вита у мене. Ст. Грудев, АБ, 100. На дявола <му> куршум в ушите. Разг.; На дявола камък в ушите. Диал. Възклицание, с което се изказва пожелание да не се случи нещо лошо. И тука съм в пълно почти уединение, но чудната природа ли, друго ли настрое-ние — аз съм по-благодарен сега, а понеже от вчера времето най-после стана хубаво — на дявол му куршум в ушите — аз съм даже весел. Ив. Вазов, ПЕМ, 86. На дявола опашката кърша. Диал. Умея да правя нещо много добре, изкусен съм в нещо. Има големи смешници в нашето село, ама един има такъв... на дявола опашката кърши.
Н. Попфилипов, РЛ, 30. На дявола от задния крак направен. Разг. Такъв, който предизвиква почуда, удивление, заради майсторството, изкуството, с което е направен. На дявола пипер в очи; на дявола торба къмъни. Диал. Възклицание, с което се изказва пожелание да не се случи нещо лошо. На дявола се кланям. Разг. Лош, проклет, нечестен човек съм; върша нечестни дела. На дявола тамян не давам. Диал. Голям скъперник съм. На дявола цървули обувам. Диал. Голям хитрец съм, много съм хитър. На кой дявол се кланям; на кой дявол свещ паля. Разг. С какви нечестни средства си служа, за да постигна това, което искам. Ако бяхме я [сватбата] направили наскоро по Великден, сега нямаше да се чудиш на кой дявол свещ да палиш — започна дядо Атанас с неискрено мек тон и завърши с откровено сърдит: — А защо се колебаеш? Т. Харманджиев, Р, 137-138. Нямал си дяволът работа, та взел да си баца децата. Диал. Пренебр. Употребява се, когато някой върши неразумни, глупави работи. Оставил съм дявола, опашката му не пущам; оставил съм дявола, уловил съм сатаната. Обикн. във 2 л. и 3 л. Диал. Не съм се отказал да действам по същия непочтен начин, отказал съм се само привидно от непочтени действия. Оставям / оставя по дяволите някого или нещо. Разг. Преставам да се интересувам от някого или нещо; зарязвам. Двамата поведоха премръзналия Стойне към двуколката.. — Вие сте си загубил ума!.. — почна да крещи той [Фитилчето], когато видя Стойне, — С него ще претоварим двуколката! .. Оставете го по дяволите. Д. Димов, Т, 175. Трябваше да вървя. Махнах с ръка и оставих по дяволите моя пленник. Вл. Мусаков, СбЗР, 436. Отивам (махам се, запилявам се) по дяволите. Разг. Пренебр. Много далече, без да се знае къде, неизвестно къде отивам, махам се, запилявам се. Добринка: — Но конякът ще те убие! Нима няма друго средство за забрава? Ненов. — Няма Добринке! А забравата е необходима! Инак човек рискува да се запилее по дяволите. Ив. Кирилов, Ж, 101. Отивам / отида (ще ида) (хвърквам / хвръкна) по дяволите. Разг. 1. Пропадам (ще пропадна), опропастявам се (ще се опропастя), не сполучвам (не ще сполуча). От работата му лъхаше такава важност, сякаш, ако не отбележеше с молив линиите на картата, цялата работа би отишла по дяволите. П. Вежинов, ВР, 124. — После, при първата неприятност в живота тя започна да си спомня колко е бил добър предишният, а ти разбираш, че не тази е другарката, която си търсил. И всичко хвърква по дяволите. Ем. Манов, БГ, 229. — Какво би станало, ако всички постъпваха като тебе? Всичко, което строим,.., ще иде по дяволите. М. Марчевски, П, 237. 2. Загивам (ще загина). Известно е, че ако не го направиш хубаво, пистолетът в решаващата минута може да ти засече или пък да не улучи и тогава отиваш по дяволите. Ст. Стратиев, СВМ, 103. — Мръсна нощ, в която престъпници слагат под краката ни динамит. И ние чуваме, виждаме... Нищо... Стоим като парализирани... Чакаме да хвъркнем по дяволите. Вл. Полянов, ПП, 264. Перват ме / пернат ме дяволите. Диал. Силно се разгневявам, много се ядосвам. По дяволите. Разг. Пренебр. Самост. или със същ. 1. Възклицание за израз на недоволство, отказване, пренебрежителна незаинтересованост от нещо. — Трябва да го заловим... Тези думи подпоручикът каза с твърд глас и потърси с очи как бойците ще реагират. Те изглеждаха, както и преди, само леко възбудени. По дяволите! Ще трябва да им разкаже всичко! Само така би могъл да спечели тя-хното усърдие. П. Вежинов, НС, 138. „Онзи ме е наклепал“ — мислеше си Лина, като свързваше срещата си с Пенков пред вратата на скулптора със студенината на Методи. — По дяволите, все ми е едно". М. Грубешлиева, ПП, 251. 2. Вметнато след въпрос. За подчертаване на въпроса и изразяване на недоволство, възмущение от нещо, за което се пита. Ами училището? Нали ще ме изключат за отсъствията? Какво, по дяволите, и без това всичко в нашия дом се обърна с главата надолу! Сп. Кра-левски, ВО, 50. Студът проникваше навсякъде, смразяваше ръцете,.. Къде е, по дяволите, тая Унгария, далече ли е? П. Вежинов, ЗЧР, 50. По-черен от дявола. Разг. Много лош, изключително зъл, лош. Селяните разправяха, че Андон Кехайов и Милка ще се вземат. Мъжете изкарваха Андон по-черен и от дявола и отвръщаха на жените, че умовете им са плитки — не виждат, че днешните моми не се хвърлят слепешка-та на врата на всеки срещнат мъж. Д. Въ-лев, Ж, 93. Горката му бивша съпруга, в съда той я изкара по-черна от дявола. Прикривам рогата на дявола. Обикн. с отриц. в пое. Разг. Не говоря откровено, не съм искрен, извъртам. Продавам си / продам си душата на дявола. Разг. Върша нечестни дела, обикн. за да се сдобия с нещо или за пари. — Потънахме в грехове до шия, продадохме душите си на дявола. Елин Пелин, Съч. I, 76.
