176. Варлаам Копринарката, който също знаеше едно-що от учение — (той някога се беше готвил за дякон в Гложденския мо-настир) — упорству ваше и не искаше да падне долен на Иванча. Ив. Вазов, Съч. VIII,
9. Две години Друмев е бил и директор на училището в Браила, след което, ръкоположен за дякон от митрополит Григорий Русенски, става последователно архиманд-рит-протосингел и епископ и се предава главно на черковна дейност. М. Арнаудов, БКД, 123.
◇ Казвам на дякона, а той на клисаря.
Диал. Употребява се, когато карат някого да свърши някаква работа, а той я прехвърля на другиго.
— От гр. бкхкоусх;.
ДЯКОНИСА ж. Църк. Монахиня, която изпълнява задълженията на дякона. Монахът и две дякониси, облечени в дълги ясно-сини столи, вървяха отпред. Ст. Загорчи-нов, ЛСС, 64.
дяконник, мн. -ци, м. Църк. Специално определено място, отдясно на щэестола за кадилницата и др. под. неща, необходими за богослужението. Олтарът трябва да има престол..; дяконник или място, гдето стои кадилницата и огънят. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 12.
ДЯКОННЙЦА ж. 1. Църк. Дякониса.
2. Съпруга на дякон. Ако си ти момиченце / младо и зелено, / ако имаш черни вежди / и лице румено, / то ще станеш дяконница / или чорбаджийка, / па ще идеш на Божи-гроб / да станеш хаджийка. Л. Каравелов, Съч. I, 69.
ДЯКОНОВ, -а, -о, мн. -и. Църк. Който е на дякон. Той мина тихо и втората манастирска врата,.., мина край двете тополи и чукна на врачката на дяконовата килийка. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 52.
ДЯКОНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Църк. Който се отнася до дякон. Благоразумието налага, щото сега, когато след едногодишно отсъствие се завръща в родното си място, той [Левски] да разчита на своите близки и преди всичко на разположението на вуйчо си, за да поеме отново дяконската си служба. Ив. Унджиев, ВЛ, 59. През пролетта на 1863 г. Васил Левски се прибрал в Карлово и облякъл дяконските дрехи. Н. Ферманджиев, РХ, 97. До архангелите при дяконската ниша Захарий изрисува двадесетте и седем монаси. Вл. Свинтила, СЗЗ, 394. „Глава има за някой министър, / а гласа му е дяконски глас!“ Н. Марангозов, НПС, 105. В Христовата църква има три степени священства: епископский, презви-терский и дяконский. Хр. Данов, ППК (превод), 54.
ДЯКОНСТВО, мн. няма, ср. Църк. Занятие, дейност на дякон. Смутена е и майка му,.., на нея [Левски] най-напред разкрива и необходимостта да скъса с дяконството. Ив. Унджиев, ВЛ, 62.
ДЯКОНСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Църк. Служа като дякон; дяконувам.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДЯКОНСТВУВАНЕ ср. Църк. Отгл. същ. от дяконствувам; дяконуване.
ДЯКОНУВАМ, -аш, несв., непрех. Църк. Служа като дякон; дяконствувам.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДЯКОНУВАНЕ ср. Църк. Отгл. същ. от дяконувам; дяконствуване.
ДЯКОНЧЕ, мн. -та, ср. Църк. Умал. от дякон; млад дякон. На едно място на двора се спря едно дяконче в дълга черна мантия. Ив. Вазов, Съч. XV, 21.
ДЯКЧЕ, мн. -та, ср. Остар. и диал. Умал. от дяк; дяче.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
дял, делът, дела, мн. дялове, след числ. дяла, м. 1. Част от нещо, получена при делене, делба. След жетва той повика по-пър-вите хора и най-напред разделиха снопите по равно на четири дяла: един за Божан, друг за Петър, трети за Павел, а четвърти за него самия. Елин Пелин, Съч. III, 67. Още приживе той даде дял на двете си дъщери, омъжени в съседни села. Кр. Григоров, Н, 110. — И така, той след смъртта си ми остави своя дял в тази мина. Право да си кажа, от тези работи много не разбирам. Аз, като жена вдовица... Ст. Л. Костов, Избр. тв, 347. Подучени от лоши хора, сестрите му поискали отново дял от майчиното им наследство. Н. Ферманджиев, РХ, 43. // Резен, парче. На дялове се нарязват ряпа, лук, картофи. М. Гаврилова и др., ТПХ I и II, 65. И гледаше, как от тестото шупливо / там майката месеше коледна пита. / На четири дяла сега раздели я / и образи разни направи по нея. Ем. Попдими-тров, Събр. съч. V, 169. // Част от планина, която обикн. естествено се отделя от останалите чрез река, проход и под. Те са огромен масив [Рило-Родопският], който се състои от много планински дялове със за-равнени била, които са отделени един от друг с дълбоки речни долини. Геогр. VII кл, 6.
2. Отдел, част от наука, книга и под. Специалният дял от химията, който се занимава с участието на светлината или по-точ-но — на лъчистата енергия в химичните процеси, се нарича фотохимия. Хим. VII кл, 1950, 46. Дели се [руската литература] на два големи дяла — стара руска литература и нова руска литература. Лит. X кл, 3.
3. Прен. Само ед. Поет. Съдба, участ, орис. Жалеха те учителката си по женски, разбираха мъката й — нали и тя толкова пъти бе им говорила за женските теглила, за
