИТХ, 92.
— От фр. égoïste през рус. эгоист. — С. Радулов, Галерия из Монтионовски премии... (превод), 1857.
ЕГОИСТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който проявява егоизъм; себелюбив. Противоп. алтруистичен. Той знаеше, че Драга, егоистична и възпитана в свободните понятия, не беше способна нито на сляпо покорство, нито на самопожертвуват. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 111. Нея никой не може да измести от сърцето Ви... А аз не мога да се задоволя с трохите, които са останали от нейната необикновена любов. Премного съм егоистична, за да се примиря само с едни остатъци. Г. Караславов, ОХ IV, 416. Те съзираха все по-ясно колко егои-
