ЕБОНЙТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е от ебонит, направен от ебонит. Обслужваше го [стрелбището] млада жена с алени устни. Тя непрестанно се решеше, наелек-тризираният ебонитов гребен с пукот преодоляваше гъстата й коса. Р. Сугарев, СС,
15. Ебонитови изделия. Ебонитови акумулаторни кутии. Ебонитова пръчка. Ебонитов прах.
ЕБУЛИОСКОП м. Спец. Уред за определяне молекулното тегло на веществата по метода на ебулиоскопията. Епруветката на ебулиоскопа се поставя в стъкления кожух .., снабден с хладник, който се напълва с чист разтворител. Ст. Христов и др., РЛУ, 34.
ЕБУЛИО СКОПИЛ, мн. няма, ж. Спец. Метод за определяне молекулното тегло на разтворено вещество, като се измерва повишаването на точката на кипене на разтвора в сравнение с точката на кипене на чистия разтворител.
— От лат. еЬиШо 'избликвам, кипвам' + гр. акояеш 'гледам, наблюдавам'.
ЕВА частица. Диал. Ето. — Ой та тебе, чузд чуздиник; / я махни са от пътя ми! / Ева мама от де гледа, / глава вие, ша ма бие! Нар. пес., СбГЯ, 191-192. Мина са девет години, / покара лято десято, / ева че иде млад Тодар, / та си на порти потропа. Нар. пес., СбНУ XIV, 56.
— Други форми: е в е, ево.
ЕВАКУАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се отнася до евакуация. Все тука, в читалната стая на училището, съм устроил днес от една маса и един стол евакуационния си писателски кабинет. О. Василев, ЖБ, 18. Евакуационен пункт. Евакуационна болница.
ЕВАКУАЦИЯ ж. 1. Организирано извозване, преместване на хора, предприятия, учреждения, институции, организации, ценности и др. от едно място на друго поради опасност от нападение или при някакво при-родно бедствие. За безпрепятственото провеждане на мобилизацията спомагаше масовата евакуация. От София бягаше цялото гражданство. С. Трънски, Н, 525. Стихията заливаше отново и тоя път никаква дига не можеше да я спре. Оставаше само едно — евакуацията. С. Северняк, ОНК, 38. // Временно престояване в дадено място, което е по-слабо застрашено при война или природни бедствия. В Кюстендил през дните на евакуацията за кратко време се беше оформила интересната компания от тези професори специалисти, Кирил Цонев и мен. Е. Каранфилов, Б III, 191.
2. Организирано извозване на въоръжение, бойна техника, пленници и ранени от бойното поле към тила. Медицинското отделение работи., за изпълнение за задачите по издирване и изнасяне на пострадалите от огнището на поражение, .., извършване на медицинска сортировка и евакуация (изнасяне) на пострадалите от огнището на поражение. Н. Иванов и др., ГО, 170-171. // Изтегляне на войски от заемани от тях терито-
ии.
. Мед. Изтегляне течното съдържание на гнойник, киста и др. чрез пункция или чрез разрез.
— От лат. evacuatio 'опразване'.
ЕВАКУЙРАМ, -аш, несв. и св., прех.
1. Извозвам, премествам хора, предприятия, учреждения, институции, организации, ценности и др. от едно място на друго поради опасност от нападение или при някакво при-родно бедствие. До нея минаха две натруфени дами и едната уплашено шепнеше на другата: — Евакуирах децата със слугинята. М. Грубешлиева, ПП, 152.
2. Извозвам въоръжение, бойна техника, пленници и ранени от бойното поле към тила.
3. Рядко. Напускам дадено място, освобождавам дадено място от хора и оборудване. Освен това министерският съвет [на Франция] реши, че Бизерта ще остане френска стратигическа база и че Франция няма да евакуира тази база. ВН, 1958, бр. 2025, 3. На двора свързочниците вече събираха материалната част, готвеха се да евакуират замъка. П. Вежинов, ЗЧР, 215. евакуирам се страд.
ЕВАКУЙРАМ СЕ несв. и св., непрех. Напускам даден застрашен район, премествам се от едно място на друго поради опасност от нападение или при някакво природно бедствие. Десетки хиляди граждани се бяха евакуирали от града поради въздушните бомбардировки на съюзническата авиация. К. Ламбрев, СП, 108-109. Напоследък свиреха тревога по два пъти на ден и гражданите, наплашени, търсеха начин да се евакуират. М. Грубешлиева, ПИУ, 247.
— От лат. evacuo 'опразвам' през нем. evakuieren.
ЕВАКУЙРАН, -а, -о, мн. -и. 1. Прич. мин. страд. от евакуирам като прил. За хора, предприятия, учреждения и др. — който е преместен от застрашен район в друго, по-безопасно място по време на война или при природно бедствие. Вместо летовници сега в Ягодово често се срещаха евакуирани граждани, избягали от бомбардировките в столицата. Ив. Хаджимарчев, ОК, 35. Мнозина,.., пътували до София от празно любопитство — да видят как изглежда столицата, разрушена и опожарена от английските и американски бомбардировки. Но повечето бяха евакуирани граждани, които се прибираха по домовете си. Г. Карас-лавов, Избр. съч. VI, 395. Може би старши-ята се опитваше да влезе в телефонна връзка с полицейския участък в Пордим,.. Оттам заведущ участъка щеше да му от
