ДЮСЕ ср. При игра на зарове и табла — двойна тройка (3+3).
ДЮСТАБАН м. Разг. Плоско, равно стъпало на човешки крак. Подложки за дюстабан.
— Тур. diiztaban. — Друга (остар.) форма: дюзтабан.
ДЮСТАБАНЛЙЯ, ед. неизм., мн. -йи, прил. Разг. 1. За човек — който има плоски, равни стъпала на краката си. Бяхме хора от кол и от въже, изостанали набори, „неслужили“, дюстабанлии, отлагани по недоразвитост и по семейни причини. В. Ченков, ПС, 86. Дядо ми бил учител по естествена история. Бил слаботелесен, дюстабанлия, но от войниклък го освободили заради диоптрите. В. Пламенов, ГШ, 19.
2. Като същ. Човек с равни, плоски стъпала на краката си. Тичащият се приближаваше, без да спира своя бяг. Носеше се тромаво — същински дюстабанлия. Огромната му коса се люшкаше като грива. Тонич, KCIH, 15.
— Тур. diiztabanli. — Друга (остар.) форма: дюзтабан-л йя.
ДЮШЕК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Дебела долна постелка за легло, напълнена с вълна, памук, дреб, пух и под., използвана за спане, обикн. върху пружина. Отидох при леглото, да го поразгледам. Креватът не беше лош, орехов, с висок матрак, а върху него плътен, тридесет сантиметра дебел дюшек. Г. Белев, КВА, 71. Замъкна се бедното учителско семейство от град в град, къде по-удобно, къде по-неудобно. Евтините дюшеци, натъпкани с дреб, станаха на буци от постоянното пренасяне. М. Грубе-шлиева, ПП, 145. Из стаите и по дворовете се търкаляха разбити чекмеджета, изтърбушени дюшеци. П. Вежинов, ЗЧР, 232.
— „Младо, та па младо, легнем му на ръка, / легнем му на ръка, като на мек дюшек, / бръкнем у пазова като у бел памук.“ Нар. пес., СбВСтТ, 840.
О Надуваем (надувен) дюшек. Правоъгълен чувал от здраво, обикн. гумирано платно, с много тесен отвор, през който се вкарва въздух с помпа, за да се надуе и да може да служи за спане на земята. Върху цимента бяха опънати три палатки в различна форма и цвят. Не можеше да се разминеш от сгъваеми масички, шезлонги, оградител-ни въженца, спални чували и надуваеми дюшеци. В. Пламенов, ГШ, 58. Волгата спря и те слязоха. Бохоров извади от багажника въдиците, кошницата с продукти, три бутилки вино и надувен дюшек за Малагения. И. Попов, СЛ, 72.
— Израснал на дюшек. Диал. Отгледан от родителите си с прекалени грижи; разглезен. — Израснали сте на дюшек Вие, така казват в нашия край. Татко професор, уважаван човек,.., домашен уют... Ем. Манов, БГ, 150.
— Тур. do§ek.
ДЮШЕКЛЪК, мн. -ци, м. Вид памучен плат за дюшеци.
— Тур. бб§екНк.
ДЮШЕКЧИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от дюшекчия.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДЮШЕКЧИЯ, -йята, мн. -йи, м. Човек, който изработва, шие дюшеци.
— От тур. бб§ек?1. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЮШЕМЕ, мн. -та, ср. Остар. Дъсчен под. Тя [стаята] беше широка, мрачна, без прозорци и вместо дюшеме имаше циментов под. А. Гуляшки, ЗР, 160. Един ден, зиме, подиробед се събрахме в класа рано, почнахме да играем, да скачаме и свършихме с туй, че разсипахме мангала, насмалко щяхме да запалим дюшемето. СбЦГМГ, 20. След три години [Зъбчето и жена му] спестиха пари, донесоха килима и го проснаха върху чамовото дюшеме, изкривено от миене и стъргане. Ив. Давидков, КХ, 68. „Князът ги канеше [селяните] да седнат и те се наместваха по дюшемето и по килимите.“
С. Радев, ССБ I, 174.
— Тур. бб§еше.
ДЮШЕЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от дюшек. Дали четиригодишната Рита, която всяка сутрин със сълзи на очи даваше обещания да не измокря дюшечето си,.., щеше да стане един ден някаква прочута пианистка — това не се знаеше. Д. Калфов, Избр. разк., 114. Тя [килията] беше гола и скръбна на вид — само с една постелка на сламено дю-шече и стомна вода. Ив. Вазов, Съч. XXII, 27.
ДЮШЕЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от дюшек. Така, като разсъждавала, Мария Винъон, шиварица дюшечна, продължя-ла път с ново усердие. С.Радулов, ГМП (превод), 42.
ДЮШЕШ м. 1. При игра на зарове и табла — двойна шестица (6 + 6). По масите тракаха пуловете на таблите и сегиз-то-гиз някой извикваше: — Дюшеш! Ха така, да те вкарам вътре... Кр. Григоров, Р, 66. Аз си бях измайсторил две фалшиви зарче-та.. Аз губех малките мизи, а големите прибирах в джоба си, защото моите зарче-та показваха само дюбеш или дюшеш. А. Гуляшки, ЗР, 78.
2. Прен. Разг. Голяма печалба, щастлив случай. Наистина три часа по-късно Домна постъпи, както бе намислила. Да изтърве орел като Пройчо? Тук в тая тегота такъв дюшеш не се пада лесно... Б. Болгар, Б, 142. — Аз му казах, че Добружда е свобод-на, и той ми напълни пазвата с круши. И петдесет лева ми даде. — Това се казва да изпуснеш жив дюшеш — ядосваше се чичо Кръстник дълго след това. Ама откъде
