тош. — Намерих я да дреме като кукумявка пред хана в Тополовград. Ей, страшно дъртище! Никога няма да й дойде умът в главата — забърбори лесничеят, задърпал повода на коня, колкото да използува рядката възможност да покаже превъзходството си у дома. Д. Вълев, 3, 139-140.
ДЪРТЛЯК, мн. -ци, м. Разг. Пренебр. Дъртак; дъртофелник. Ученици, когато видите на афишите на „Модерен театър“ — „Само за възрастни“, не мислете, че вътре са се събрали всички баби и дъртляци. Хр. Смирненски, Съч. III, 7.
ДЪРТОФЁЛА ж. Разг. Пренебр. Дърту-ша; дъртофелница, дъртачка, дъртела, дър-телница.
ДЪРТОФЕЛНИК, мн. -ци, м. Разг. Пренебр. Дърт, стар мъж; дъртак, дъртляк.
ДЪРТОФЕЛНИЦА ж. Разг. Пренебр. Дърта, стара жена; дъртачка, дъртела, дър-телница, дъртуша. Той [дядото] започна да разказва как едно време снахите стояли прави, докато мъжете се хранели, как свекървите изливали по три пъти водата от стомните, уж че булката не донесла пряспа и студена.. — И защо беше туй нещо, туй чудо? — извиси глас старецът. —Да ги питаш сега ония дъртофелници защо го правеха, не могат ти каза... Кл. Цачев, В, 203-204.
ДЪРТОШ м. Диал. Дърт, стар човек — мъж или жена; дъртица. Тя [Вранка] се изправи, въздъхна дълбоко и продължи да следи игрите на Мънча. — Ее, дъртоше, мина вече нашата! — въздъхна Гърмодолеца, който потягаше по това време колата на двора. Ил. Волен, МДС, 103.
ДЪРТУША ж. Разг. 1. Пренебр. Дърта, стара жена; дъртачка, дъртела, дъртелница, дъртофела, дъртофелница. — Велислава на Мостич,.., хубавицата на Преслав си е дошла. Видях я. С онази дъртуша, леля й. М. Смилова, ДСВ, 187.
2. Рядко. Дъртица (в 1 знач.). — С нея излязох — посочи тя с глава заспалото дете. — И знаеш ли вече всичко разбира и всичко говори. Като някоя дъртуша... Д. Ангелов, ЖС, 398.
ДЪРХОЛ м. Остар. и диал. Стар човек.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
ДЪРХОЛЩИНА ж. Остар. и диал. Стара жена. Б. Стойна.. Старината, хаджи, не дотолкоз, ами видиш ли ти кахъри-те? Те събарят челяка.. X. Коста: Дето же рече не си дотолкоз стара, а? Злата: (на себе си) Стара дърхолщина, има са още млада. Д. Войников, КЦ, 25.
ДЪРЧА ж. Диал. Лошо време с дъжд, вятър и студ.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ДЪРЧЕВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Диал. През който има дърча. Даде Господ дърчевна година, / даде Господ тая ситна роса, / по росата пуста поледица; / на юнаци пушки помръзнаха. Нар. пес., СбНУ I, 326.
ДЪРЧОВИНА ж. Диал. Лошо време .
— От Т. Панчев, Речник на български език от Н. Геров, 1908.
ДЪСКА ж. 1. Дълга, плоска, сравнително тънка и широка дървена изрезка, получена чрез бичене на трупи. Встрани на тревата лежаха купчина дъски, гладки и бели, над всички горски миризми надвиваше влажният мирис на прясно дърво. Д. Талев, И, 326. Па не по-далеч от стотина крачки в района на дъскорезницата, където на кръст и високо бяха наредени за сушене скоро изрязани бели дъски, край огъня сънливо се клатушкаха три дълги сенки. П. Михайлов, МП, 89. Дузина подобни дъскорезници са раздробявали грамадните трупи на греди, талпи, дъски,.., летви. Ив. Коларов, Е, 15 .И Еньо удряше с юмруци по масата така тежко, че дъските се отпира-ха. Елин Пелин, Съч. III, 148. Креслото бе обърнато към срещуположния ъгъл на тавана, който слабо се очертаваше в сумрака сред сложната плетеница от греди и дъски. Р. Балабанов, ТБК, 60. // Къс от такава изрезка, обикн. с правоъгълна форма, който се употребява с различно предназначение в домакинството или в училище. На пазара често липсват дребни, но необходими за всяко домакинство потреби: дъски за рязане на хляб, сита за брашно, тарелки. Дъска за гладене. Дъска за пластелин.
2. Само мн. Разг. Дъсчен под, дюшеме от дъски. След малко той [морякът] ще отпуши някакъв кран и ще започне да облива дъските на палубата със силна водна струя. Св. Минков, ДА, 18. При старата едноетажна и двуетажна София / .. / подовете на къщите не бяха боядисани.. Каква мъчителна домакинска работа бе търкането им със специалните четки за дъски. П. Мирчев, СЗ, 63-64. Сега е назначил едно много добро момче: може и да готви, и дъските мие от жена по-добре. Т. Влайков, Мис., кн. 6, 7. Тя постла черги в празната стаичка направо на белите чамови дъски.
В. Андреев, ПР, 49.
О Черна дъска (съкр. дъска). Широко, боядисано в черно или зелено правоъгълно табло, използвано при обучението, върху което се пише с тебешир в училище. По черната дъска още личеха написаните с тебешир числа на задачи от четирите аритметични действия. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 47. Всичко беше на мястото си.., на мястото си бяха и училищните миризми — на тебешир и черна дъска. В. Попов, Избр. пр, 36. Шахматна дъска. Квадратно табло за игра на шах, което е разделено на 64 квадратчета, боядисани в два цвята и върху което се
