ДЯВОЛСКИ нареч. 1. За означаване на много висока степен в проявата на някакво качество; извънредно много, прекалено. След няколко минути Криста вече гризеше препечено кокалче, добре оваляно в соса. Леля й беше права, наистина бе дяволски вкусно, не приличаше на тия дръгливи агнешки плешки, които майка й понякога печеше на кварталната фурна. П. Вежинов, НБК, 301. — Събрахме се надвечер и наехме лодки .. Беше дяволски хубаво, толкова хубаво, че ни идваше да се разскачаме. Г. Ка-раславов, Избр. съч. I, 148. Ангелиева: .. Богат ли е? Хаджиев: Дяволски богат. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 396. Антонио внезапно млъкна, защото в този момент на арената изскочи друг бик, дяволски разярен, буен, диво насочен напред. Л. Стефанова, ВМД, 149. — Университет ли! —.. — За какъв дявол ни е този университет? .. Губернаторът се усмихна. — Аз пък мисля, Берни, че това е една дяволски добра идея. П. Незнакомов, ХР, 152.
2. За означаване на много висока степен в проявата на някакво действие; много изкус-но. Момчетата пак шепнат,., не знаят кого да изберат. Тогава палавият Цветан реши въпроса:.., извади пара от джоба си и каза: — Гербът е Лили, цифрата — Нели — наведе се на пода и завъртя парата. Така дяволски я завъртя, че край няма въртенето. В. Бончева, АП, 75. — Ами носиш ли го ти него [кавала], носиш ли го? Пък дяволски свири, май Морала!.. Какво ме гледаш? Зло ли ти приказвам: за кавала е думата. Ц. Церковски, Съч. III, 238.
3. Остар. Дяволито. — А бе как да не разбирам! — каза бай Михал и дяволски под-мигна на другарите си. Ал. Константинов, БГ, 93. — Бре, Марко! Ти ли си, не си ли? /
— Разбира се, че съм аз! Още как! — / отвръща той и дяволски се хили. Д. Подвър-зачов, Б, 19. Устата работят, виното върви, гълтат гърлата, шетачките шетат, Моралията се подсмива някак дяволски и гледа весело на бай Маня. Ц. Церковски, Съч. III, 239.
— Друга (диал.) форма: гяволски.
ДЯВОЛУВАМ, -аш, несв., непрех. Разг. Върша дяволии, дяволщини; хитрувам.
— Играе ме един вашенец там, ама тоя път ще му дам да разбере .. Разбрах, че дяволува и ще го издебна довечера, та ще ме помни... Елин Пелин, Съч. I, 45. — И целия блок изчистихме за комбайна, и оранта на трактористите следяхме... Хе-хе, един от тях дяволуваше и не ореше добре ъглите, ама... Ил. Волен, МДС, 170. — „Тя [земята] само е околчеста и на нищо друго не прилича, освен на лебеница.“ — „Не разбирам какво ми там бърщолевиш! Ти дяволуваш...“ Ал. Иванов, РНЗ, 8.
— Друга (диал.) форма: гяволувам.
ДЯВОЛУВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от дяволувам.
— Друга (диал.) форма: гяволуване.
ДЯВОЛЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от дявол. И веднъж след дълго четене той [Ян Бибиян] вдигна глава и изтръпна от учудване. На столчето зад него седеше неговият стар приятел, дяволчето Фют и му се усмихваше. Елин Пелин, ЯБЛ, 18. Той [месецът] ще наведе очи надоле в дълбокия каменен кладенец и ще види малкото черно дяволче, което гони вечерно време закъснелите момчета. А. Каралийчев, ПС I, 23. Прен. Галъов. За изразяване на нежно отношение (обикн. при обръщение) към дете, приятел и под. — Махай се, дяволче такова! — но в гласа му звучеше добродушие. ВН, 1961, бр. 2909, 4. — А сега да приключим, че бате ви ще ни се разсърди. — Благодарим — в един глас извикаха двамата братя и шумно изтичаха навън. — Измъчиха те, дяволчетата проклети — усмихна се Генадий. К. Кузов, ПВС, 83. — Момиче, клето дяволче, / не се със мене закачай! /Аз съм си сетно сираче, / на сяка врата ратай-че. Нар. пес., СбНУ VI, 82.
2. Диал. Дяволски орех; джулюн.
— Друга (диал.) форма: гяволче.
ДЯВОЛЩИНА ж. Проява, постъпка, вид поведение, специално подготвени, обикн. с цел някой да заблуди, измами другите, за да се възползва от нещо по нечестен начин; манипулация. — Помня, как да не помня, но той да ви помогне за ангария-та! — .. — Това ще е пак някоя гръцка дя-волщина... Свещениците бие в църквата,.., та на вас ли да помогне? Мрази той българското. А. Христофоров, А, 135-136. Той е кротък и прав и не знае дяволщини като други някои. Т. Влайков, Съч. II, 151. Нека още от сега привикнат на дръзкост и дя-волщина, за да не се поддават лесно на подлеците и шарлатаните. Ив. Вазов, Съч. IX, 52. Пастир добри отец Антим / проповядва братството; / а пълен е с дяволщини, / пълен е с лукавство. Л. Каравелов, Съч. I, 72. Уважаваният мъж [К. Нурмурадов] е събрал стотици текстове на заклинания от целия свят, анализирал е връзката на различните обряди с медицината. И без всякаква дяволщина е извел свои методи за психотерапия. Ф, 1990, бр. 1, 7.
— Друга (диал.) форма: гяволщина.
ДЯВОЛЪК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Разг. 1. Хитро направено, измайсторено нещо; дяволия, хитрост. Ятаци бяха бабини Сусини .. Чичо Петрун,.., бе избутал една дупка откъм задната стена на кухнята, бе сложил и врата, но там винаги стоеше една висока каца,.. Когато влизаше външен човек в одимената кухня, трудно би забелязал дяволлъка на чичо Петрун. Кр. Григоров, И, 52. Стига с тия дяволлъци.
2. Дяволитост.
— Друга (диал.) форма: гяволлък.
