ите деди подир крушовите рала, подир колите, натоварени с три реда снопи. А. Ка-ралийчев, ПГ, 150. — Ние не знайме как е било, що е било, Йосифе. Прости люде, селяни, ами нели тука си е наше — .. — Наше си е, откакто се помним, от деди и татковци. Д. Талев, ГЧ, 138. Език свещен на моите деди, / език на мъки, стонове вековни. Ив. Вазов, Съч. II, 47. Не чуеш ли как те зове из недрата / на твойта земя на дедите кръвта: / — От сън се събуждайте, ставайте, братя! Бл. Димитрова, Л, 120.
7. Рядко. Само ед. В съчет. с названия, имена на природни сили, олицетворявани в приказки и под. Епитет на олицетворени природни сили. Ясният дядо месечко осветляваше и най-тъмните кьошета между борики-те, под които вървяхме. 3. Стоянов, ЗБВ I, 312. Дядо Сечко, / не сечи, / студове / недей влачи! Елин Пелин, ПБ, 100. Уверяват, че петната, които на поетите ся видят очи, нос и уста на месяца,.., тий ся сянката на големите месячни гори и долини,.., а най-вероятно е, че тия пятна са мръщините на дядо месяц. ЦВ, 1856, бр. 260, 15.
8. Диал. Свекър. — Тоооро, снаха Малъова, / тука ле си йе, Тодоро, / дядо ти Мало чорбаджи. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 61. Каква ке не дарба подарити? / — Дяда, баба бело и червено, / деверяту синьо и зелено. Нар. пес., СбНУВСт XXXIX, 66.
О Дядо Коледа. В детските представи — белобрад старец, който разнася подаръци на добрите деца в коледната нощ; Дядо Мраз. а) Дядо Коледа. Всичко беше готово: и подаръците стояха увити в моята стаичка,.., и Кадир уговорих да стане дядо Мраз. Л. Александрова, ИЕЩ, 140. б) В детските представи природата в образа на старец, който носи през зимата сняг, студ и мраз. Навред излезли от минали векове чутовни конници, бабички, някакви разперени огромни ръце — дядо Мраз беше изваял от пухкавия сняг тия неща, сигурно защото му е било твърде скучно през нощта. Ем. Станев, ЯГ, 56. Дядо Мраз и тая нощ / не е спал, / по прозорците цветя е рисувал. Елин Пелин, ПБ, 97. Крив дядо. Диал. Перуника (Н. Геров, РБЯ I).
> Баба дяда забравила. Диал. Шег. Употребява се за изразяване на недоверие към отговор на деца, които твърдят, че са забравили да ядат. Вред те търсих, попе, саде у вас не ходих; навсъде те търсих, дядо попе, само у вас не ходих. Диал. Ирон. Казва се на някого, който е извършил много работа, но не е свършил най-главното. Дядо Иван. Разг. В представата на българите преди Освобождението — Русия като спасителка от турско робство. — Нали идел пак дядо Иван — ще ги питам аз тях [турците] в коя миша дупка ще се завират. Ц. Гинчев, ГК, 311. — А да ти кажа ли — сега Глаушев на свой ред посегна в сгъстилата се тъмнина, улови Вардарски над лакътя и още по-тихо прошепна: — Нас ще ни освободи от турците... Русия, дядо Иван. Сами не ще можем. Д. Талев, ПК, 150. Гледаме, че западните употребяват всичките средства, за да намерят сега някоя причина, догде дядо Иван не е готов, да влязат в Турско, Румъния и Сърбия. АНГ I, 280. Дядо попе, видя ли ме комках ли се; кажи, дядо попе, аз комках ли се. Диал. Употребява се, когато някой неуместно пита другите за нещо, което се отнася само до него и той трябва да го знае. Еня баба за дяда Еня. Разг. Пренебр. Употребява се, за да се подчертае, че някой съвсем не го е грижа, нехае за нещо. Колко знае дядо, толкоз хоро скака. Диал. За човек, който върши нещо, както си знае, както може, както умее. Направено преди дяда Адама две недели. Диал. Много старо, много отдавнашно. Не учи дяда си попа как се деца кръщават. Диал. Ирон. Употребява се, когато някой дава съвети на човек много по-опитен и по-обигран от него, който по-добре знае как трябва да постъпи. <Оста-нал> от <времето на> дяда Адам<а> (Ноя). Разг. Много стар, отдавнашен, някогашен. От дядо Адам; от дядо Адам и Ева; от дядо и <от> баба. Разг/, От кочун (чукун) дядо. Диал. От много стари времена, от много отдавна. Родил се кога вечерял дядо господ. Диал. Късметлия, имотен, богаташ (е). Така знае дядо да бае. Диал. За човек, който върши нещо, както си е свикнал, както може, както умее. Така (тъй) знае дядо, така (тъй) плаши децата. Диал. Казва се обикн. в отговор при забележка, че някой не върши някаква работа както трябва, а както е свикнал. Хванал дядо Господ (Боже) за шлифера. Разг. Хванал дядо Боже за каламба-ците. Диал. Употребява се за някой, който смята, че е постигнал нещо много, смята себе си за късметлия. — Учил там няколко години, изкарал изпитите с преписване или по втория начин и вече хванал дядо Господ за шлифера... Не така бе, човече, и ние сме хора като тебе. К. Топалов, СТ, 149. — Това копеле е по-младо от нас, но никак не е загубено — .. — И все пак хич да не си мисли, че като е завършил с отличие, е хванал дядо боже за каламбаците. Тая диплома вече никой няма да я погледне. П. Вежинов, НБК, 142.
ДЯДОВ, а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на дядо. Вслушвах се в разговора им и долавях промяната в дядовия глас. — Ти остави тая работа — говореше сърдито дядо. Ив. Венков, ХКН, 9. — Все си мисля, че за мене ще е по-добре да се завърна един ден... Затова бих искал да те попитам: вярно ли е, че си продал дядовия имот на хаджи Ставри? Ал. Бабек, МЕ, 88. — Дий! — за-махна с копралята Бойчо над гърбовете на дядовите си биволи. А. Каралийчев, В, 23. Пее дядовата ни каручка / по разцъфналата полска шир. Кр. Белев, ПЗБ, 43. Улицата съща — но не съща. / Уж на мястото
