ли си ходил бе, Анга! — прехапа устни той. — Дяволите да те вземат, шило с шило — гдето не те сеят, там никнеш! Г. Карасла-вов, Избр. съч. II, 78. Дявол да я вземе, скоклива песен! Ив. Вазов, Съч. XII, 101. Дявол из вировете. Диал. Много способен, умен, хитър човек. Дявол и половина. Разг.
1. Много скъпо, прескъпо. Сватбата на доведената дъщеря му излезе дявол и половина. 2. Много сложно, много объркано. Да се връщаме вкъщи, за да се преобличаме и после пак да излизаме? Няма ли да стане дявол и половина. Дяволите мътят в него. Диал. Голям хитрец е, а се показва тих, кротък човечец. <Един> дявол знае. Разг. Пренебр. Неизвестно е, не се знае (употребява се за подчертаване на неизвестност или съмнение в нещо). Как и кога се е измъкнал от болницата, един дявол знае... и то... по халат, и ударил по къщите. П. Михайлов, МП, 118. Ройтер се поспирваше тук-там, оглеждаше дявол знае що. X. Русев, ПЗ, 280. За какъв (кой) дявол. Разг. Пренебр. Възклицание за изразяване на недоволство, досада или недоумение и раздразнение от нещо, което съществува или се извършва, без да има нужда, съвсем безполезно и безсмислено; защо, за какво. Защо му са на него готови пари? Не е сладък такъв хляб, купен с готови пари. За какъв дявол ще му е тая земя, когато няма да му носи никаква радост. А. Гу-ляшки, СВ, 305. — Не, така не бива,.., вземи си поне една тетрадка.. — Ама за кой дявол ми е? — учудих се аз. — Как защо — ами че ти няма ли да водиш бележки? Г. Рай-чев, Избр. съч. I, 34. Зная и дяволът къде се коти; Зная и на дявола (дяволите) дупките. Диал.; Зная на дявола гъза. Диал. Грубо. Хитър, умен, ловък, съобразителен съм. И дявола надхитрям (премятам, продавам). Разг.; И дявола подковавам <на ле-да>. Диал. Голям хитрец съм, много съм хитър. Изпращам / изпратя (пращам / пратя) по дяволите. Разг. 1. Някого или нещо. Преставам да се интересувам от някого или нещо, изоставям, захвърлям го, отказвам се от някого или нещо. — Е, скъса ли с Мин-тата? Изпрати ли го по дяволите? Дамян замълча и не отговори нищо на баща си. К. Петканов, ДЧ, 426. Тогава се ожених като сляпа за Джангалова, пияницата, а след година пратих го по дяволите и взех Ка-сапски. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 53. — Прати го по дяовлите тоя дюкян. Ти за живота си, види се, по-малко мислиш, отколкото за дюкяна... Ст. Дичев, ЗС II, 612. 2. Нещо. Отхвърлям, отменям нещо. Занимавал се с човекът години наред с тъканта на тялото ни и доказал нещо, което праща по дяволите всички досегашни изследвания в тази област. Св. Минков, Избр. пр, 55.
3. Някого. Реагирам остро, невъздържано с думи или действия срещу някого. За да не издаде раздразнението си, Филип обърна гръб и на двамата. Асистентът го беше ядосал със своите намеци и при друг случай той би го пратил по дяволите, без да се замисли. Ем. Манов, БГ, 132-133. — Гледам те, ти стоиш спокоен... — продължаваше да разправя Ботев. — А аз? Аз не мога... Чувствувам, че ще скоча, че ще го [Гръмни-ков] пратя по дяволите... Ст. Дичев, ЗС II, 168. <И> какви <ли> дяволи не щеш. Разг. Като възклицание за подчертаване, че е налице голямо разнообразие, че са налице разнообразни неща. И брилянти ни подари човекът, и цигарета, и пръстени, и фесчета, и какви дяволи не щеш! Ал. Константинов, Съч. I, 212. <И> на дявола джувап давам. Диал. Съобразителен, умен и смел съм и умея убедително да докажа, че съм прав, да се защитя. Както дявола чета евангелието. Разг. Неточно, неправилно, изопачено; както ми изнася. — Но ти четеш това, както дяволът чете евангелието! — викна Ботев. Ст. Дичев, ЗС II, 444. Какъв (кой) дявол. Разг. Какво (за усилване на експресивността на зададения въпрос). Мене ме оставят тука!.. Какъв дявол ще търся тука? Ив. Вазов, Съч. XIII, 9. Инак защо ще свирят тия гранати над нас, кой дявол дирят там в камънаците? Л. Стоянов, X, 13. Кой дявол ме докара (доведе). Разг. Възклицание за изразяване на съжаление, разкаяние, когато съм отишъл някъде, където не е трябвало да ходя. — Ангеле, братко, кой дявол ни докара в тоя град? К. Петканов, В, 170. Кой дявол го доведе в тия заснежени гори, между преспите и пустоша? Ем. Станев, ПЕГ, 25. Кой дявол ме накара (караше). Разг. Със следв. изр. със съюз. да. Възклицание за изразяване на съжаление, разкаяние, обикн. когато съм извършил нещо, от което съм пострадал. — Поставили картечница — дойде отнякъде. Жени проплакаха уплашено: — Леле, божичко! Ами сега? Отидоха ни дечицата!... — Че кой дявол ни накара пък нас да се врем тук в тази беля [манифестацията] — сопна се друга на мъжа си. П. Здравков, НД, 54. — Ти остави туй, ами аз се питам, кой дявол ме караше да се залавям с политика, с избори. И. Йовков, ПГ, 271. Кръстен дявол. Диал. Много хитър човек. Господ да те чува от кръстен дявол. Погов. Н. Геров, РБЯ II, 423. Мал-кия<т> дявол. Разг. Пакост, зло, беда, която не е много голяма (обикн. като се има предвид, че е могло да стане нещо много по-лошо). Чудомир попита има ли пострадали от стрелбата,.. — Малкият дявол е бил. Все пак да сме доволни, че сме застреляли само един. Ст, 1970, бр. 1258, 2. Мъча се (търпя, работя и под.) като грешен (черен) дявол. Разг. Много се мъча, търпя, работя. Толкоз години аз само страдах и като грешен дявол търпях мизерия. Д. Немиров, БЛ, 25. Репетициите за актрисата са истинска мъка. "Мъчих се като грешен дявол — пише Будевска в дневника си, — защото самокритиката беше страшно силно раз
