Лъжа като дърт циганин. Разг. Пренебр. Лъжа много. — Тебе ще те изкарат за под-щрекател, тях за заблудени — .. — Хайде и ти/ — сопна му се поизплашен Есемето. — .. Питай Казака! — Вярно! Вярно! — сепна се Казакът и всички се изсмяха .. Есемето ги изгледа страхливо и подозрително. — Лъжете като дърти цигани! — рече той сърдито. Г. Караславов, СИ, 165. На дърт гъз, зелен бъз. Простонар. Грубо. Ирон.; На дърто дупе дрънкало. Диал. Ирон. Пренебр. Употребява се, когато някой не се съобразява с напредналата си възраст, а постъпва или се облича по младежки. От дърт циганин ковач не става. Разг. Ирон. Употребява се, когато някой не се съобразява с напредналата си възраст, а мисли да започва нова дейност (работа). — Ами ти какво седиш пред работилницата? Да не си решил да учиш занаята на стари години? Нали си чувал — от дърт циганин ковач не става!... С. Северняк, П, 8. Пуша като дърт<а> циганин<нка>. Разг. Пренебр. Пуша много.
ДЪРТАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Стар, дърт.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЪРТАК, мн. -ци, м. Разг. Пренебр. Стар мъж, старец; дядо, дъртляк, дърто-фелник. — Казвай сега, бай Асене — .. — ти, накъде си?.. — Аз ли?.. Аз съм вече на боклука, драгий! Защо им са такива дъртаци, като мене?... К. Константинов, СЧЗ, 183. Върне се дядо вечер,.., па запуши с лу-личката. А бабата викне да го хока. — Ах ти, дъртако, работиш само за лулата си! СбХ, 28. И майка му се ядосваше, защо е рекла на пустия дъртак да изпъди снахата. Т. Влайков, Съч. II, 100. На никого не му се ще да бъде дъртак .. Но старият човек по принуда се превръща в дъртак. П, 1991, бр. 15, 9. • Дъртакът му с дъртак. Разг. Ка-икът дремеше на отвъдния бряг,.. — Юмер-аа! — провикна се тревожно Недьо няколко пъти.. — Спи дъртакът му с дъртак. Юмер-аа... В. Геновска, СГ, 324.
ДЪРТАЧКА ж. Разг. Пренебр. Стара жена, старица; баба, дъртофелница. Днес ме би оная дъртачка Божковска, дето се кълчеше и преструваше едно време, когато не й вземаше пари за млякото; ти нали казваше, че учителите трябва да се тачат като светии,.. Хубава светица излезе Божковска! К. Георгиев, ВБ, 76.
ДЪРТАШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Пренебр. Дъртешки.
ДЪРТЕЕНЕ ср. Разг. Пренебр. Отгл. същ. от дъртея.
ДЪРТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Пренебр. Дъртак; дъртелник, дъртляк, дърто-фелник. Браво! Още малко и — аз сам би се кълнал, че това е писано с ръката на онзи дъртел. В. Друмев, И, 13.
ДЪРТЕЛА ж. Диал. Пренебр. Дъртачка; дъртелница, дъртофелница. Баба Дана, оная изкуфяла дъртела, не давала и дума, че ще пусне снаха беднячка в къщата си. Д. Вълев, 3, 66.
ДЪРТЕЛНИК, мн. -ци, м. Диал. Дъртак; дъртел, дъртляк, дъртофелник. Скару-ва се, хваща да му вика: / Старо, дъртелни-ко, недний / туй ли свърши? — Корито да земеш! Н, 1882, кн. 11-12, 918.
ДЪРТЕЛНИЦА ж. Диал. Пренебр. Дъртачка; дъртела, дъртофелница. Натъртена, с раздробени от друсането кокали, бабата пребледня, гушата й увисна още повече и тя заохка: — Жи-и-ив да си, Иваней, спри! Осадих се. От туканка ми е по-близичко.. "Сега ще си отдъхне кобилката! — зарадва се Квасът. — И защо ли дъртелницата е тръгнала пеш, като зет й има стружна? Стипца! Хр. Пелитев, ХО, 20.
ДЪРТЕШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Пренебр. Който е на, който е присъщ на дърт човек. Старецът погледа, почака, дано чуе още някоя от дъртешките приказки на внука си, но момчето замълча, помамено от мекиджията, който вече прибираше черните си табли. О. Василев, ЖБ, 107. Дъртешки глас. Дъртешка походка. Дъртешки бръчки. Дъртешки болести.
ДЪРТЕШКИ нареч. Разг. Пренебр. По начин присъщ, свойствен на дърт човек. Стар един калугер се мъчеше да си пере дрехите и в това време дъртешки охкаше и пъшкаше. П. Р. Славейков, БПI, 23.
ДЪРТЕЯ, -ёеш, мин. св. няма, прич. мин. деят. св. дъртял, -а, -о, мн. дъртели, несв., непрех. Разг. Пренебр. Ставам все по-дърт; старея.
ДЪРТИНА, мн. няма, ж. Разг. Пренебр. Отвл. същ. от дърт; старост. Маймуната от дъртина / веч взела да не види. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 286.
ДЪРТИЦА ж. и м. 1. Обикн. в сравн. Разг. Възрастен, стар мъж или възрастна, стара жена. Тихичко, полекичка, ама сладко и така умно реди думите, сякаш че е дър-тица! Т. Влайков, Съч. II, 235. — Ти си отваряй по-добре очите, пък друго не знам, — избъбра бързо като някоя дъртица момичето и се врътна гърбом с наперената си рокличка. О. Василев, ЖБ, 96. И на сватбата бе весела — посреща, шъта, нагажда като дъртица. Т. Влайков, Съч. II, 249.
2. Диал. Дърт, стар и лош човек (Н. Геров, РБЯ).
ДЪРТИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Разг. Пренебр. Умал. от дърт. Чичо Мито разчекна устата на коня и отсече: — Малко е дъртичък, ама нищо, ще ти върши работа. Г. Белев, ПЕМ, 90.
ДЪРТЙЩЕ, мн. -а, ср. Разг. Пренебр. Дърт, стар човек, — мъж или жена; дър-
