3. Разг. Шег. Цепка отпред на панталоните. Почти винаги, когато сядаме да се храним, той ми казва да затворя дюкяна си и докато се сетя, че трябва да закопчая отпред конопените си гащи, всички се превиват от смях. К. Калчев, ПИЖ, 55.
От араб. през тур. (1иккап. — Други (диал.) форми:
дюген, дюкен, дугян.
ДЮКЯНДЖИ`ЙКА ж. Остар. 1. Жена дюкянджия.
2. Съпруга на дюкянджия.
Други (диал.) форми: дюгенджи`йка, дюкен-
джи`йка, дугянджи`йка.
ДЮКЯНДЖИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и.
Остар. Прил. от дюкянджия. Погледната оттук, занаятчийската улица представлява полегната многоцветна дъга — от тъмнокафявото на дюкянджийските фасади до светлосинъото на небесната ивица. Ив. Коларов, Е, 36.
— Други (диал.) форми: дюгенджи`йски, дюкен-джи`йски, дугенджи`йски.
ДЮКЯНДЖИ`ЙЧЕ, мн. -та, ср. Остар. Умал. от дюкянджия; млад дюкянджия.
— Мари Дочке, чернойочке, / като мислиш да се жениш, / да не зимаш дюкянджийче, / дюкянджийче, винопийче, / че то пийе вез-ден-дене! Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 186.
— Други (диал.) форми: дюгенджи`йче, дюкен-джи`йче, дугянджи`йче.
ДЮКЯНДЖЙЯ, -йята, мн. -йи, м. Остар. Мъж, който държи дюкян и продава стока. — Мразя го тоя лъжец.. Дюкянджия стана, търговец е вече... И там сигурно лъже хората и вода им продава вместо боза. Кр. Григоров, ОНУ, 15. По всички улици наоколо бягаха люде на гъсти тълпи, дюкянджиите спущаха с трясък кепенците на дюкяните си. Д. Талев, ПК, 543. Сред еврейското столично население можеха да се различат три групи:.. В третата група влизаха дребни търговци-дюкянджии, ам-буланти, вехтошари и др. П. Мирчев, СЗ,
30.
— От тур. сШккйпсь — Други (диал.) форми: дюген-джйя, дюкенджйя, дугянджйя.
ДЮКЯНЕЦ, мн. -нци, след числ. -неца, м. Остар. Умал. от дюкян; дюкянче.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. —Други (диал.) форми: дюгенец, дюкенец, дугянец.
ДЮКЯНСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от дюкян. Приземието е с голямо дюкянско помещение над улицата, а етажът е с широк чардак, който отвежда към стаите. П. Теофилов, К, 51. — Той [мъжът ми] си мърмори,..: „Тю, язък за хубавия ми занаят“. .. Аз какво мога да му помогна? Нищо .. Аз си зная къщната работа, а той дюкянската. Ст. Чилингиров, ХНН, 133.
— По едно време слушаме, че захвана да се натиска и удря прозорчето ни на зимника, което гледа в дюканската изба. Ив. Вазов, Съч. XII, 58.
— Други (диал.) форми: дюгенски, дюкенски, дугян ски.
ДЮКЯНЧЕ, мн. -та, ср. Остар. Умал. от дюкян. Втори път имахме късмет да навлезем по красивите старинни улици на божествената Венеция .. Дюкянчета, отрупани с банани,.., винени бутилки. А. Ка-ралийчев, С, 78-79. — Няма кътче в Из-точна Азия, където да не е поникнало като гъба поне едно китайско дюкянче. Св. Минков, ПК, 7. Останал сам в златарското си дюкянче, старият майстор седеше премалял на стола зад тезгяха. Ив. Мартинов, ЖД, 1967, кн. 10, 2. Под същата бяла стена, под която той си седеше, беше обущарското дюкянче на Милоша, сина му. Й. Йовков, СЛ, 78.
— Други (диал.) форми: дюгенче, дюкенче, дугян че.
ДЮЛБЕН м. Диал. Женска забрадка; тюлбен. Зад средната греда на сайванта се показа старица с черен дюлбен на главата. Г. Караславов, Избр. съч. X, 10. По туй време момите носеха едни малки калпачета като фесчета, пък отгоре над тях забрадки, по тия дюлбени закачаха украшенията си. Д. Яръмов, БП, 185. Харапче ще я [булката] пресрещне, /.., /ще й дюлбена подигне, / по чело ще я целуне. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 10.
ДЮЛБЕНЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от дюлбен; тюлбенче. Та не сяташ ли са, мари, / що носят моминя, /.. / На глава бя-личко, мари, / стамболцко дюлбенче. Нар. пес., СбНУ III, 55.
ДЮЛБЕР неизм. прил. Диал. Дилбер. При сяка мома и момък, / при дюлбер Неда
— двамина. Нар. пес., СбНУ ХЬУП, 80. Продавай, мале, продавай, / продавай мило за драго / и йоще драго за мило — / моитя църни биоля, / моитя дюлбер йоловя —/.., / та да ма йот тука йоткупиш, / йот таа темна темница. Нар. пес., СбНУ ХЬУП, 34.
ДЮЛГЕР м. Остар., сега простонар. Дюлгерин. За да запази дома от подронва-не, старият дядо Нойко повика дюлгери и в няколко дни цялата изба беше здраво об-зидана с камъни. Д. Немиров, Б, 153.
— От перс. през тур. сШ^ег 'дърводелец'. — Друга форма: дюнгер.
ДЮЛГЕРИН, мн. дюлгери, м. Остар., сега простонар. 1. Зидар. Дядо Боньо намина към него да хвърли едно око на работата му. Изненада го равната зидария .. „Добре върви — мислше си старият дюлгерин“. Г. Мишев, ЕП, 53. — Аз съм харен юнак ку-юмджия, / ../а съм още и пъргав дюлгерин, / що си зида мостове, палати. Ем. Попдими-тров, ПМ, 64. Дюлгери чешма градили / в село се дума разчула, / че са Гергана вградили. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 339.
2. Остар. Дърводелец. Освен един ковач, един дюлгерин и един зидар, без който не
