вежди и ги простреля с черни дяволити очи... Ц. Церковски, Съч. III, 84. Дяволита усмивка играеше по устните й. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 28. Когато се усмихва, на устните ù се появяват две дяволити трапчин-ки. А. Каралийчев, С, 140. Па и какви весели песни пеят mue луди и палави коритани! Весели — и cè малко дяволити. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 189.
— Друга (диал.) форма: г я в о л й т.
ДЯВОЛИТО. Нареч. от дяволит; хитро, находчиво, насмешливо, шеговито. Тетин се шегува, тетка го гледа дяволито, намигва ми и почва: — Колко ще отпуснеш на децата да се порадват за Нова година? — пита тя. В. Бончева, АП, 142. Нона не му [на Галчев] отвърна, не каза нищо, не му кимна дори с глава, а както се отдалечаваше каб-риолетът, гледаше го през почернялото си като въглен рамо и очите й дяволито се смееха. Й. Йовков, ЧКГ, 23. — От вас човек нищо не може да скрие — дяволито се усмихна девойката. М. Марчевски, П, 241.
— Познаваш го, познаваш го — малко припряно рече Митре, смигна дяволито на доктора и продължи. Д. Спространов, ОП, 317.
— Друга (диал.) форма: гяволйто.
дяволйтост, -TTà, мн. няма, ж. Качество на дяволит; дяволия. — А ти, как, не влюби ли се в него? — каза с дяволйтост в погледа Цонка. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 50. Филип Тотю беше прочут песнопоец, а и дългият Желю,.., не оставаше надире по дяволйтост и закачки. Ст. Дичев, ЗС I, 439-440.
ДЯВОЛИЦА1 ж. Дяволита жена, девойка; хитруша, дяволка. — И хубава е дяволи-цатр. На майка си прилича, на Антица. Й. Йовков, ЧКГ, 8. Тя се изскубна от ръцете му и избяга. Денко извика след нея: — Върни се и си прибери менците! — Иди си и аз ще се върна.. —Дяволица си ти! — закани ù се с пръст Денко и се отдалечи. К. Петканов, ОБ, 85-86. Посрещнат бях гостоприемно. Но домакинята — боже мой, каква прелест! А и една дяволица! Ем. Робов, ТШ, 50.
— Друга (диал.) форма: гяволйца.
ДЯВОЛИЦИ мн., ед. рядко дяволица2
ж. Диал. Семейство водоплаващи птици от разред пеликаноподобни, с дължина до 90 см, разпространени по всички континенти (около 30 вида), включително и в България (край Черно море и Дунав), които се хранят с риба и са защитени; корморани. Pnalacrocoracidae. Щом влязоха във втората тръстикова гора, те се срещнаха с птици, твърде прилични на патиците.. — Това са дяволиците, най-добрите рибари в света — обясни Остроноско. Ем. Станев, ПГВ, 38-
39. В пещерните дупки по свода на този „мост“ се виждаха гнездата на дяволици, тайнствени и недостъпни. П. Славински,
МСК, 101. Големият корморан, наричан още карабатак, дяволица, а от населението в Свищовския край — батлан (вероятно от руското му название — баклан, б.а.), е птица достигаща на дължина до 80 см, а при разперени криле до 120 см, с остър и силно закривен на края клюн, с, общо взето, тъмно оперение. М. Тошков и др., НР 11,118.
ДЯВОЛЙЩЕ, мн. -а, ср. Увел. от дявол.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЯВОЛЙЯ ж. 1. Хитра, шеговита постъпка, проява. А той можеше, какво ли не. Дойде, да речем в кафенето, поздрави, кихне, — всички започват да кихат след него .. Но как правеше Костаки тая дяволия, никой не узна. Ст. Чилингиров, ПЖ, 34.
— Значи заякът разбира, че следите му го издават и гледа да ги скрие?.. — Ами че как иначе? Като падне сняг, ще ти покажа какви дяволии прави той и как майсторски ги заплита и скрива. Ем. Станев, ЯГ, 38. // Хитро скроена измама; машинация. Надали имаше двесте души избиратели. Но важ-ното е, че гласовете се дадоха тъкмо 247. А тая работа я нареди Младен, който беше голям майстор да прави такива дяволии. Т. Влайков, Съч. Ш, 289. // Фокус. За да се смееше Цеца непрестанно, той [Ралев] направи няколко дяволии с носната си кърпа, после с една пара. О. Василев, Т, 159. Сега тъкмо горският намери случай да каже, че видял еднъж в града, насред пазаря, един изписан човек, с шарени гащи, правил всякакви представления и невидени дяволии.
Н. Попфилипов, БД, 13-14.
2. Нещо чудновато, необяснимо, странно. И още отдалече почна да пръска искри с ог-нивото. „Бре, бре! — рече Васо щом го забеляза. — Ква па ще е тая дяволия, да не е американска работа?“ Й. Радичков, СР,
151. В града [Стоян] бе ходил само пет или шест пъти .. Много народ имаше там, хубави къщи, чаршия и какви ли не дяволии. Д. Талев, ЖС, 13 .Да приказва само за едно-времешните топове, за старата кавалерия и за казашкитие пики, няма да хване много място. Сега вече имаше танкове, самолети, подводници, автомобили и какви ли не още други дяволии. Г. Караславов, Избр. съч. V, 170.
3. Качество на дяволит; дяволйтост. А той ме гледа през решетката на кауша — дума: „Ех, ти Васко, ти ме докара тук.. Мъничък си, ама дяволията ти е голяма“. Т. Харман-джиев, КЕД, 230-231. Катерина сега пък клонеше повече към Божана, но се виждаше, че майка й крои нещо за Пия, и тъй, от любопитство и от дяволия, намисли да улесни старата. Д. Талев, ЖС, 330. Не, тоя човек не му е чиста работата. И защо пита за мъжа й и има ли други гости,.. Дяволия крие тоя човек... Ив. Вазов, Съч. XII, 80.
— Друга (диал.) форма: г я в о л й я.
