ако обичаш, под дюлята. Д. Калфов, Избр. азк., 376. И слънцето в прозореца поглеж-а, / и дюлята подава пълни клони. Е. Баг-ряна, ВС, 47.
2. Плодът на това дърво. Ей ги дюлите как са свели клонките, мъхът им редее вече, ка-пе малко по малко и открива светложълтите кори на тези толкова красиви и трайни плодове. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 326. А майките плачеха без сълзи в очите, само раменете им потръпваха сред самотата на старите дървени стаи, с пожълтели снимки и дюля върху дантелената покривка на скрина. Ст. Стратиев, ПП, 92. А в стаята беше хладничко, миришеше на дюли и на измит под. Г. Крумов, Т, 37. По дърветата в китните градинки се жълтееха едри дюли и круши. М. Марчевски, П, 162.
ДЮМЕН м. Остар. и диал. Кормило; димен .Почнал каико да се готви да се удави; бре държ .. дюмено, бре крепи го да не се удави. СбНУ XIV, 120. На един американски кораб имало шимпанзе, което в много работи помагало на моряците. Той можял да свива и разпуща платната, въртял кърмилото (дюмена). Т. Икономов, ЧПГ, 46. Пожелаеше ли съпругът да стори нещо добро, намерваше съпругата си съгласна във всичко; .. И двамата имаха за кормило (дюмен) добродетелта. Ступ, 1875, бр. 5, 39.
— От ит. timon(e) през тур. dumen.
ДЮМЕНДЖЙЯ, -ията, мн. -ии, м. Остар. и диал. Кормчия; дименджия. Като гледа компаса, дюменджията обръща дюмена, до когато означената на кръга посока, която ще ся следува, съвпадне с черта d, или все едно с оста на кораба. И. Гюзелев, РФ, 341-342.
— От тур. dumenci.
ДЮНЕР м. Нов. 1. Ястие от големи тънко нарязани парчета телешко или пилешко месо, които са пекат на специален грил, наредени едно върху друго. Новото поколение закусва, обядва и вечеря с хамбургери, дюнери или пилешки крилца. Кап., 1998, бр. 48, 42. Продава се въртящ се вертикален грил за печене на., дюнер. СТ, 1999, бр. 19,
28. Максим се отдаде на новата си страст
— да продава дюнери. СТ, 2000, бр. 31, 9.
2. Грил, който се използва за печене, приготвяне на такова ястие. Търси се човек за работа на дюнер. 24 часа, 2000, бр. 153, V.
— От араб.
ДЮНЕРДЖЙЯ, -йята, мн. -йи, м. Нов. Готвач, който приготвя дюнери. Търсим дю-нерджия. 24 часа, 1999, бр. 28, V.
ДЮНИ мн., ед. (рядко) дюна ж. Хълмисти пясъчни образувания, резултат от дейността на вятъра в пустините, крайбрежията на моретата, големите езера и реки. Минавам покрай пясъчни дюни, покрити, тук-там със суха растителност и тъй красиво и чудно надиплени от вятъра, че никой скулптор не би се наел да извърши това велико дело. П. Петров, СП, 5. Над главата ми изпърха пустинна чучулига, а след нея по близката дюна притича фенек — пус-тинната лисичка, милото животинче с големи уши и умни очи. П. Бобев, К, 35. Додето се простираше погледът, се жълтееше просторен плаж, отделен от гората и зеленчуковите градини с безкрайни ивици дюни, обрасли с остра морска трева. П. Не-знакомов, СНП, 99. Зад тази дюна се издигаше друга дюна. Зад нея друга,.. До края на света [сред пясъци]. Г. Величков, НУ, 73.
41 Речник на българския език, т. IV
— От хол. duin през нем. Düne или рус. дюна.
ДЮНИЧКИ мн., ед (рядко) дюничка ж. Умал. от дюни. От белия пясък, накъдрен в ситни дюнички, по които танцуваше брилянтната мрежа на слънчевите сияния, се очертаваше някакъв странен предмет. Приличаше на засипана лодка. П. Бобев, ГЮМ, 93.
дюнюм м. Остар. и диал. Стара мярка за земна площ, която е равна на 920 кв. м; уврат. — От днес натам Видинско ще е за видинлиите!.. Раята ще дава на господарите си по пара от дюнюм земя, нищо друго!
В. Мутафчиева, ЛCB I, 595. В Турско за измерение големи повърхнини от земя въобще е прията за единица четврътита площ, наречена уврат (дюнюм), т. е. такъв чет-вероъгленик, който има и четирете си страни равни и всяка една от по 40 крачки дълга. Хр. Данов, Ч, 188.
— Typ. dönüm. — Други форми: д ю лю мидьонюм.
дюня ж. Остар. и диал. Свят. Но той [Реджеб] излезе от джамията със сърце натежало от тъга, от страх. Пак се разбъркваше дюнята и не за доброто на бедните люде.. — Що има, Реджеб ага? — Морабе. Пак морабе. — Що думаш... — Московецът ударил. Иде отгоре. Д. Талев, ПК, 620-621.
— Тъй е, Крачан чорбаджи, душмани или аркадаши при големи отиват — и за добро, и за зло, големите при големи, малките при малки — такава е дюнята! В. Милев, РЧ,
38.
— Typ. dünya. — Друга форма: д у н я.
ДЮС неизм. прил. Диал. 1. Равен, гладък. Потурките и ферменцето му [на бае Митар] бяха — помня го, като че сега го гледам — от суросинкав шаяк, без гайтани, без ръбове — дюс. М. Георгиев, Избр. разк., 94. Тъчела [българката] пъртено (с две ни-щелки), четворно (с четири), петокрако (с пет), кенарено, дюс. Ив. Коларов, Е, 35.
2. Едноцветен. Цветанка,.., все го питаше какъв цвят й „отива“ за рокля. Нейният момък харесвал пъстрите басмички, пък тя обичала повече тия, дето са „дюс“ — те били по-сериозни, по-солидни на вид. А. Гуляшки, Л, 493.
— Typ. düz. — Друга (остар.) форма: д ю з.
