ни и люспести плоскости, целулоза, фуражни дрожди. КС, 1963, бр. 266, 1.
2. Като същ. дъскорезна ж. Дъскорезница. Марин зачака празника [Великден] усилено зает с монтажа на дъскорезната. Кр. Велков, СБ, 25. Нато Рашев,.., собственик на дъскорезна и голям търговец на дървен строителен материал, извеждаше от обора един охранен кон... Д. Ангелов, ЖС, 158.
ДЪСКОРЕЗНИЦА ж. Работилница, в която дървеният материал се нарязва на дъски, летви и под.; дъскорезна. Строежът на дъскорезницата в Борово напредваше бързо. Кр. Велков, СБ, 22. По шосето забуча автомобил, после сирените на двете дъскорезници остро изпищяха, призовавайки нова смяна работници. Ем. Станев, ПЕГ,
125. Около старата тепавица се появиха нови, по-големи и по-здрави, а богатите хора направиха дъскорезници с машини. М. Марчевски, ГБ, 39.
ДЪСЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Умал. от дъска (в 1 знач.); дъсчица, дъскичка. Сега връз плоски дъсчета под всяка втора икона в тоя новоизлюпен параклис музей съхнеха треви и билки за апетит и добро храносмилане. А. Христофоров, А, 151.
ДЪСЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е от дъски. Един топъл септемврийски ден се покатерих на нашата дъсчена ограда, за да бруля ябълки. П. Стъпов, ЧОТ, 35. Дъсчените стълби заскърцаха под тежките му крака. К. Петканов, ЗлЗ, 85. Той стана и се облече, но не излезе, а отиде на двора, седна на дъсчената пейка под стрехата, сложи ръце на коленете си и се унесе. Д. Немиров, БЛ, 60. В едната ръка носеше дъсчен куфар, в другата стискаше сакото си, обърнато с хастара навън. И. Петров, MB, 184. Стаите са големи, южни и всички имат дъсчен под. В. Бончева, АП, 48. Тъга и човеци. И гола поляна. / И няколко дъсчени криви бараки. / И бъхтане яко. И пиене яко. Д. Дамянов, ПИЩ, 82. Дъсчена беседка. Дъсчен таван. Дъсчен улей. Дъсчена естрада. Дъсчени прегради. Дъсчени конструкции.
ДЪСЧЙЦА ж. Умал. от дъска (в 1 знач.); дъскичка. Профучават вагонетки и камиони, натоварени с камъни, мебел, паркетни дъсчици, пясък... Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 80. Бях клекнал върху една тясна дъсчица, защото окопът се беше превърнал на дълбока локва. Д. Немиров, Д, 66. Лявата ми ръка е превързана с една дъсчица, за да стои постоянно изправена. П. Михайлов, МП, 123.
ДЪСЧЙЧКА ж. Диал. Умал. от дъска (в 1 знач.); дъсчица, дъскичка, дъсче. Тези съдници [от Ареопага] пишали приговори-те си на дъсчички. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 160.
ДЪХ, дъхът, дъха, мн. (рядко) дъхове, след числ. дъха, м. 1. Само ед. Въздухът, който се вдишва или издишва по време на дишането. С един-два дъха исполинските гърди на Таня надуха меха и гайдата писна. И. Йовков, Ж 1945, 15. Росинка също се качи в каруцата... —А сега покрийте и мене с чула — прошепна тя толкова близко до него, че Евгени усети дъха й. Д. Ангелов, ЖС, 179. Мария изтича нагоре по стълбата и почука на вратата на Фотинината стая. Отвори и се спря без дъх на прага. В. Ге-новска, СГ, 229. Студът беше тъй силен, че Герда можеше да вижда дъха си, който излизаше от устата й като дим. Св. Минков, СЦ (превод), 60. Милка с мъка прекрачи прага на обора. Опря се на вратата да си вземе дъх, но остри игли се забиха в гърдите й, присвиха я на две. К. Петканов, ОБ, 234. — Току-що разбрахме, че сме успели да заразим с рак в белите дробове една от белите мишки,..! Урумов усети как дъхът му поспря за миг, макар че очакваше новината. П. Вежинов, НБК, 335. // Въздушна струя, която изпускам през устата си, за да стопля обикн. изстиналите си ръце. Спря да си почине и затопли с дъх замръзналите си ръце. А. Каралийчев, МИ, 51. • Обр. А жаркият дъх на битката ги лъхна, когато минаха край нея — както огънят лъха в лицето приближилия се замръзнал странник. А. Дончев, СВС, 814. Те [мобилизираните] не бяха вече обикновените като нас хора:..; те носеха като че студения дъх на смъртта, с която скоро щяха да се срещнат. К. Константинов, ППГ, 233-234.
2. Прен. С предл. на. Определено настроение, духовно състояние, обикн. на дадено общество, на дадена среда; атмосфера, въздух. Именно дъх на насилие — той се просмукваше от малката групичка и разяждаше сърцевината на спокойствието. Г. Величков, Съвр., 1980, кн. 1, 46.
3. Обикн. с предл. най със същ., означаващи растения, вещества и под. Миризма, ми-
ис. Летните селски нощи, напоени с лекия
ъх на полски билки, ме люлееха в сладък сън до гърдите на майката природа. Елин Пелин, Съч. II, 55. Във въздуха освен миризмата на овчи тор, усети се и приятният дъх на прясно мляко. Й. Йовков, АМГ, 122. Проскърца кола, остави след себе си лента прах и сладък дъх на прясно сено и потъна някъде между къщята. Ил. Волен, ДД, 91. Прозорец пропуска планинските дъхове / с живот напоени. Ив. Вазов, Съч. 1П, 143. И тръпнат зрелите градини, / и дъх се носи над света / от тъмнокосите гергини. А. Разцветников, С, 21. Дъх на тютюн и кафе. Дъх на плесен. Дъх на ракия. Дъх на кисело. Дъх на лято. Тънък дъх на парфюм.
◇ До последен <последния> (сетен <сет-ния>) <си> дъх. До смъртта. Макар и далеч, Георги Мамарчев не престанал да мисли за отечеството си до последния си дъх.
