— Спохождам момчетата, обичам ги, защото са добри, честни, не си продават душата на дявола. Д. Спространов, С, 120. Сдружавам се / сдружа се с дявола; ставам / стана ортак с дявола. Разг. Предприемам нещо крайно рисковано или постъпвам нечестно, за да постигна нещо. До преди минутка бяхме готови с дявола да се сдружи-ме — само Камен да е жив. Д. Немиров, В,
76. Юрталана се прости с ливадата, но той кроеше да си отмъсти на Пеня. „С дявола ортак ще стана, но ще му платя!“ — заканваше се той. Г. Караславов, С, 145. С дявола съм ортак. Разг. Върша всякакви безобразия без страх, за да си постигна целите. Седнал ми е дяволът на врата. Разг. Върша лоши и недобри работи; предал съм се на лоши дела. След дявола върви и богу се моли. Диал. Двуличен, неискрен (е). Стригали те дяволите. Диал. Употребява се като отговор, когато кажат на някоя жена „стрино“, а тя се мисли за по-млада. Стро-шавам / строша (счупвам / счупя) на дявола крака (рогата). Разг.', Строшавам / строша на дявола ногата. Диал/, Счупвам / счупя (пречупвам / пречупя) на дявола опашката. Разг. Обикн. в св. Превъзмогвам у себе си омраза, вражда, лоши намерения и се отказвам да извърша нещо лошо или скланям за помирение. Няма ли да дойдете и да чукнем за здраве и вярно другарство? Хайде, все едно, че нищо не се е случило помежду ви. Счупете крака на дявола и елате да ви разправя какво премеждие прекарах нощес. К. Петканов, ДЧ, 80. Види се Невенка разбра грижата на стареца: тя прегърна пред него Найдена и го целуна по бузата. Старецът зяпна слисан и възхитен. — Ах! — извика той. — Тъй ви искам. Счупихте на дявола крака. Браво!... Ив. Вазов, Съч. XXV,
98. Слушай, Божиле, защо не си подхванете ръцете с Драго, че да строшите на дявола рогата? Н. Хайтов, Т, 1962, кн. I, 75. Стъпил му е дявола на раната. Диал. За човек
— станал е много лош, зъл и свиреп. Сякаш <че> дявола го влачи за ушите; чегато дяволи го теглят за ушите. Диал. Много бързо расте, много е израсъл. Хващам / хвана дявола за опашката. Разг. Оправям положението, справям се с нещо. Той изнесе .. тепсия с руда и започна да я тръска като сито с брашно. Рудата се сплеска,., превърна се в каша. — Етооо! — извика той, като грабна шепа от тази каша и я налапа.., Хванахме дявола за опашката! Водата е сладка!.. Корабът значи нямаше никаква пробойна. Н. Антонов, НОМ, 69. Хващам / хвана дявола за рогата. Разг. Действам решително и енергично, като се справям с най-главното, най-трудното, най-опасното.
— Кажи му, че няма да се махнем оттука, докато не ни пусне децата. — Сега ще хвана дявола за рогата — закани се баба Тонка и тръгна със заптието. Г. Караиванов, ЮМ, 57. Хващам / хвана златния дявол за опшаката. Разг. Забогатявам. Някои казваха с насмешка: — Божан, Божан да е жив, той ще хване златния дявол за опашката. Елин Пелин, Съч. III, 44. Хиляди дяволи. Разг. Възклицание за изразяване на недоволство, гняв, раздразнение от нещо, което става или се извършва не така, както се очаква и както трябва. — Хиляди дяволи!
— изръмжа високо капитанът,.. — Теченията пак са ме отнесли на юг. Г. Друмев, УКР, 15. Ходя да си паса дяволите. Диал. Занимавам се с празни работи, губя си времето. Щур дявол. Разг. Глупав човек, който иска да минава за хитрец.
— От гр. 6кх|ЗоХо<;. — Друга (диал.) форма: г я в о л.
ДЯВОЛЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Дяволит.
— Друга форма: гяволест.
ДЯВОЛЕТИНА ж. Диал. 1. Хитър, лукав човек (Н. Геров, РБЯ).
2. Нещо странно, чудно, необяснимо; дяволия. — И това няма да ти даде хляб — усмихваше се под мустак той, когато докараха трактора.. Тази дяволетина, отдето сте я докарали, там да я върнете. Ще стъпче земята, ще я направи по-корава, какъв берекет ще ви даде... Кр. Григоров, ОНУ, 182.
ДЯВОЛЕЦ, мн. -лци, м. Диал. Умал от дявол.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЯВОЛИЙКА ж. Умал. от дяволия.
— Друга (диал.) форма: гяволи`йка.
ДЯВОЛЙНА ж. Диал. Дявол.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ДЯВОЛИТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е хитър, находчив, остроумен или насмешливо шеговит. — Вълко, наистина ли ще избиеш много турци, като се захване боя? — питаха го лукаво дяволити войници. Ив. Вазов, Съч. VI, 119. Моите ученици бяха будни планинчета, остроумни и дяволити. Кр. Григоров, ОНУ, 141. Едно мургаво, дяволито момче, секретар на кооперацията, ни водеше и съчиняваше невероятни ловджийски „преживелици“. Н. Стефанова, РП, 103. В „Краят на Содом“ от Зудерман Бу-девска играе Кити — дяволитата хитру-ша. Ст. Грудев, АБ, 109. Ох, дяволити, дяволити са те, нашите селски изгорничета и знаят какво да рекат и как с очи да погледнат, та и мъртво сърце да трепне. Ц. Церковски, Съч. III, 70.
2. Който съдържа или изразява хитрост, находчивост, остроумие или насмешлива шеговитост. Изведнъж тя забеляза едвам сега Боянова, вгледа се в него, нещо насмешливо и дяволито мина по лицето й, след това се обърна и заигра с кучетата. Й. Йовков, ПК, 117. — Минке, ти сърце нямаш ли?... — Имам, имам, батъовци — току то е надъл-боко. И засмее се Минка, пък вдигне вити
