да знам, че този тулуп може да има и сърце. В. Цонев, ЕВ, 79.
— Тур. dii§e§.
ДЯ и (удължено) дя-а... междум. Под-викване при подкарване на кон, вол и под.
— Дя! Вълци да ви ядят и двама ви, — скара се той пак на конете, като ги плесна по гърбовете. Ив. Вазов, Съч. XII, 13. — Ан-тоне, къде се запиля пак?.. — Та аз съм тук вече< — Откога пък си станал толкова послушен? — промърмори баща му и подкани конете: — Хайде, дяаа! П. Спасов, ХлХ, 45.
ДЯБАМ, -аш, несв., прих. Остар. и диал. Дебна. Умрял бях, върнах ся назад / на мястото си тука; / но стъпвам, дябам и със страх / земята сякаш пука. П. Р. Славейков, Ч, 1875, бр. 5, 227. дябам се взаим.
ДЯБАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от дябам.
ДЯБОМ наречие. Диал. Дебнешком. Дя-бом деби Нанко чобан, / че издябал вакла овца, / че й открадна шаро ягне. Нар. пес., СбНУ XXXV, 73.
ДЯВАМ, -аш, несв.; дяна, денеш, мин. св. дянах и денах, прич. мин. св. деят. дянал и денал, прич. мин. страд. дянат, св., прех. Диал. Обикн. с въпр. наречия где, де, къде. 1. Във въпр. изр., когато се пита за нещо, което не може да се намери — слагам, турям, поставям нещо някъде. — Много са и картофите ми. Продавам, продавам
— нямат свършване. А няма и къде да ги дяна. Н. Фурнаджиев, МП, 61. Ето и Димитър Пенчин вече покзва жена си пред хората. Досега къде ли щеше да я дява., спеше в една стаичка на пълномощничеството. Но вече си има нова квартира човекът и може да живее семейно. Кр. Григоров, И, 141. Разглеждаше неочакваните си гости с острия си поглед и сама премисляше какви люде бяха те, да ги приеме ли всичките, къде да ги дене. Д. Талев, ПК, 266. • Кирил се замисли къде да скрие пушката. Под някоя купа сено? Но ще дойде време да го вдигнат оттук. Трябва другаде да я дява. Т. Харман-джиев, КВ, 114. // Слагам, поставям нещо, обикн. ценно, на тайно място или разполагам с него тайно, за да не бъда забелязано; скривам. — Казвай какво си направил тез пари, де ги дяна. Или ги изпи и тях? Или и тях ги изеде? Й. Йовков, ЧКГ, 215. — Не бой се, жена, момичето е на сигурно място. Къде ще я дявам? Да не е някоя греда? Д. Вълев, 3, 142. — Ти си длъжен да седиш тук и да отговаряш пред управата!.. Най-напред да кажеш къде дяна парите от житото, дето лани го продаде! Ст. Марков, ДБ, 12. Мъжете ходеха тайно чак в града и провериха и в пощата, и в популярната банка да не би да има влогове. Но Младен не беше внасял никъде нищо, освен една малка сума в кооперацията на името на малкия Трифон. Сметките чак на тъст му провериха и пак нищо не откриха. Къде да е дянал тогава тия пари?... Да ги държи пък дома в ковчега? Ст. Даскалов, БМ, 41.
2. Харча, изразходвам. — Куцаре, синко, Ку-царе, / ти като ходиш по Странджа, / по Странджа, по Бяло море, / къде си дяваш парите? Нар. пес., СбНУ XXVIII, 223. дявам се, дяна се страд.
ДЯВАМ СЕ несв.; дяна се, св., непрех. Обикн. с въпр. наречия где, де, къде. Отивам, скривам се, изчезвам. Двамата претърсиха целия склон, но от костенурката нямаше нито следа. — Че тя се търкаляше тук. Къде се е дянала? — зачуди се птицата. Ем. Станев, ПГВ, 91. Знаеше, че докато мало и голямо се чудеше где да се дене от страх, тук в долната махала, дрипави нехранимайковци се събираха по механите и казваха: "Нас чума не ни хваща ". Й. Йовков, СЛ, 172. Цяло лято соколът гони горската лещарка. .. — Ще те пипна аз! — заканваше се той яростно. — Само да падне снегът. Нека се оголят дърветата, нека побелее земята, та да те питам тогава де ще се дяваш? П. Бобев, ГЮМ, 41. Изведнъж една мисъл ме пронизва — къде се дяна това дете? Да не би да е станало нещо? От двора не долита никакъв звук. П. Незнакомов, МА, 8-9. — Не виждам мама. Къде ли се е дянала? Да не си е отишла? К. Калчев, ПИЖ, 154.
ДЯВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от дявам и от дявам се.
ДЯВОЛ м. 1. В религиозно-мистичните представи — свръхестествено същество, въплъщение на злото начало, зъл дух; сатана. Излизаме от селото и преминаваме покрай Дяволското блато.. Морякът обяснява, че някога в него живеел голям черен дявол. Той се бил разсърдил на селяните в Приморско и за наказание им изпратил черната треска. П. Незнакомов, МА, 59. В нашите народни приказки постоянно се споменават .. изоставени, парясани воденици, дето живеят разни дяволи, самодиви. БР, 1931, кн. 6, 205. В ума му изпъкваше голямата икона на селската черкова, дето е изписано второ пришествие с пъкъла, с дяволите. Елин Пелин, Съч. I, 39-40. Около трапезата насядали сватбарите — всичките до един дяволи. Черни като катраници, с остри рога. А. Каралийчев, ПС I, 115. На първо време младият хаджи Васил като да се е примирил, привързал се е към жена си.. Скоро след това дяволът като че ли отведнъж го дръпнал пак по лошия път. Д. Талев, ЖС, 59.
2. Разг. Хитър, лукав човек; хитрец.
— И тия селски старици, знаеш ли колко са дяволи?.. Все се правят на будали, а толкова хитрост има в тях, каквато не можеш да си представиш. П. Вежинов, ЗНН, 56.
— Не стига, че ги е надхитрил, а гм кара и да пеят. Бре, че дявол човек! Й. Йовков, ЖС, 191. — Той ли не разбира! — сви устни
