то на две-три места от стари рани. О. Василев, 33, 123. дялвам се, дялна се страд.
ДЯЛВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от дялвам и от дялвам се. След малко той огледа отрязания край на дръвцето, където прекършената сива кора се беше набърчила като човешка кожа и с няколко бавни дял-вания на ножа закръгли отрязъка. А. Дончев, СВС, 146. Белй го и Паздеря — баджа-накът му.. — за едно нищо и никакво рало. Не му е много работата — две уши и едно слабо дялване, за да влепне лемежът, ами на — не може да сколаса. Ц. Церковски, Съч. III, 212.
ДЯЛКАМ, -аш, несв., прех. 1. Дялам (в 1 знач.), режа нещо по такъв начин, че отделям от повърхността му съвсем тънък слой. Павел дялкаше с джобното си ножче тънка пръчица. Гр. Угаров, ПСЗ, 140. Янко не усети кога се върна в къщи. Баща му дялкаше на дръвника.., той прикрепяше с лявата ръка една спица, а в дясната, като държеше брадвата до самото острие, изглаждаше върха на спицата. Ем. Коралов, ДП, 15.
2. Правя, изработвам нещо от дърво, камък и др. чрез дълбаене, рязане, изглаждане като му придавам необходимата форма. От лява страна, до разгорения огън, двама цигани дялкаха дървени лъжици. Д. Немиров, КБМ, кн. 1, 100. дялкам се страд.
ДЯЛКАНЕ ср. Отгл. същ. от дялкам и от дялкам се. Явно бе, че дялкането на пръчката беше само така — да го разсее от някои тежки мисли и грижи. Ст. Загор-чинов, Избр. пр III, 227. Тогава ме осени едно хрумване — той [синът] искаше ножче за дялкане на пръчки,.. Защо да не изпълня заръката му? Др. Асенов, СВ, 85.
42 Речник на българския език, т. IV
ДЯЛКАНИЦА ж. Рядко. Дялкане.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДЯЛНА. Вж. дялвам.
ДЯЛОВ, -а, о-, мн. -и, прил. Обикн. в съ-чет.: Дялов капитал. Банк. Частта, с която едно лице, фирма, предприятие и др. участва в общия капитал. Летеше, стреляше [Крие] с настървение, пренасяше кожите на белокосия човек с дебелите вежди и всичко, което печелеше, прибавяше към своя дялов капитал. За няколко месеца процентът му се вдигна почти двойно, тъй като Жак не прибавяше от печалбата си към дяловия си капитал. Д. Цончев, П, 67.
ДЯНА. Вж. дявам.
ДЯЧА, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Остар. и диал. Ръкополагам някого за дякон.
ДЯЧЕ, мн. -та, ср. Остар. и диал. Умал. от дяк; дякче. Отговарат сви попове, / сви попове и дякове: / „Вала тебе, цар Костадин, / ете глава, ете сабля! / Не можейме да прочетем, / да прочетем цръно слово: / Да си кликнеш Петър дяче, / Петър дяче, са-моуче.“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 103.
— Друга форма: г я ч е.
ДЯЧЕНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от дяча.
