писмо от 16 того ми се връчи едвам днес. Ив. Вазов, ПЕМ, 29. Същият следобед трябваше да отида по служба в една от дружините. Върнах се едва привечер. П. Ве-жинов, НС, 16. Никога по-рано той [Руси] не беше споделял с дъщеря си своите грижи. Та нали тя едва след два месеца щеше да е на петнайсет години. П. Спасов, ХлХ, 125. б) За означаване, че от посочения момент до момента на говоренето е изминало твърде малко време, че действието се е извършило твърде скоро. Боите изглеждаха тъй светли и пресни, като че бяха сложени едва вчера. Й. Йовков, Ж 1945, 93. Чумата бе минала по тия места едва преди няколко месеца. Д. Талев, ЖС, 22. До нея седеше по-младатаи снаха Мита, женена едвам преди година. Й. Йовков, Ж 1945, 32.
5. За означаване на непосредствено предшестващо действие по отношение на действието в следващото изречение; току-що. Едва седнали, оркестърът наново засвири танго и момичето задърпа братовчеда си да танцуват. М. Грубешлиева, ПИУ, 203. Нейко тръгна пак, но едва направил няколко крачки, отново се спира. Й. Йовков, Ж 1945, 77. Но не оставихме ний на мира дремливите хълмове. Едва ехтенето от първия гръм изчезна в пространството, гръмна втора пушка. Ал. Константинов, Съч. I, 256. Едвам се беше отдалечил калугерът и на полянката се изсипа една дружина от десетина души снажни и здрави мъже. Ст. Загорчинов, ДП, 31. Едвам ми донесоха кафето, зададе се насам един господин. Ив. Вазов, Съч. X, 143.
◇ Едва ми кожата костите държи. Диал. Много съм слаб, отслабнал, може скоро да умра. Едва (едвам) се държа (крепя) на краката си; едва (едвам) се държа на нозете си; едва (едвам) ме държат краката ми; едва (едвам) ме държат нозете ми. Разг. Съвсем съм отмалял, отпаднал, нямам никакви сили. Мнозина по изнурените си лица се познаваха, че бяха жестоко бити и изтезавани, едва се държаха на краката си. К. Величков, ПССъч. I, 6. Делигеновчето беше посърнал, сгърчен, грохнал и едва се крепеше на краката си. Г. Караславов, Избр. съч. П, 24. Той [Урумов] мина през хола и отново влезе в кабинета си. Чувствуваше, че краката му едва го държат, полегна бавно на кушетката. П. Вежинов, НБК, 394. Едва се побирам / побера в кожата си. Разг. Много съм ядосан, разгневен и дълго не мога да се успокоя или примиря с нещо.
> Едва ли сложна частица. За изразяване на съмнение в нещо, липса на пълна сигурност в нещо; надали, кой знае. — При него ли ще гостуваш? — Не зная, но — едва ли. Не вярвам. П. Спасов, ХлХ, 323. — А можеше ли все пак по някакъв начин човек да се покатери горе? — Едва ли, господи подпоручик. П. Вежинов, НС, 134. „И някога за път обратен/едва ли ще удари час.“ П. К. Яворов,
Съч. I, 60. Старата не ще изтрай, / либето ще ме прежали; / ще прежали, то се знай, / но другарите — едва ли. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 103. Едва (едвам) <ли> не сложно нареч. Означава, подчертава, че съвсем малко не достига до пълната проява, реализиране на някакво действие, качество и др. Те хулеха Драгота, хулеха се помежду си, едва не се сбиха. Й. Йовков, СЛ, 44. Старият мълчеше, поглеждаше недоверчиво под гъстите си вежди и последният път едва ли не го изпъди. Кр. Велков, СБ, 135. Кина не изтрая на майчините си укори.., тя избяга при Калина, пристана му. Димовица едва не полудя от мъка. К. Петканов, МЗК, 177. Брегът беше отвесен; по никой начин не можех да се задържа на него и едва не паднах в реката. Ем. Станев, ЯГ, 23. Селеник (Солун) е пълен с българе, едвам ли не на-полвина с гърците. НБ, 1876, бр. 7, 27.
— Други (диал.) форми: едвай, одвай.
ЕДВАМ. Вж. едва.
ЕДВА-ЩО и (остар.) едвам-що нареч.
1. За означаване, че действието се е извършило съвсем наскоро, непосредствено преди момента на говоренето; току-що, едва. Слънцето едва-що изгряло, отражаваше се в купола на църквата и в обърнатите към изток прозорци. Ал. Константинов, БГ,
120. — Думат, че под осемнайсет не вземали — забеляза тихо бащата,.., — а ти едва що стори седемнайсет. В. Геновска, СГ, 317. Не плача задето безрадостен, пуст и прекършен / без тебе животът ми дълг ще е само и бреме: / задето денят ми , едва-що наченал, се свърши / и никаква празна утеха не носи ми времето. Е. Багряна, ВС, 67. Ед-ва-що бе преминала голямата чума в лято 1833, която лежа дълго, като тъмна отро-вна мъгла, над цялата страна. Д. Талев, ЖС, 7. Звездите блещукаха на високото небе и ся виждаха като че ся усмихват на величествената луна, която едвам-що ся показала. В. Друмев, НФ, 47.
2. Рядко. С усилие, с мъка, с труд; едва. Една вечер срещна Иван / Ружа край реката. / .. / Дигна очи, погледна я, / нещо го засече: /
— Тебе чакам, мила Ружке — / едва-що изрече. Ц. Церковски, Съч. II, 262.
3. За означаване на непосредствено предшестващо действие по отношение на действието в следващото изречение; току-що, едва. Но едва-що отвори вратата и остана като закован на прага: до кръглата масичка по средата на стаята,.., седеше непознатата девойка. Д. Ангелов, ЖС, 176. Едвам-що слезли на пристанището, агентите веднага ни откарваха като добитък към бараките, които служеха за работническа борса. Г. Белев, КВА, 278. Благодетелний ми отче! Едвам-що прочетох първия ред на отеческото Ви писмо,.., подпаднах в едно извънредно удивление и смайване. С. Попов и др., ТБП, 19-20.
