ДЪЩИН, -а, -о, мн. -и. Който е на дъщеря. И Драгана,.., с наслаждение ловеше дъ-щиния си глас из стаята. Ив. Вазов, Съч. ХХУП, 9.
ДЬОНМЁ, мн. -та, ср. Остар. и диал.
1. Друговерец, приел мохамеданството. Е, вяр-но, не беше досущ като всички, все се дърпаше от хората,.. Нейсе, викаха си, нали е дъонме — на вярата си нали е изменил — няма да е като свят. В. Мутафчиева, ЛСВ
1, 166. — Всичките бееве, гдето ги видиш тука, са български дъонмета,..! Ти още нищо не разбираш... И аз съм дъонме... Тука няма чист,.. — те са къде вас и то на север,.. Беевете са — не ги ли чуваш, като се прекорясват „Михал бей“ — българи, из-турчени едно време. Ц. Гинчев, ГК, 152. Някои от тукашните евреи, известни под имя мамени или дъонмета, вънкашно изпо-вядуват мюслиманска вяра. И. Груев, Лет., 1869, 168.
2. Растение или животно, което се е изродило (Н. Геров, РБЯ).
— Typ. dönme.
ДЬОРДЖАР м. При игра на зарове и табла — двойна четворка (4+4).
— От тур. 00П?аг'четири, четири'.
ДЮБЕЛ м. Техн. Съединителен елемент, обикн. от метал или дърво, с форма на цилиндър или паралелепипед, който се поставя в издълбано гнездо и служи за закрепване на две допиращи се плоскости. По-добра опора ще имат те [плоскостите], ако са закрепени за летва, която се поставя на стената с дюбели. М. Томова, ТТЖ (превод), 148-149.
— Нем. Dübel.
ДЮБЕШ м. При игра на зарове и табла
— двойна петица (5+5).
— От тур. dübe§.
ДЮГЕН м. Остар. и диал. Дюкян. Къ-нъо кръчмаринът затвори дюгена си и заедно с Радуша, Пейка и другите мъже се прибраха последни. И. Йовков, Разк. I, 107. Баба Тонка тръгнала от дюген на дюген, разбира са по познатите приятели, да събира помощи от всякакви неща за затворените в Русчукската тъмница. 3. Стоянов, ЗБВ I, 149. Оттатък като се събереше еснафът в дюгеня на бай Кръстя, много го одумваха [Г. Раковски], ама бай Кръстю прах не даваше да падне върху него. П. Нез-накомов, ЖВ, 5.
ДЮГЕНДЖИ`ЙКА ж. Остар. и диал. Дюкянджийка.
ДЮГЕНДЖИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Дюкянджийски.
ДЮГЕНДЖИ`ЙЧЕ, мн. -а, ср. Остар. и диал. Дюкянджийче.
ДЮГЕНДЖЙЯ, -йята, мн. -йи, м. Остар. и диал. Дюкянджия.
ДЮГЕНСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. и диал. Прил. от дюген; дюкянски. Зема жълтиците, измени ги на други пари, за да не са познават, че са от мена, гуди ги в дюген-ското чекмедже и седна спокойно. Ил. Блъсков, ПБ II, 80.
ДЮГЕНЧЕ, мн. -та, ср. Остар. и диал. Умал. от дюген; дюкянче. Той беше сиромах: — цял живот бе прекарал с двама слуги в схлупеното обущарско дюгенче под къщата си. А. Страшимиров, К, 12. Откъм малките прихлупени дюгенчета на покрития пазар се носят провиквания. Д. Неми-ров, Б, 5.
дюдюк, мн. -ци, след числ. -ка, м. Дудук. Той тръгна и като измъкна изпод пазвата си една малка цевница, прилична на дюдюк, засвири припряно и игриво. Ст. За-горчинов, ДП, 123.
— Typ. düdük 'свирка1.
ДЮДЮКАМ, -аш, несв., непрех. 1. Със свиркане или с викове дю-дю, у-у-у изразявам неодобрението си от някого или нещо. Турци и цигани се трупаха от двете страни на улицата, крещяха, дюдкаха, хвърляха камъни връз комитата. Д. Марчевски, ДВ, 205. По правило до започване на представлението публиката трябваше да почака длъжко. През това време оживлението нарастваше. По-нетърпеливите почваха да дююдкат, отначало несмело, а после оглушително. П. Мирчев, СЗ, 152. До 1891 година българите в града не могат да празнуват „Кирил и Методий“, защото целият площад „Тракия“ се загражда от касапи,.., побойници и бабаити, които замерват празнуващите българи с черва, копита,.., дю-дюкат, бият тъпани, за да заглушат молебена и речите. Н. Хайтов, А, 54-55. Този път голът дойде отдясно. По-голямата част от публиката остана притихнала, ала тук-таме свиркаха и дюдюкаха. А. На-ковски, БС, 80.
2. Свиря с уста или на духов инструмент, приличащ на дудук. Запя нисичко:.. Той не можеше да пее, гласът му беше дрезгав. И като видя сам, че нищо не излиза, млъкна, изду бузите си и започна да дюдюка същата песен, като че свиреше на кавал. Й. Йовков, ЧКГ, 43. Започваше [ Заяко] да дюдюка с окарината. Й. Радичков, СР, 91
ДЮДЮКАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от дюдюкам. По едновременно се чу — и се понесе.. — отнякъде дюдюкане: — У-у! Дю-ю! А. Страшимиров, Съч. V, 303. Те го посрещнаха с дюдкания, свирки, тропания, викове и осуетиха събранието му. Д. Каза-сов, ВП, 400. Не ме гнетяха виковете, глупавите подигравки и дюдюканията, ами клепалата и камбаните, после тъпаните, които заудряха, когато приближихме стълбата на позорището. Ем. Станев, А, 188.
