чета) <(едно) конско> евангелие някому. Разг. Обикн. в св. Карам се на някого, съдя някого и го наставлявам. — Слушай, бе дете, ти не знаеш ли, че това е кражба, че нарушаваш закона? — почна да ме мъмри пъ-дарят. — Какво му четеш евангелие! Няма да го оправиш. Г. Белев, ПЕМ, 62. — Сега и него ще трябва да чакаме.. — Утре ще му чета едно конско евангелие, та да знае, че в тази къща има ред! Г. Караславов, ОХ III,
28. Приставът, след като ми прочете цяло евангелие, строго каза: — За случая има две наказания. Г. Белев, ПЕМ, 98.
— От гр. егххууШоу 'блага вест'.
ЕВАНГЕЛИЗАЦИЯ, мн. -ии, ж. Разпространение на евангелизма сред широки слоеве на обществото и привличането им за последователи на това учение и за членове на различните негови църкви. Според рекламата обучението в библейското училище ще се води от "мощни служители на Бога Те ще учат на „евангелизации и мисии, хваление и поклонение“ и др. 168, 1993, бр. 34, 6.
ЕВАНГЕЛЙЗЪМ, мн. няма, м. Християнско учение на протестантите, което признава само Евангелието като основна религиозна книга.
ЕВАНГЕЛЙСТ1 м. Всеки, един от авторите (Матей, Марко, Лука и Йоан) на четирите канонически евангелия. Свети Лука (не трябва да се смеся с евангелиста) е умрял от напразна смърт на мястото, гдето е тази постница. Ив. Вазов, Съч. XV, 29. Иванчо се изпотрепваше да чете тия страници от евангелието на 4-те евангелисти, дето са описани сичките прощални думи на Исуса Христа. Ив. Блъсков, ДБ, 39.
ЕВАНГЕЛЙСТ2 м. Лице, което изповядва евангелизма; член на евангелистка църква. По-владетелна вяра [в Австрия] е католическата, обаче и евангелисти са много. Ив. Богоров, КГ, 133.
ЕВАНГЕЛИСТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Рядко. Евангелистки.
— От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1973.
ЕВ АНГЕЛЙСТКА ж. Жена евангелист2.
ЕВАНГЕЛЙСТКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от евангелист2. А вестниците се пълнеха с изрази на преклонение пред оркестрантите на кораба, които също тъй останали и потънали с него, свирейки известната погребална евангелистка песен: „По-близо до тебе, господи“. К. Константинов, ППГ, 226. Евангелистки пастор. Евангелистка черква. Евангелистка проповед.
ЕВАНГЕЛЙЧЕСКИ1, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Евангелски. Много бърз, много нагъл щеше да бъде скокът от кръга на простите погански и идолопоклоннически понятия и вдъхновения до много по-високия кръг на абсолютните евангелически истини. Св. Миларов, Н, 1882, кн. 3, 244.
ЕВАНГЕЛЙЧЕСКИ2, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Евангелистки, евангелски2. Турското правителство, което се отнесе така варварски към депутацията на еван-гелическото общество,.., е наумило да изгони йезуитите из държавата си. Хр. Ботев, Съч. 1929, 282.
ЕВАНГЕЛСКИ1, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до евангелието, който е свързан с евангелието. Около евангелския текст за птиците Константин Философът построяваше защитата си на българския език. Й. Вълчев, СКН, 553. — Аз отивам при планината, а ти чакаш планината да дойде при теб — Яков се засмя... Ана-стаси направи смутен жест. — Евангелските истини не са за мен — измърмори той. Ем. Станев, ИК I и II, 60. Богородица бързала да стигне в града, но не успяла, та родила пред градските порти.. Несъмнено тука трябва да се съзира евангелския разказ за пътуването на Иосифа и Дева Мария за Йерусалим. Хр. Вакарелски, БР, 1931, кн. 4-5, 137. Наред с традиционните евангелски сцени на южната стена, току до западния й край, са изобразени ктиторите на църквата. Ст. Михайлов, БС, 154. Евангелска притча. Н Който се проповядва от евангелието. — На земята ще спя, но оказион не приемам! — упорствува Беба .. Тогава майката се намесва .. и я съветва с евангелска кротост: — Ех, и ти Софче, каква си! Недей приказва така, да съдиш баща си! Св. Минков, РТК, 114-115. Хубаво нещо е да прави човек добрини,.. Това е дело не само евангелско, християнско, но още и човещината тъй го изисква. Ил. Блъсков, ПБ II, 46. Евангелска добродетел.
ЕВАНГЕЛСКИ2, -а, -о , мн. -и, прил. Евангелистки. — Бе ний не правим евангелско братство, а комуна, и туй трябва да се разбере! А. Гуляшки, ЗР, 252. Силна пропаганда са прави против Росия от евангелските проповедници. НБ, 1877, бр. 62, 241. Евангелска църква. Евангелски пастор.
ЕВАНГЕЛСКИ. Нареч. от прил. евангелски1. Обикн. в съчет.: По евангелски. Според евангелието, както в евангелието, както учи евангелието. Баба се настрои съвсем по евангелски и даже повика веднъж Филчо у дома и му даде шепа орехи да яде и да я споменува. К. Калчев, ПИЖ, 83. — И ето, избирай между красивото, хуман-ното, направи революция без насилие, без кръв, по общо споразумение, евангелски. Направи я без злоба, без омраза, без гняв, без жестокост. Не ще можеш. Ем. Станев, ИК I и II, 511. Повечето от старите членове говореха и отговаряха се по евангелски: не трябва да хвъргаме бисер пред свинете, не си струва за такъв развален, похабен син да харчим. Ил. Блъсков, КУ, 10. Главното
