говори, че такова евакуирано лице няма и че листът е фалшив. Ем. Станев, ВТВ, 42.
2. Като същ. евакуиран<ият> м., евакуира-на<та> ж., евакуирани<те> мн. Лице, което е преместено от застрашен район в друго, по-безопасно място. Той спокойно носеше метнатия на рамото си стар балтон и малката мрежа с лек зарзават — като млад съпруг и баща, който,.., заминаваше да прекара нощта в някоя набързо скована колиба в пролетните лагери на евакуираните. 3. Сребров, Избр. разк., 14. Сутринта бяха заминали за София сума работници и евакуирани. В. Андреев, ПР, 136.
ЕВАКУЙРАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от евакуирам и от евакуирам се. Евакуиране на ценни експонати от музея.
ЕВАЛА и евалла междум. Простонар.
1. За израз на признание, възхищение от качествата, достойнствата на някого; браво. Че са със Добри фанали, / фанали да са по-борят; / като го мечка дигнише, — /до девет боя нагоре; / като я Добри удари, — / до девет боя в земята; / че са мечката остави, / още на Добри думаше: / / евалла,
Добре, евалла, / като на тебе пехлеван". Нар. пес., СбГЯ, 57. — Надвихте ме! Евалла!.. А сега — пиши ме и мене работница в стопанството. Шест години стачка стига! Н. Каралиева, Н, 191.
2. За израз на благодарност; благодаря. М и-халаки. Остани баре и утре, искам да те видя пак... Софтата. Евалла, да ме простиш, челеби, не може, искам да замина за Цариград. Ив. Вазов, МЧ, 53-54.
3. Като същ. ср. Признание, породено от възхищение, задоволство от нещо. — Все пак лекарският дълг си остава над всичко. И който има сили да го изпълни докрай — мога да му кажа само евалла. П. Вежинов, ЗНН, 26.
О Правя (направям/ направя, сторвам/ сторя) евала някому. Разг. Старая се, постара-вам се да угодя някому, да върша неща, които са му приятни; оказвам особена почит или угоднича пред някого. — Затова дошъл тоя големец от Битоля. Всички евалла му правят — и каймакаминът, и миралаят. Д. Талев, И, 94. — Аз съм горд човек, Спи-ро! На никого евалла не правя. М. Марчев-ски, П, 266. Тръгва с нея [войската] посред зима, през студовете и през балканите, за да доде в Стамбул и да стори евалла на султана. Ив. Вазов, МЧ, 17.
— От араб. праз тур. еууаИаЬ.
ЕВАНГЕЛИЕ, мн. -ия, обикн. членувано, ср. 1. Част от Новия завет на Библията, състояща се от четири книги, както и всяко от раннохристиянските съчинения, в които се разказва за земния живот и учението на Исус Христос. И тъй като някогашното му обръщение в протестанството беше го запознало с евангелието и с книгите от Вехтия завет, той изпъстряше речта си с цитати и вземаше тона на пророк. Й. Йовков, ПК, 164. Другарите му, които знаеха, че е невинен, го закачаха; той, без де се обиди, отговаряше им с текстове от евангелието. К. Величков, ПССъч. I, 125. Пък нали и в евангелието е казано: като имаш две ризи, дай едната на ближния си. К. Калчев, ПИЖ, 83. След това донесе евангелието на контите и запита защо това и още много други евангелия не са били утвърдени от християнската черква и защо са останали за употреба само четири евангелия. Й. Вълчев, СКН, 260. Апокрифно евангелие. II Ед. и мн. Всяка от тези книги от Новия завет. Вестите за Исуса, изложени в четирите канонични евангелия, не ни дават подробности за физическия и духовен лик на Исуса и всички негови дела. Л. Ковачев, БР, 1931, кн. 7, 250. Евангелие на Лука.
2. Тази част от Библията като отделна, самостоятелно подвързана книга, том. Там свика членовете на разстроения комитет, разпали ги с огненото си слово и ги поведе право в манастира, дето игумен Натанаил ги закле над евангелието и благослови възобновения комитет за въстание. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 7. В ръцете си носеше малко евангелие, подвързано с кадифе и обковано със сребро. Й. Йовков, Ж 1945, 145. Маса е стъкмена там посред / и върху нея са поставени наред / евангелие, кръст и сабя... П. П. Славейков, Събр. съч III, 61.
3. Откъс от тези книги, който се чете при черковна служба. — Ина черкова ще ходим. Довечера дванайсет евангелия се четат. Й. Йовков, А, 92. Пристъпи [Димо] и застана пред първия свещник.. Стоеше като на тръне и слушаше евангелието. К. Петка-нов, МЗК, 44.
4. Прен. Нещо, в което може да се вярва, което се приема за безспорна истина или като основен, най-висш принцип. Звучно и дълбоко, то [словото на Яворов] постига своето съвършенство в тая чудна книга — „Подир сенките на облаците“..; живата българска реч, музиката на поетическото слово трепти в тая книга, евангелие за българските поети. Н. Лилиев, Съч. III, 15. Павел се поразмърда на стола,., и припряно каза: — Знаем, знаем, че това е твоето евангелие — делото, работата. Д. Спро-странов, С, 164. Опиянен от чудните си оу-ми, / повярвал съм, ще понесеш и себе си и мене /.., / към дивни острови, разперили зелени палми, — / където хората са като ангели добри / и любовта е тяхното евангелие. Е. Багряна, ЗМ, 77.
О Както дявола чете евангелието. Разг. Неточно, неправилно, изопачено; както ми изнася. — По ти четеш това, както дявола чете евангелието! — викна Ботев. Ст. Дичев, ЗС II, 444. Туй на други поп евангелие. Диал. Като възклицание, за да се посочи, че нещо не се отнася до мене, не ме засяга, не ме интересува. Чета (прочитам / про
