може да бъде нито едно колкото незначително и да е място, в селото нямаше други занаятчии. Ступ., 1875, бр. 9-10, 70. Между добитъците mue [бобрите] са най-остроу-мни древоделци (дюлгери), защо толкози изкусно правят къщите свои. П. Берон, БРП, 105. Той видял, че ничто не знае,.. От това той ся не уплаши, а ся залови да работи като прост делач (дюлгерин). И. Груев, СП (превод), 118.
— Друга (диал.) форма: дюн^рин.
ДЮЛГЕРЛЙК, мн. няма, м. Диал. Дюл-герлък. Под управлението на един селски мастор, що-годе запознат с дюлгерлик, трака, хлопа, видиш, че за една неделя му спритърхале с дърве, пръте,.., слама една доста прилична къщичка. Ил. Блъсков, СК, 30.
ДЮЛГЕРЛЪК, мн. няма, м. Остар., сега простонар. Дюлгерство. — Върбан за втори път се връщаше от Влашко с баща си. Старият го водеше по дюлгер лък. Д. Мар-чевски, ДВ, 27. — Посред зима — къщи строим!.. Кога у Ведрово жени са се занимавали с дюлгерлък? А. Гуляшки, МТС, 304. — Малкият си зима от дюлгерлъка пари и си ги сбира настрана. Т. Влайков, Съч. II, 84.
— От тур. dülgerlik. — Друга (диал.) форма: дюлтерлик.
дюлгарски, -а, -о, мн. -и, прил. Остар., сега простонар. Който се отнася до дюлгер, дюлгерин. Вечер той седеше самичък в къщата и при светлината на огъня правеше нескончаеми сметки с голям дюлгер ски молив. Елин Пелин, Съч. III, 68-69. Като прибра лулата си, той обкрачи неиз-дялания мертек, плюна на ръцете си и за-махна с дюлгерската си брадвичка. Ст. Даскалов, СЛ, 111. Той влезе в двора, извади от джоба си жълт дюлгерски метър.., отмери, заби с малката брадвичка четири колчета и започна да трупа всички хубави, годни за различни работи дървета. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 118.
ДЮЛГЕРСТВО, мн. няма, ср. Остар., сега простонар. Занятие на дюлгер, дюлгерин; дюлгерлък. Разбираше и от дюлгерство. Та кой ли мъж от Гороцвет не бе ходил по майстория? Кр. Григоров, ТГ, 8. Дюлгерството е започнало като занаят самобитно от селяните. Ив. Коларов, Е, 39.
ДЮЛГЕРУВАМ, -аш, несв., непрех. Остар., сега простонар. Упражнявам дюлгерство. Като заякнеше, и Герган с баща си и бати си Влади щеше да дюлгерува, и по-леко щяха да притурват към нивите си. М. Яворски, ХСП, 18.
ДЮЛГЕРУВАНЕ ср. Остар., сега простонар. Отгл. същ. от дюлгерувам.
ДЮЛГЕРЧЕ, мн. -та, ср. Остар., сега простонар. Умал. от дюлгер и от дюлгерин; млад дюлгер. От царя ферман довтаса / от царя и от везиря. / На Бендер кале да правят. / Писали, кого писали, / Митката напред писали, / Митката младо дюлгерче. СбГЯ, 6.
ДЮЛЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на или от дюля (в 1 знач.); дюлен. Дюлевата пръчка, с която обичаше да шиба не само по ръцете, но и ненадейно по врата така, както си четеш или пишеш,.., това утро я нямаше в ръцете му. СбЦГМГ, 273. Чай от дюлеви листа.
2. Който е направен от дюля (във 2 знач.).
— Ще ви черпя дюлево сладко, вчера го сварихме. X. Русев, ПЗ, 262. Дюлево пелте.
3. Който е като на дюля. Дюлева багра.
ДЮЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Дюлев. Дюлен цвят. Дюлено семе.
ДЮЛИЦА ж. Умал. от дюля; дюличка, дюлка. Похвали са жълта дюля, / .. /— „Я съм дюля родовита, / родовита, плодовита, / че съм дала от клонченце, / от клон-ченце кош дюлици.“ Нар. пес., СбВСт, 250.
ДЮЛИЧКА ж. Умал. от дюля; дюлица, дюлка. Пред къщата,.., посадиха крушки, сливки, дюлички, една тополка и две вър-бички. Г. Караславов, ОХ II, 13.
ДЮЛКА ж. Умал. от дюля; дюличка, дюлица. Кой насади по мур лозе, коледо ле, / .. / По мур лозе брегом дюлки, / той ще вземе малка мома. Нар. пес., СбВСт, 615.
ДЮЛЧИЦА ж. Умал. галъов. от дюлка. Седнала е малка мома, /../ в градинчица под дюлчица. Нар. пес., СбНУ VII, 8.
дюлюм м. Остар. и диал. Дюнюм, уврат. Освен платата като свещеник поп Кръстю имаше двадесетина дюлюма земя, предимно лозя. Ст. Дичев, ЗС II, 337. При Куприна могила, между воденичната вода и дола.., се простираше една разлата равна нива до двадесет и пет дюлюма. Ц. Гинчев, ГК, 322. Поп Пеню купил една гора — 200 дюлюма за двесте гроша. А. Каралийчев, НЗ, 217. Обзаложила се Драгана / с нейните девет девера, / нивата да си пожъни, /../нивата девет дюлюма. Нар. пес., СбВСт, 330.
ДЮЛЮМЧЕ, мн. -та, ср. Остар. и диал. Дюнюмче, увратче. Похвали се крива лоза:
— кулад ле — / — Аз съм лоза родовита, / родовита, плодовита, / от глъвинка по ко-шничка, / от дюлюмче возилничка, / возил-ница, стотилница. Нар. пес., СбНУ 141.
ДЮЛЯ ж. 1. Ниско овощно дърво от семейство розоцветни, което ражда едри, жълти, твърди плодове с възкисел, тръпчив вкус. Cydonia vulgaris. Слънцето грееше меко, листята на черниците, крушите и дюлите, засадени около вилите, капеха при всяко полъхване на вятъра. Д. Димов, Т, 3. Ето слънчогледите. Тука земята ражда пити като трапези. А дюлите наверно са огънали клоните и докосват земята.
А. Каралийчев, НЗ, 65. — Е, че поседни де, поседни малко да си поотпочинеш. Ей тук,
