вена водна чаша дъхаше букет късни есенни хризантеми. Д. Добревски, БКН, 119. Дъхаха аромат дивите цветя, тревите, сеното. Ив. Карановски, Разк. I, 42.
3. Непрех. С предл. най със същ., означаващи растения, вещества и под. Издавам миризмата на растенията, веществата, означени със съществителното; мириша, лъхам. Лицето й дъха на череши и на нещо друго, което не мога да определя. К. Калчев, ПИЖ, 153. Асфалтираният път дъхаше на бензин в утринния здрач. К. Калчев, ДНГ,
5. Старецът дъхаше на тютюн.
4. Прен. Непрех. С предл. от. За чувство, настроение и под. — излъчвам се, лъхам. Такава нежност дъха от думите на тия писма. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 211. От тебе дъхат вечни сили / и в най-дремливия покой! Т. Траянов, ББ, 21.
5. Прех. и непрех. Остар. и диал. Дишам. Той беше съсредоточил всичките си чувства, цялото си същество в това нямо съзерцание; не мърдаше, не дъхаше. Ив. Вазов, Съч. VIII, 125. В хубаво време няколко часа, а в лошо, поне няколко минути дъхай чист въздух. Ч, 1871, кн. 13, 404-405. дъхам се страд. от дъхам в 1, 2 и 5 знач.
ДЪХА. С предл. на. Безл. от дъхам в 3 знач. Въздухът беше застоял и тежък, дъхаше и на мухъл, и на влага, и на нещо друго, с което старата беше свикнала и което вдишваше с наслада и упоение. Г. Карасла-вов, Тат., 198. Навън дъхаше на полски билки.
ДЪХАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от дъхам и от дъхам се. През тънките плетени стени [на къшлата],.., се чуваше дъхане-то и преживянето на овцете. Д. Ангелов, ЖС, 159. След един час вече се чуваха само силните и равномерни дъхания из двайсетина здрави гърди. Само един от тях стоеше още буден. Ив. Вазов, Съч. VII, 124.
ДЪХАНИЕ, мн. -я, ср. Остар. Дъхане. Устните й, засъхнали и останали без кръв, нервно се мърдаха от бързото и горещо дъхание. Ив. Вазов, СбНУ II, 90. Дъханието му [на болния] било тежко, късо и безпо-койно. Зн., 1875, бр. 5, 80.
ДЪХАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Индив. Дъхав (в 1 знач.); дъхкав. — Мила крушке и сестричке, / твойте плодове дъхати / пълнят цялата градина / с най-приятни аромати! Чичо Стоян, ЧК, 126.
ДЪХАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Дихателен. Професор Се говори, че пушекът има силно влияние за дихателното гърло. Ако пушекът се употреб-лява умерено, то облегчава дъханието. Зн., 1875, бр. 1, 16. Кашлицата, която се появява от възпалението на слизестата ципица на дъхателните пътъове, преминува твърде често без никакви лечения и предосто-рожности. Зн., 1875, бр. 18, 280.
ДЪХВАМ, -аш, несв.\ дъхна, -еш, мин. св. дъхнах, прич. мин. страд. дъхнат, св.
1. Непрех. Изпускам изведнъж въздушна струя, дъх от устата си. Чичо Митуш застана пред Айа, помилва я по челото, подръпна й ушите и дъхна в ноздрите й. И. Йовков, АМГ, 54. Имот, виках, се с пари купува, хубост се с пари не купува. — Гостът се наведе и като смигна с рунтавите си вежди, дъхна в лицето на Тъкачев: — Така ли е? Г. Караславов, ОХ I, 225. — Виолета, ти си пияна! Дъхни ми скоро — извика Жана. Д. Кисьов, Щ, 214. Ще дъхна аз и с кървав пламък / ще пламне тук дърво и камък. П. К. Яворов, Съч. I, 71.
2. Прех. и непрех. Остар. Поет. Вдъхвам, вдишвам. Чини ми се, че ще оздравея, щом дъхна балкански хладец и ми замирише на здравец. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 60-61. — Но щом се върнеш в София и дъхнеш от задушената й атмосфера, ти пак ще паднеш в летаргия. Ал. Константинов, БГ, 90. — Мамо, моля те, позволи ми поне за час да ида у лелини .. Да дъхна чист волен въздух. Ив. Кирилов, Ж, 42. И Гоце, роден едновременно с приемането на унията, не дъхва с детински гърди въздух, нажежен от пламнали .. страсти. П. К. Яворов, Съч. II, 173-
174.
3. Непрех. С предл. на. и със същ., означаващи растения, вещества и под. Изведнаж издавам миризма на растенията, веществата, означени със съществителното; замирисвам. И щом го срещне заран, почва да го мирише. Ако му дъхне на ракия, захваща да му се заканва. А. Каралийчев, НЗ, 164.
4. Прен. Непрех. С предл. о т. Лъхвам изведнаж. Дундов вървеше до Васева и бегло я разглеждаше .. Тази ли е плахата, примирена провинциална девойка?... Той повече се наклони и къдрица от тъмните й коси го докосна. Нещо ново, непознато или забравено дъхна от нея. Б. Несторов, СР, 200. дъхва, дъхне. С предл. н а. Безл. от дъхвам в 3 знач. Бичкията свирва в буковото дърво, по вкокалената земя на сачака се посипват стърготини — дъхва на прясна дървесина. Ст. Сивриев, ЗСБ, 38. Из тремовете зашетаха сенки. Дъхна на тамян и босилек. М. Смилова, ДСВ, 62.
ДЪХВАНЕ ср. Отгл. същ. от дъхвам.
ДЪХКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Дъхав (в 1 знач.); дъхат. Из откритата мека средина на хляба излизаше дъхкава пара. Т. Харманджиев, КЕД, 63. Славата на Яне Сандански „царот на Пирин“ се смесва с дъхкавия аромат на планинските ливади. Децата на Банско израстват под сянката на Пирин. Е. Каранфилов, Б III, 17.
ДЪХНА. Вж. дъхвам и дъхнувам.
ДЪХНУВАМ, -аш, несв. (остар.); дъхна, -еш, мин. св. дъхнах, прич. мин. страд. дъхнат, св., непрех. и прех. Дъхвам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
