ДЯДКА, -та, мн. -и, м. Разг. Пренебр. Стар човек; дядо. Всяка вечер гледах от моя прозорец как фурнаджията — един очилат дядка — смята алъш-вериша.
А. Гулашки, ЗР, 52. Милан се надигна и погледна към леглото на дяда Давида:.. — Дядка, чух те нощес, че приказваше в съня си. Й. Йовков, ПК, 202. — А защо, моля ви, карате тук, а не ей там, по асфалтчето!? Там няма къде да затънете! — продължаваше дядката. Ч. Шинов, БС, 7. — Ето на — .. — сече ви още пипето, правилно разсъждавате, а сте хукнали да правите чеш-мички по градинките, и то със собствени средства, щуротия пълна. Мина времето на дарителите, дядка, ший си нови дрехи, пускай комбинации в тотото и си гледай здравето. Й. Попов, СЛ, 181. Опасен дядка! Цялата си пенсия, кажи го, пуска на Тото 2. Тонич, ВН, 1962, бр. 3276, 4. Нахален дядка.
ДЯДКО, -то, мн. -вци, м. Умал. галъов. от дядо. — Маминка идва понякога с рейса и се връща. Разказва, че винаги баба Мира й казвала новини от дядко. В. Ченков, СНД, 96. — Как си със сърцето, дядко? А. Гу-ляшки, МТС, 56. — В затвора има и такива дядковци като тебе — не се предаваше Мишката. Сп. Кралевски, ВО, 27.
ДЯДКОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от дядко. В дъното на коридора беше вратата за столовата — една доста голяма стая — и от нея се влизаше в малката дядкова стая. Т. Влайков, СбЦГМГ, 321-322.
ДЯДО, -то, мн. дядовци, (поет.) дедй и (остар.) дядове, м. 1. С мн. дядовци. Бащата на един от родителите по отношение на техните деца, внуците му. Дядото, седнал на столчето до огнището, дреме и мълчи, но като чува думите на внучето си, прегръща го. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 22. Неин ли е тоя дом с тежките старинни мебели, минавали години наред от дядото на сина и от сина на внука? М. Грубешлиева, ПП, 21. За празника дойдоха майките и бащите, дядовците и бабите, братята и сестрите на учениците. Кр. Григоров, ОНУ, 147. Сега той работи в задругата, в която са работили и баща му, и дядо му, и прадядо му. Г. Караславов, Избр. съч. III, 404.
2. С мн. дядовци. Стар мъж; старец. Един дребен прегърбен старец чоплеше с мотич-ката пред портата си,.. Той носеше на главата си капица от протрипа овча кожа вместо чалма,., и изглеждаше като много други дядовци от всички краища на България. Н. Тихолов, ДКД, 228. Сега,.., ние ви каним да посетите една чудна страна. Страна, която вие, драги млади читатели, непременно ще имате възможност да видите, но., когато станете 60-70-годишни дядовци и баби. К, 1936, кн. 1, 1. — Е, какво видя там [в църквата] ? — Ами първо, много картини.. — значи интересно, а? — Ами!
Какво му е интересното? Само дядовци и баби. П. Незнакомов, МА, 30-31. Слепият старец стоеше заслушан,.. Малкото момиченце държеше треперещата му ръка.. Рандов се приближи към тях. — Къде, бе дядо? Й. Йовков, Разк. II, 102. Я надуй, дядо, кавала, / след теб да викна — запея / песни юнашки, хайдушки. Хр. Ботев, Съч., 1929,
31. // Само ед. В съчет. с мъжко собствено или фамилно име — за интимно, свойско на-зоваване на стар мъж, старец или при обръщение към него. Когато се разнесе из село новината, че дядо Матейко починал — никой не провярва. Елин Пелин, Съч. I, 30. Тоя старец се казваше дядо Миръо. Ем. Станев, ЯГ, 5-6. — Вий не помните и онез дребните пари, каравелчетата. Той ги извади, дядо ви Каравелов. Й. Йовков, ПГ, 176. Дядо Славейков.
3. С мн. дядовци. Обикн. членувано. Разг. Съпруг, мъж на възрастна, стара жена, на баба; старец. Горката баба, горката баба, / дядо я неще, дядо я неще. Нар. пес., СбНУ VI, 71. Яде баба и пие, ала дяда не заборавя. Погов., Н. Геров, РБЯ I, 390. Отидохме с моя дядо на гости — заразказва баба Неда. —Дядото ми се разболя.
4. В съчет. с поп, владика, хаджия и под. или със собств. име на духовно лице, обикн. с висш сан — за почтително назоваване на поп, владика, хаджия и под. — Дядо попе, ще му кажа, господ ми взе Божана, пък ми прати Стоилка. Елин Пелин, Съч. II, 26.
— Татко бе, защо са го нарекли Кирил, защо не Симеон? — питаше едно момченце. — Затова, гълъбче, защото ако го наречеха Симеон, щяхме да го смесваме със Симеона Преславски, варненския дядо владика. Ал. Константинов, Съч. I, 129. — Унучето бол-но, зле е... Дека е дядо игумен? Ив. Вазов, Съч. XI, 9. „Дядо Хаджия, а дека живее дяволът?“ — „В тартара“, ще да отговори важно дядо ти Хаджия. Л. Каравелов, Съч. П, 2. Дядо Панарет, получавал вестниците на Каравелова, а по-после на Ботйова. Н. Ферманджиев, РХ, 198. // В съчет. с бог, господ. Разг. За назоваване на бог, господ.
— Голям берекет, голямо чудо ти казвам. Дано само дядо господ го запази. Й. Йовков, Ж 1945, 204. Баба Богородичка и малкият дядо боже ме гледат радостно и с някакво особено умиление. Т. Влайков, Пр I, 10.
5. Разг. Баща на съпругата; тъст, бабалък.
— Пари при пари отиват. И ^дядото милионер, и зетят милионер... Й. Йовков, М,
122. Бляскав, победоносен..., зададе се годеникът,.. След него бъдещият му дядо с някаква пресилена радост на лицето. Ив. Вазов, Съч. X, 32. Дедо му много се радуеше, оти му даде Господ таков зет арен. СбНУ XIX, 129.
6. Само мн. дедй. Поет. Прадеди, предци. Тръгнах по оня път, където са вървяли мо
