ДЯВОЛКА ж. Рядко. Дяволица. Аз съм уверен, че тая дяволка ще намери на мъжа си служба. Ив. Вазов, Съч. XIX, 19.
— Хайде, хайде не се гневи. Добре, вярвам ти, че зарад идеите си тръгнала... Не плачи! Седни малко. Седни да се разберем... Слушай, опасно е. Ще ми е мъчно да те загубя, дяволке... П. Славински, ПЩ, 284-285.
ДЯВОЛКЙНЯ ж. Диал. Дяволица, дяволка. Слави разбра, че от Ганка много ще може да се изтръгне, ала как ще накараш такава дяволкиня да си отвори устата? Д. Немиров, Д №9, 39. — Да видиш, как си играе с мъжете! — се удивлява Русан.. — Като пеперуди върху запалена лампа се въртят около нея всички.. — Голяма дяволкиня! — рече Драготов. Ив. Каранов-ски, Разк. I, 119.
— Друга форма: гяволкйня.
ДЯВОЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на дявол; дяволски. Теодорит си изкриви устата. — Неделята е божий ден, а ти пък опитай и дяволовия. В събота стори същото и ще видиш полза. Ст. Загорчинов, ДП, 453. Тук, отсреща на южната храмова стена, е стенописната композиция за „дя-воловите слуги“, наивна и чудесна в същото време, с тия волове и коне, които гледат възмутено и строго, с дявола, който танцува във въздуха. К. Константинов, П, 18.
ДЯВОЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на дявол (в 1 знач.); дяволов. В окото му бе попаднало едно от мъничките късчета от дяволското огледало, в което, както си спомняте, всичко добро и хубаво изглеждаше нищожно и безобразно. Св. Минков, СЦ (превод), 41. Досущ дяволско създание, тази Сара ходеше не като другите жени, обличаше се не като тях и гледаше мъжете с поглед сластен и нагъл. И. Попов, БНО, 6. Дяволско сборище.
2. Който е свойствен на дявол, който е като у дявол. Малката му [на турчина], остра брадичка му придаваше дяволски вид. Д. Спространов, С, 289. Дребничък ми се видя .. Ама силата му — дяволска, уплаши ми окото! К. Петканов, ЗлЗ, 52.
3. Който е свързан с неприятни неща, който носи, създава неприятност; много лош, много неприятен, отвратителен, ужасен, проклет. — Ах, тия сурови дървета, дето не горят! Тази дяволска печка, дето не поема... Ругатните спираха и започваше да се чува духане. Н. Хайтов, ПГ, 13. Момчето се трудеше, четеше много, ала мъчно запомняше тия дяволски имена и дати. С. Кралевски, ВО, 146. — Копринарка, как я носиш тая пущина [салтамарката], жегата е дяволска. Ив. Вазов, Съч. VIII, 10. — Парите, даволс-ките пари, те не стигат никога! Ст. Дичев, ЗСI, 541 . Дяволско време.
4. Който е странен, тайнствен, загадъчен, защото обикн. не може да се разгадае, проумее, разбере. Трепетни и тихи, поривисти и дръзки, те [звуците] се изтръгваха от някакви чудни, дяволски жици. Раждаха се и живееха, отекваха и притихваха. С. Север-няк, П, 132. Най-добре измежду нас е Николай Георгиев, радистът на кораба. Неговите дяволски апарати с двете дълги антени,.., постоянно приемат и изпращат точки и тирета. Б. Трайков, ВО, 52. „Всякога и при всички условия артистът трябва да играе при пълно напрежение, с целия си душевен и нервен потенциал. Защото дяволско нещо е това публиката. Когато най не очакваш и мислиш, че сваляш звезди с вдъхновението си, тя може да те освирка“ — казва Будевска. Ст. Грудев, АБ, 161. Беше някаква провлечена и мудна интелигентска любов,.. Това дяволско момиче не обичаше да се целува, то обичаше на тоя свят глав-но думите, думите и пак думите. П. Вежи-нов, ЗНН, 23.
5. Остар. и диал. Дяволит. И на дяволските погледи, които невястата от време на време хвърляше към него, той оставаше хладен и като че бе недоволен от тях. Т. Влайков, Съч. II, 259.
◇ Дяволска върба. Диал. Миризлива върба. (Т. Панчев, РБЯд). Дяволска гъба. Бот. Отровна базидиева гъба, двойник на манатарката, гуглата на която, кръгла, дебела, издута, е покрита с лепкава сиво-бяла, бле-до-зелена до бледо-кафява кожица, а при разчупване посинява. Boletus satanas. Дяволска уста. Бот. Род тревисти медоносни растения от семейство устноцветни, с цели или длановидно нарязани листа и дребни, розови цветове, които се използват в билколечението, за получаване на лакове, влакна и др. Leonurus. Дяволски орех. Бот. Едногодишно водоплаващо растение от сем. джулюно-ви, срещано в България (и в Европа), чиито плодове, черни орехчета с няколко шипа, са отлична храна за човека и животните поради високото съдържание на скорбяла; джу-люн, дяволче. Тгара natans.
> Дяволска кост. Диал. Пренебр. Прозвище на жената. — Опропасти само човека! — Поврага! нали я казват? Жената е дяволска кост... Ив. Вазов, Съч. IX, 129. Дяволска унука. Диал. Голям хитрец. Хе-хе-хе, mue са сичките големи майстори и дяволски унуки! Л. Каравелов, Съч. II, 86. Уверен е и друг напълно във сполука: / Нали е попски син и дяволска унука тоз.. / Какво ще стане, знай той и обади. К. Христов, ЧБ, 286. Дяволско семе. Диал. Лоши, проклети хора. "Сичките mue пезевенци са лъжливи хора, калпави души и дяволско семе. " Л. Каравелов, Съч. II, 46. Дяволско шило. Диал. Дяволит, хитър човек. На <в> дяволското село черква не прави; що ти трябва да правиш на <в> дяволско село черква. Диал. Не се залавяй с нещо, което може да ти донесе неприятност, от което може да си изпатиш. Ял на дяволска софра. Диал. Кьосе е.
