другари надалеч не се отива. К. Петканов, ДЧ, 10-11. — Не, не, Фют, иди си! Всичко е свършено между мене и тебе. Иди по дяволите, не си ми потребен! — извика ядосан Ян Бибиян. Елин Пелин, ЯБЛ, 18. Да не чуе дявола. Разг. Употребява се при изразяване на опасение да не би нещо, което е добро, да се влоши или да се развали. Вече съм здрав и на крака, да не чуе дявола, но много пре-патих. Дано си счупи дявола краката. Диал. Дано не се случи беда, дано не дойде нещастие (обикн. когато има опасност за това). Да няма дявола очи. Диал. Употребява се като отговор към някого, когато каже, че няма пари. Да се пукне дявола. Разг. Като възклицание за изразяване на злорадство, че от успеха на някого ще се ядосват враговете му. Дърпам дявола за опашката. Разг. Излагам се на риск, опасност, сам си докарвам някакво нещастие, беля. Наместникът се загледа в него мълчаливо, като да обмисляше какво да му каже и сетне тихо продума, с дорожелателен тон, а очите му гледаха остро: — Млади момко, не дърпайте дявола за опашката. Д. Талев, ЖС, 274. Дявола ме наду; дяволите ме надуха. Разг.; Дявола ме изду (надъха, подстори). Диал. Поддадох се на лошите си инстинкти и извърших нещо лошо. Дявола не е толкова чер<ен>. Разг.; Дявола не е толкова черен, какъвто сколкото, както> го пишат. Разг. Употребява се като утешение, че нещо, което застрашава някого, може да не е толкова лошо. Налбантов продължи да гледа мрач-но към вратата, после размаза цигарата в пепелника и си каза: — Всъщност дяволът не е толкова^ чер, колкото изглежда на пръв поглед. Й. Попов, СЛ, 85. — Щом го [пленника] пуснем и ще застреля някой от твоите другари.. И то в гърба,.. В това наистина беше прав — повечето от ранените идваха при мене ударени в засада.. — И все пак дяволът не е толкова черен — измърморих аз недоволно. П. Вежинов, ЗНН, 171. Дявола не <ни> оре, не <ни> копае. Диал. Казва се (обикн. на деца или на хора, заети с опасна работа) като предупреждение да внимават да не се случи някакво нещастие, беда. Дявола не стои мирно. Диал. Употребява се, за да се изрази опасение, че може да се случи беда, нещастие. И пое работата Здравко; неделя-две, тъй потръгна, поспря всичко. Но дяволът.. — не стои мирно, изтика и Здравка. Ц. Церковски, Съч. III, 249. Дявола се жени. Диал. Употребява се, когато едновременно вали дъжд и грее слънце. Дявола си няма (нямал, нема) работа. Разг. Употребява се за изразяване на опасение, че може да се случи беда, нещастие или за изразяване на съжаление, че са се случили беда, нещастие. Кольо си потривал ръцете, но и дяволът си нямал работа: в една падинка конят хлътнал с предния крак и сколенисал в калта. Н. Хайтов, С,
75. Дяволът си нема работа, влезе под кожата и на хаджи Личковите синове. Че какъв сговор имаха, как им беше потръгнало, ама на, сега един — хър, други — мър. Ц. Церковски, Съч. III, 247. Дявол <го> знае. Разг. Употребява се, за да се изкаже, изрази отсъствие на информация, сведения за някого или за нещо. Дявол знае как е с другите, но доктор Тома Лолов винаги трепере, когато потегля на заден ход. Ат. Мандаджиев, Съвр., 1975, кн. 2, 187. Пиеше, бая пиеше момчето, това му беше едничкият кусур. Инак — и акълът му — акъл и работата му — работа, и уважението — уважение... Само че зарад някаква хубавица — там, по София, негова колежка ли, дявол я знай — умът си беше загубил. Д. Дамянов, ПИЩ, 61. Дявол да го вземе; дявол го взел. Разг. 1. Възклицание за изразяване на недоволство, възмущение, яд изобщо без конкретно да е отправено към някого или нещо. Тю, давол да го вземе, ядосват се младите и си блъскат главите над неразрешимата задача. Св. Минков, РТК, 124-125.
2. Възклицание за изразяване на учудване, недоумение, изненада или удивление, възхищение изобщо. — Довиждане, Тошко! — Довиждане! — отговаря хладно Тошко и тръгва към стълбата, като подсвирква безразлично с уста. Каква е тая работа, дявол да го вземе! Има нещо тук, което не мога да разбера. П. Незнакомов, МА, 86.
3. Възклицание за изразяване на решимост за някаква постъпка. "Дявол да го вземе! Ще пусна една червена бюлетина, да видим какво ще излезе! Й. Йовков, Разк. III, 66. — Чудо ще направя, дявол да го вземе! Елин Пелин, Съч. I, 141. Дявол да (ще) те вземе; дяволите да (ще) те вземат; дявол те взел; дяволи те взели. Разг. 1. Възклицание за изразяване на недоволство, възмущение, яд, отправени към някого или нещо. Файтонът креташе в навалицата. Няколко души от последната изразиха протеста си, задето файтонът минаваше през площада. — Ще ви вземат дяволите!... Връщайте се назад! Д. Димов, Т, 640-641. „Аз нали зная, че ний не сме виновни, пък тези чужденци, да ги вземе дяволът!“ Ал. Константинов, БГ, 23. Кабелът водеше право към реката,.. Накъде, дявол го взел, водеше? Какво означаваше тая странна загадка? П. Вежинов, ЗЧР,
97. — Офицери, вятър! Врангел произвеждал през време на бягството разни пройдо-хи, дявол ги взел — с презрение казваше Ва-килов за тях. Той не криеше ненавистта и презрението си към белогвардейците. Ем. Станев, ИК III и IV, 425. 2. Възклицание за изразяване на учудване, недоумение, изненада или удивление, възхищение от някого или нещо. Черната дълга брада на Спартак заигра, очите му светнаха в радостно сияние. — Дявол да те вземе, Спартак — каза Морозов, — не щях да повярвам, че си ти, ако нямаше таз метла на гърдите си! К. Ламбрев, СП, 44. — Ама ти и във Видин
