ДЮДЮЛ м. Диал. Момиче, накичено със зеленина, което ходи по къщите да играе и пее при продължителна суша, за да се измоли дъжд; пеперуда, додола.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЮЗА ж. Спец. Използвана в техниката къса тръба с променливо сечение, която служи за изменяне на скоростта и на налягането на преминаващите през нея газове, пари или течности. Течнореактивният или течноракетният двигател работи по същия принцип, както и барутният.. Горивото и окислителят се впръскват през специални дюзи в горивната камера. Р. Радулов, ИГ, 74. Спирачните дюзи меко работеха, ракетата бавно губеше скорост. П. Ве-жинов, СП, 105. На практика под хомогенизиране се разбира прекарването на млякото през фини дюзи или цепнатини под налягане от около 150 атм. Б. Банков и др., ВВ, 107.
— От нем. Düse.
ДЮЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Спец. Който се осъществява, става с помощта на дюзи. Ако пароразпределителното устройство се състои от няколко вентила с малък диаметър,.., то при последователното им включване или изключване ще се смени количеството на парата.. Този вид регулиране се нарича дюзно регулиране, тъй като всеки от вентилите пуща пара на група дюзи. К. Славомиров, Т, 443.
дюзия ж. Диал. Дизия. С голямо любопитство гостите разгледаха подаръка на стария воденичар. В бялата кърпичка грейнаха четири златни турски лири, две махмудии и един пендар. Пендарът бил от някогашната дюзия на баба Иваница. Г. Караславов, ОХ I, 418.
ДЮЗОВ, -а, -о, мн. -и. Спец. Прил. от дюза. Дюзов въздухоохладител.
ДЮЗОДЪРЖАТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Техн. Специално приспособление за закрепване и придържане на дюзата при дизеловите двигатели.
ДЮЙМ, дюймът, дюйма, мн. дюймове, след числ. дюйма, м. Книж. Единица за измерване на дължина, равна на 25, 4 мм, която се употребява в Англия, САЩ и др. страни. Дълбочината на водата на това езеро е не повече от три-четири дюйма, а на дъното му лежи слой от прекрасно изкристализирала сол. Н. Боев, Г, 34. Аз имах две кръгли медни пластинки с диаметър по шест дюйма всяка. Ив. Въжарова, ИН (превод), 43.
— Хол. duim.
ДЮЙМОВ, -а, -о, мн. -и. Книж. Прил. от дюйм. Проф. Козарев редовно фотографира областта на лунната повърхнина с 50-дюймовия (диаметър на огледалото 1,25 м) рефлектор на Кримската астрофизи-ческа обсерватория. ВН, 1960, бр. 2660, 4.
ДЮКАМ, -аш, несв., непрех. Остар. и диал. Дюдюкам. Проклетата онази вещица дюкаше подире ми, викаше и мя гонеше и аз бягах. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 210.
ДЮКАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от дюкам; дюдюкане. Наскочиха по своите врати / отвред продавци, — а фучи край тях / горкото псе, увива се, скимти / от тенекето бъхтано... / .. / То най-подире кривна бозна де, — а все не стихва дюкане и смях. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 66. Стръвница мечка от дюкане не бяга. П. Р. Славейков, БП II, 134.
ДЮКЕР м. Техн. Хидротехническо съоръжение за прокарване на вода под пътища, реки, долини и под., което представлява обикн. метална или бетонна тръба. С оглед на тяхното предназначение те [тръбопроводите при водните електрически централи] се подразделят на: ..2) напорни тръбопроводи: ..4) дюкери, които служат за връзка между два участъка на канала или тунела. И. Илиев, ВТС, 141-142.
— Нем. Düker.
ДЮКМЕДЖИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от дюкмеджия.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДЮКМЕДЖИ`ЙСТВО ср. Диал. Занаят, занятие на дюкмеджия. Под куюмджийство в Габрово са разбирали два занаята — златарство (злато и сребро) и дюкмеджий-ство (мед, олово, бакър, цинк). Ив. Коларов, Е, 21.
ДЮКМЕДЖЙЯ, -йята, мн. -йи, м. Диал. Леяр.
— От тур. dökmeci. — От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДЮКЯН м. Остар. 1. Помещение, предназначено за продаване на стоки; магазин. Шутия се облече бързо и отиде на дюкяна. Той държеше малка бакалница в съседната улица. Елин Пелин, Съч. IV, 224-225. Помещението имаше две отделения — в едното беше месарницата, в другото зеленчукът. Всъщност това бяха два малки дюкяна, съединени отсетне с врата на междинната стена. Г. Райчев, ЗК, 35. От прозореца на един златарски дюкян мамеха погледа златни гривни, брошки. Д. Спространов, С, 31.
2. Работно помещение на занаятчия; работилница. Панталонджии, сарачи и бакали затваряха дюкяните си, завъртваха ключовете и бягаха към къщите си. Й. Йовков, СЛ, 86. Яви се чума в Цариград в чаршията по абаджийските дюкяни. Д. Яръмов, БП,
121. Трябва да допълня, че имах шивашки дюкян и тъкмо за този дюкян се бяха набрали данъците. К. Видински, НСП, 22. Работилницата на Франц се помещаваше в един широк дюкян, който някога е служил за налбантница. Елин Пелин, ЯБЛ, 11.
