горчивия женски дял в живота. Д. Талев, ПК, 471. Тъжи пленна хубавица, /.. / Тя горчиви сълзи рони / и оплаква своя дял. П. К. Яворов, Мис., 1900, кн. 1, 12. Аз не искам с кротко примирение / да поема този черен дял, / с който някой зъл ни бог дари... Е. Багряна, ВС, 68. // Определеното време за живеене, за пребиваване на земята. Правдивите Солонови слова са го накарали, може би, да помисли и за себе си — неизвестен е и неговият земен дял... Л. Георгиев, БР, 1931, кн. 6, 209-210. Та ние не идваме на този свят за векове! Докато се огледаш, и делът ти свършил, изтекъл като пясък между пръстите! Ч. Шинов, БС, 13.
4. Финанс. Част от внесен капитал в акционерно дружество, кооперация или предприятие, което носи печалба на притежателите му. Уставът на кооперацията трябва да съдържа:.., условията и начините за приемане на членове в нея, паричната стойност на един дял и броя на дяловете, с които трябва да участвува в кооперацията всеки кооператор,.., устройство на управителния съвет, на контролния съвет и др. Аритм., VI кл, 91.
5. Само ед. Диал. Връх на планина. Че се умий и уплети, / че облечи баш премяна, / че ж да идем на чалове, / на чалове, на дялове. Нар. пес., СбНУ XXI, 26.
О Мажоритарен дял. Финанс. Най-големият притежаван дял (под формата на пакет от акции) от едно предприятие, дружество (в сравнение с дяловете на останалите собственици, акционери). Противоп. миноритарен дял. Когато БЗК фалира, Атанас Тилев пое мажоритарния дял в ЗК „Витоша“. 24 часа, 1999, бр. 276, 5. Миноритарен дял. Финанс. Най-малкият притежаван дял (под формата на пакет от акции) от едно предприятие, дружество (в сравнение с дяловете на останалите собственици, акционери). Противоп. мажоритарен дял. Компанията напусна преговорите за придобиване на миноритарен дял в „TV Plan“. Мон., 2001, бр. 732, 12.
> Имам <голям> дял в (за) нещо. Допринасям с участието си за реализирането на някакво дело, за утвърждаването на някаква идея. Макар след големи разправии, даде й се награда [на стихосбирката], но аз не бях в София, за да благодаря на Елин Пелин, че той има дял за това. Н. Лилиев, Съч. III, 21. Не ще и дума, че голям дял в тоя успех имаше и бай Стамат, който редовно и навреме им изпращаше прикачвани, храна и вода, а беше организирал и цяла чета от септемврийчета — да събират изпадалите класове. А. Гуляшки, СВ, 133.
ДЯЛАМ1, -аш, несв., прех. 1. Режа, изглаждам с нож, брадва и под. нещо (дърво, камък и др.). Често висях по цели часове в работилницата да гледам как сръчно дялат и обработват дъгите, от които правеха качета, каци и други съдове. Ив. Димов, АИДЖ, 14. Момчето намери пръчка и започна да я дяла.
2. Правя, изработвам нещо от дърво, камък и др. чрез рязане, изглаждане, като му придавам необходимата форма. Пълни бяха горите [на Родопа] и с дървета, от които дялаха люлки за децата си, пълна беше земята и с костите на бащите им. А. Дончев, ВР, 103. Дялали са го [Сфинкса] от грамаден блок варовик потомцтите на същите ония роби, които са трупали каменните блокове на Хеопсовата пирамида. С. Север-няк, ОНК, 252. Каменоделците, които ломят канарите, дялат блокчета и заменят вехтите калдаръми с равни пътища, прибират чуковете си. А. Каралийчев, ПД, 76. дялам се страд.
О Де дялат дървата, де падат треските. Диал. Употребява се, когато се очаква едно, а излиза или се случва съвсем друго.
ДЯЛАМ2, -аш, несв., прех. Диал. Правя, дялам се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЯЛАНЕ1 ср. Отгл. същ. от дялам1 и от дялам се. Марашкият камък, е бял варовик, набит с вкаменени мидени черупки и раковини — много лесен за дялане. А. Каралийчев, ПД, 122. Баща ми като дете и юноша бил паметлив,.. и добър разказвач. Обичал физическия труд. Бил сръчен в работата и му се отдавало дялане, изглаждане, сглобяване, разглобяване, поправка на кола, рало, мотики и др. Ц. Гинчев, СбЦГМГ, 7.
0 Трески за дялане, имам. Разг. Сериозни недостатъци, слабости, които трябва да се отстранят (имам). Тя сега виждаше, че ако баща й бе станал нетърпим,.. — причината беше в нея [в майка й], в нейното пълно нехайство към семейството, в навика й да дразни,.. У него също имаше не малко трески за дялане, но поне добрите му намерения бяха безспорни. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 405-406. — Ние ви изпращаме да стягате дружбите, вие отивате да пускате фитили на хората да се ритат с работниците. И у тях има трески за дялане, но и много наши хора са склонни към необмислени авантюри. В. Нешков, Н, 231.
ДЯЛАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от дялам2 и от дялам се.
ДЯЛАНКА ж. Диал. Треска.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЯЛВАМ, -аш, "есе.; дялна, -еш, мин. св. дялнах, прич. мин. деят. св. дялнал, прич. мин. страд. дялнат, св., прех. Дялам (в
1 знач.) веднъж или няколко пъти. Тати не ми даде друга работа, когато свърших обувката. Той само я взе от ръката ми, прегледа подметката отстрани, дялна я два-три пъти и я сложи отпреде си. Ст. Чилингиров, ХНН, 88. А сега — отмести се да погледам! — Ти от много гледане си останал с едно око! — пак го заяде разбойникът, макар че и неговото лице беше дялна
