докторът и заклати заканително цялото си тяло. — Какъв хитрец е той, какъв дявол е... Не тръгнал да копае, тръгнал простотията да лъже... Г. Караславов, СИ, 28. Прен. Руг. За изразяване на неодобрително отношение към някого. — Как е командирът? — За Шишко ли питаш?.. — За нашия командир питам, дяволе!... — избухна Минкин. Д. Димов, Т, 607. Кукувичето яде за петима.. Като порасне и се облече тоя ненаситен дявол ще стане тамам пет пъти по-едър от „родителите“ си. Ем. Станев, ЯТ, 91. Ни дъжд, ни кал, ни каквото и да е лошо време можеха да спрат тоя черен дявол. Й. Йовков, ПК, 112. // Ирон. За изразяване на леко присмехулно отношение към някого, който обикн. се смята за по-хитър от другите. — Откъде? Откъде? — скочи другарят му пъргаво като скакалец на дългите си криви крака и протегна ръце. — Дай да видя! — Чакай! — дръпна го пълният. — Наведи се, дяволе ниедни, иначе... ще ти свирнат един, че ще запомниш кога си се бил с немци! Ив. Мартинов, БК, 45-46. — „Момиче, мало дяволо, / не ми минавай през двори, / не ми задавай ядове.“ Нар. пес., СбВСтТ, 569.
3. Като междум. Само мн. Разг. За израз на несъгласие, неодобрение, отричане, недоверие, съмнение. — Защо ти са гарги, бре? — хо каше го Караманката.. — Докторът ги купувал. По пет лева едната. — Купувал дяволи. Да не е полудял. Г. Караславов, Избр. съч. И, 107. • Обикновено членувано между две еднакви същ. или глаголи. — Година да я водиш и пак да те напусне. Сё има някакви причини, — почна да го закача Пе-линко. — Причини, дяволите — причини, — възрази Марко. Елин Пелин, Съч. I, 26. — Не зная — виках аз отчаяно, — не попитах къде точно се намира, но чух с ушите си, че [брат ми] си е дошел. — Чул си, дяволите си чул — смъмра ме мама, — само знаеш да си измисляш... К. Калчев, ПИЖ, 145.
О Анатема дявола. Остар. Пренебр. Възклицание за подчертаване, че нещо не заслужава внимание, че се проявява снизхож-дение към нещо. — Ти знаеш ли какво приказваш? — пламна и се наежи Тинко. — Знаеш ли, че мога и в съд да те дам — ето има и свидетели.. — Ама хайде анатема дявола! — рече примирително Тинко, с тон на съжаление и прощение. Г. Караславов, СИ, 9. Блазни ме дявола <на сън>. Разг.; Надува ме дявола. Диал. Иска ми се да направя нещо лошо. Боря се като дявол с кръста. Диал. Крайно ожесточено се боря. Боя се (плаша се, страхувам се) като дявол от тамян. Разг. Извънредно много се боя, се плаша, се страхувам. Бягам като дявол<а> от тамян (кръст). Разг. 1. От нещо. Упорито страня от нещо, отбягвам нещо, което ми е неприятно или не желая да го извърша. — Да ви видя как ще се разберете с ония дан-галаци, мързеливци и хитреци, които знаят само за високи надници да бръщолевят, а от работата бягат като дяволи от тамян. Г. Караславов, Избр. съч. II, 416. 2. От нещо или от някого. Много се страхувам от някого или от нещо и най-старателно го избягвам. Покажи образа на клеветника така, че читателите да го намразят и да бягат от него като дявола от тамян. М. Марчевски, ТС, 79.80. Вземат ме (хващат ме / хванат ме, прихващат ме / прихванат ме) дяволите. Разг. Изпадам в силно раздразнено състояние, силно се разгневя-вам; ядосвам се, разсърдвам се много. Тя така хубаво я посрещна., в София, че сега искаше поне малко да й се отплати. Но къде я взеха дяволите пък тогава да иде да се разправя чак в железарската работилница. Ст. Даскалов, СЛ, 215. — Хайде да си ходиш! — и замахна с ръка към пътната врата. — Скоро, докато не са ме хванали дяволите... Г. Караславов, СИ, 29. Когато го прихванеха дяволите, никой от домашните му не можеше да го търпи. Виждам / видя дявол<а> по пладне (посред бял ден). Разг. ; Виждам дявола но месечина. Диал. 1. Подложен съм на изпитание, напрежение, изпитвам големи трудности, неприятности.
— Кажи му ти, че Гюлчето не се бои от черникапци. Ако иска да види дявол по пладне, нека се закача. Ц. Церковски, Съч. III, 226-227. — Направих му обиск есенес, вярваш ли, цялата къща обърнах, но как не можах да намеря нищо. Тогава той щеше да види дявол посред бял ден. В. Нешков, Н, 8.
2. Само в св., обикн. в бъд. вр. във 2 и 3 л. Зле ще си изпатиш, ще си получиш заслуженото (употребява се като закана). Вкарвам / вкарам дявола в къщата си. Разг. Сам си създавам неприятности, сам си причинявам беда, нещастие. — Оплаквала се е на майка си, затова ще да я е натирил! — подметна Юрталана, като поглеждаше под око.
— Вземе ли една булка да реве на майка си за щяло и нещяло, тя вече е вкарала дявола в къщата си. Г. Караславов, С, 89. Влезли ми са дяволите. Диал. Станал съм лош. Влиза ми / влезе ми дявол<а> под кожата. Разг. Ставам своеволен и лекомислен в постъпките си, почвам да върша неразумни, лоши неща, безобразия. — Днешните девойки
— свободни. Мъчно ли е да им влезе дявол под кожата, докато имат днешното разпасано възпитание и лекомислени другарки? Ив. Вазов, Съч. XVIII, 140. Воден дявол. Диал. Хитър и дяволт човек. Очите му играят като на воден дявол. Н. Геров, РБЯ I, 396. Върви (иди) по дяволите. Разг. Пренебр. Във 2 и 3 л. Махай се, отивай си, не ме интересуваш. — Не две върви жълтици си сложил тук, Стоене, а две люти отровни змии.. Вземи си ги и се махай от главата ми! Върви по дяволите! К. Калчев, ЖП, 543. — Дамяне, хайде, тръгвай към къщи, че децата те чакат за вечеря! А тия гото-вановци да вървят по дяволите. С такива
