матов, Разк. I, 69. — Е, хайде да вечеряме, па после ще видим какво още си направил. Ран Босилек, ВН, 91. — Е, не бой се! Имам с какво да се отсрамя! Др. Асенов, СВ, 111.
— Е, кажете що искате от мене бре! Д. Та-лев, И, 495. // При пожелание. — Е, хайде, дано до един месец да свърши тая пуста война. Г. Караславов, ОХ II, 39. — Е, да спи зло под камък — кръстеше се майка му. — Барем на стари години и аз да видя хубав-ко. Г. Караславов, Избр. съч. II, 70.
5. При изразяване на възражение, несъгласие или недоволство, укор. — Махни това, ами я ме заведи в кръчмата да пийна една ракийка .. — Е, дядо, тук кръчми няма! — рече ангелчето. Елин Пелин, Съч. I, 35.
— Какво има Цвета? — Една хубост! Хубост до време.. — Е, хубава работа! — учуди се снаха му. — На тия години така да мислиш! Елин Пелин, Съч. III, 115. — Истина ли е, че Вълчан спечелил делото? — Истина е. Спечели го.. — Е, иди кажи сега, че има правдина на тоз свят. И. Йовков, Ж 1945, 205-206. — Купувал, купувал. По пет лева парчето. -Ее, мари, и ти — по пет лева! Какво приказваш! Г. Караславов, Избр. съч. II, 107. — Кмете, а къде са учителите ви? Я ги извикай и тях!... — Не знаех... не знам дали ще дойдат... — смънка Русан .. — Е, и таз хубава! — ококори се Игнат Симов. — Нали те са ви интелигенцията? Д. Ангелов, ЖС, 34-35. • В съчет. с де. Илиица изхлипа и скри лицето си в престилката. -Е, де! — смъмри я мъжът й. Г. Караславов, Избр. съч. I, 338-339. — Ти ли ще станеш горски? Не ме бивало, а .. — Е, де, не се сърди. Аз на шега го рекох. Й. Йовков, Б, 19-20.
6. При изразяване на учудване, недоумение, тревога (с въпр. интонация). Черния остави оагажите ни и изчезна без да продума. Е, ами сега! Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3,40. Даскал Димитър.—Ако искате — няма да има никакъв ред. Петко {слисан..). — Е-е, ами тогава? П. Тодоров, Събр. пр. II, 353.
Е3, обикн. удължено ее, е-е-е, междум.
1. За изразяване на възмущение, негодувание, недоволство. — Все заедно ходят Петко и тая Гана! А пък тая заран, като ги видях един до други седнали в камиона, ее, притъмня ми! Ст. Даскалов, CЛ, 132. Е-е-е, стига си ми дрънкал! — изрева ядосано чорбаджията. — Ще си платиш ли борча? Хр. Максимов, СбЗР, 26. — Докторе, докторе! — викаше той, като дигаше високо глава. — Еее! Много закъсня бе, съсипах се да търся компания... Тук, знаеш, срещам все едни такива мутри... Г. Караславов, СИ, 73. Той [каймакаминът] изпитваше сякаш болка, когато искаха нещо от него, да направи нещо и първият му отговор биваше винаги отрицателен. —Е-е-е... остави сега! — набръчкваше той цялото си лице от досада. Д. Талев, И, 74.
2. За изразяване на одобрение, задоволство. За миг той замълча, после се обърна към момчето: — Отпочина ли си? — Е-е! — подсмихна се то горделиво. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 300.
Е4. Вж. съм.
ЕБА, -èui, мин. ce. -àx, прич. мин. св. де-ят. ебйл, несв., прех. Вулг. Грубо. Извършвам полов акт; сношавам се, съвкупявам се. еба се страд. и взаим.
ЕБАВАМ, -аш, мин. ce. -àx, прич. мин. св. деят. ебйвал, несв., прех. Грубо. Разг.
1. Подигравам или разигравам някого, като обикн. се опитвам да го заблудя, да го излъжа; будалкам.
2. С отриц. и следв. съюз д а . Не обръщам внимание на нещо, не върша някакво действие. Той не ебава да ходи пеша. Дай му и на 5 метра само с колата да ходи. ЕБАВАМ СЕ несв., непрех. Подигравам се на някого или го разигравам, като обикн. се опитвам да го заблудя, да го излъжа; будалкам се.
ЕБЕН м. Остар. Абанос; ебенос.
— От гр. ëpevoç през фр. ébène. — От Ал. Милев и др., Речник на чуждите думи в българския език, 1970.
ЕБЕНОВ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от ебен; абаносов. Тук има също и занаятчии, които продават талисмани и фигурки, изработени от черно ебеново дърво, слонова кост или цветна кожа. Л. Мелниш-ки, С, 48.
ЕБЕНОС м. Остар. Книж. Абанос; ебен. Тя [Бразилия] изобилова със скъпоценни дървя за боя, ебенос, какао, захар. С. Боб-чев, ПОС (превод), 292.
— От араб. през гр. ëpevoç.
ЕБЕРТЙСТ м. Истор. Представител на парижките занаятчии, последовател на левия якобинец Еберт през време на Френската буржоазна революция. Една част от монтанярите начело с Дантон и Демулен настоявали да се прекрати терорът.. Друга група начело с Еберт препоръчвала засилване на терора и премахване на католическата църква .. Робеспиер,.., се обявил както против умерените дантонисти, така и против крайните ебертисти. Ист. X кл, 27. Ебертистите настоявали да се задълбочат и разширят революционните войни, за да се разгори пламъкът на революцията в Европа. Те се опирали на беднотата от парижките предградия. Ист. VIII кл, 56.
— От фр. собств.
ЕБОНИТ, мн. няма, м. Твърд, тъмнокафяв до черен електроизолационен и химически устойчив материал, получаван чрез вулканизация на каучук със сяра, който се използва в електрониката за производство на медицински съоръжения, галантерийни предмети и др.; твърда гума.
— От гр. ëpevoç.
