H. Ферманджиев, РХ, 19. Надежда няма той, но има тия повярвали във него две очи. / И светло му е в тъмната килия. / Един човек до сетен дъх мълчи. Бл. Димитрова, Л, 109. Дъх да ти се вземе. Разг. За изразяване на възхищение, удивление пред нещо много хубаво, необикновено или много страшно; да се слисаш, да се смаеш. —Долу
— .. — днес турихме вратата..: страшно нещо стана, дъх да ти се вземе! Като щръкнали от двете й страни ония къси остри колци по десетина аршина високи. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 605. Затаявам / затая (притаявам / притая, стаявам / стая) дъх.
I. Задържам дъха си като се старая да дишам безшумно, обикн. за да се скрия, прикрия присъствието си и остана незабелязан. Добри изведе коня из крайселската кория, пое пътя. .. Сега яздеше на открито, затаил дъх. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 253. Вие останете тука, за да не я [кокошката] изплашите! Отново притаихме дъх. Цв. Ча-лъков, ЗИК, 52. 2. Оставам неподвижен и мълчалив с напрегнато внимание, обикн. в очакване на нещо. Цана долавя, че се говори за нея и затаява дъх, като отпуща напред плътните си устни. Д. Немиров, Б, 36. — Та ето го мойто последно изобретение, именувано всъдеход. Подобрена и почти напълно автоматизирана конструкция!
— Тончо размахваше ръце, а ние гледахме онемели, притаили дъх. Цв. Чалъков, ЗИК, 56. 3. Оставам неподвижен и мълчалив, сдържайки дишането си, обикн. поради сил-но вълнение, породено от възхита, радост, изненада, страх и под. Нямаше човек, който да не познаваше Албена, но като яивидеха пак отблизо, всички затаиха дъх. И. Йовков, В АХ, 132. Видяхме го [катъра] как прескочи плета и затаихме дъх от страх да не прободе корема си на заострените колове. Кр. Григоров, ОНУ, 112. На един дъх. Много бързо, наведнъж, без спиране. Стълбите на четирите етажа той взима на един дъх. Н. Каралиева, Н, 116. Виното беше студено, първите глътки я прерязаха като с нож. Но черният пипер я сгря. Тя постоя така с паницата в ръка, сетне я дигна и я допи на един дъх. Г. Караславов, Тат., 260. Поемам си / поема си (вземам си / взема си) дъх<а>. Разг. Отдъхвам си, отпо-чивам си след работа, тежък труд, голяма умора или отговорност и вълнение. Двамата се стовариха тежко кой където намери и опънаха нозе. Но Юлита — .. — не ги остави и дъх да си поемат. — Ей, после ще почивате! Ат. Мандаджиев, Съвр., 1980, кн. 1, 32. Къде можех да опра душата си, дъха да си поема. Само се питах: накъде сега, Войводо? Л. Петков, ПЛ, 42. Но винаги, когато биваше близко до следите, Селим — изтощен и изнемогнал — падаше обезсилен на земята и се примъкваше в прикритието на някоя падинка, за да си взема дъха. Ив. Хаджимарчев, ОК, 416.
ДЪХАВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има, издава приятен дъх, приятна миризма, аромат; ароматен, благоуханен. Момчето пасеше кобилата в долината; тя зеленееше дъхава, изпълнена със светлина. Й. Радичков, ПЦ, 63. Да разкажем ли колкава трапеза се ширна под палигоровските лозници?.. И какви погачи светнаха — топли и дъхави? С. Йончев, С, 35. Наместил се върху дъхавото сенце в колата, сложил разгънатата книга на колената си, той отново се бе прехласнал в нейните страници. Г. Руса-фов, ИТБД, 176. Напомняло му то [стълб-цето] за онова време, когато си бил още на село, за майка му, която била напълнила двора с цветни лехи — с дъхави карамфили и зюмбюли. М. Кюркчиев, ВВ, 24. Дъхави теменуги. Дъхави плодове.
2. Който е изпълнен с приятен дъх, с аромат. Излизаме на билото и пред нас се открива чудна гледка .. Вятърът, соленият дъхав вятър, разрошва косите ни. П. Нез-накомов, МА, 59. Настава оживление, една дъхава утрин, която увлича и мами. В. Ченков, ЗХ, 112.
ДЪХАЛА само мн., ср. Остар. Бял дроб. Ако в някои случаи болните и да са прехващале от тая болест [холерата] чрез белия дроб (чрез дъхалата), то mue са сто-еле много време с болни, на които стаята е била задушена. Зн, 1875, бр. 5, 69. Тя [кашлицата] е най-лошава, кога обземе дъхалата, сиреч белия дроб. Ив. Богоров, СЛ, 55.
ДЪХАМ, -аш, несв. 1. Прех. и непрех. Изпускам продължително въздушна струя от устата си към някого или нещо; издишвам. — Електроцентралата гори! — злорадо прошепна той, като дъхаше топлина в лицето ù. X. Русев, ПЗ, 182. Приведена над мен, ела и дъхай в моето лице, / ела и сгрей изстинало сърце. П. К. Яворов, Съч. I, 82. Баща ми се съмняваше, че пуша и ме караше всяка вечер да му дъхам в лицето. • Обр. Кой ти гледа, че на вън/Сечко дъха студ и мраз — / пролетта дойде при нас. Ран Босилек, Р, 27. // Прех. Топля с дъха си нещо студено, измръзнало. Над улея бяха сковани четири дъски. Приседнах върху тях и започнах да дъхам пръстите си, за да ги по-сгрея и раздвижа. П. Славински, ПЩ, 375. // Непрех. За духало — предизвиквам въздушна струя; духам. Десет или двайсет духала,.., дъхаха, пухтяха като локомотиви,.., и поддържаха с кислород пламналите дробове на огнищата. Й. Радичков, СР, 132.
2. Непрех. и прех. Издавам, изпускам приятен дъх, приятна миризма, аромат; благоухая. Наоколо дъхат липите, хвърлят дебели сенки орехите, жужат пчелите. Ст. Станчев, HP, 130. Осеяна с цветя поляна дъхаше приятно и приканваше човек към почивка. Единственият недостатък на това хубаво място бе липсата на вода. Й. Радичков, ГСП, 46. На масата в обикно
