и отроци, а ето пак всеки дърпа към себе си и сговор няма... Ст. Загорчинов, ДП, 418. Дърпам юздите (юздата). Разг. Отнасям се строго към някого, като не му позволявам да прави каквото си иска, да своеволничи. Мъжът е хитър дявол, ви казвам. Дръж го здраво — показвай интерес към работата му.. Ако трябва, дърпай юздите, ама да не забележи. СбЦГМГ, 48. Аз също някога съм се стремяла към повече лична свобода. Наистина, дърпали са ми юздите, но съм си позволявала доста неща без знанието на родителите си. О, 1978, кн. 19, 11-12. Един тегли напред, а друг дърпа назад. За несго-ворни хора в някаква обща работа. — Трябва всички да си плюем на ръцете, с целия колектив да тръгнем напред. Но как ще вървиш, когато един тегли напред, а друг дърпа назад? М. Марчевски, П, 246. Не са ме дърпали кучета. Диал. 1. Бива ме, хубав съм, привлекателен съм. 2. Не съм скитал без разрешение. Сякаш са го кучета дърпали. Диал. За човек — много (е) сух, мършав.
ДЪРПАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от дърпам и от дърпам се. От силно дърпане скъса един от ремъците на цървулите. К. Петканов, ЗлЗ, 102. Овчарят приближи вълчата колиба, но вътре нямаше никого. Той коленичи и издърпа синджира — никой! На края висеше въжето развързано. Навярно от дърпане или с крак вълкът беше разхлабил възела и избягал. Г. Райчев, В, 18-19. А ние вървяхме из лабиринта на уличките, еднакви и несвършващи, посред молби, цинични покани, дърпания и хули. К. Константинов, ПЗ, 126. Двама старци., седяха по турски и пушеха мълчаливо наргилета. При всяко дърпане водата шумно бълбукаше. Гр. Угаров, ПСЗ, 20.
ДЪРПАЧ! м. Разг. Мъж, който дърпа нещо. Заедно с другите дърпачи и Петко хлебарят се порадва на събореното дърво. Т. Харманджиев, КЕД, 65.
2. Прен. Мъж, който се дърпа, не се приобщава към някого или към нещо. Той бе посетил няколко стопанства в други села, бе видял как хората са преборили дърпаните назад и сега вече живеят задружно... Кр. Григоров, Н, 166.
ДЪРПАЧ2 м. Диал. Мъж, който много пие; пияница, смукач.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ДЪРТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Разг. Пре-небр. Който е на много години, който е достигнал до старост; стар. — Дърта глупачка съм аз — започна да се укорява тя [бабата],
— приказвам си каквото ми дойде на ума. К. Калчев, ПИЖ, 24. Дъртата му леля [на Дине], която му бе дала на свободен наем една стая в своя мрачен апартамент, дрезгаво нареди да се пренесе голямото огледало от тъмното антре във фоайето. Д. Бе-гунов, ЧОД, 11. — Не стига, че си е разбил коляното, а пък и не дава да го лекуват! За глигани ще ходи — не си гледа дъртите кокали! К. Петканов, П, 84. — Твое ли е това дете? — попита Евгени. — Вай! Що думаш, бащице! — възнегодува старата циганка. — Та аз съм дърта, стогодишна баба!... Внуче ми е. Д. Ангелов, ЖС, 20.
2. Остар. Само в сравн. и превъз. степен. Който е по-голям или най-голям по възраст.
— Много ми харесват нашите момчета, каза ми бай Ганьо, като изгледа играющи-те [на карти и на табла] — .. — Ето, например да речем, онова момче, по-дъртото, видите ли го? Дето играе на отуз-бир. Ал. Константинов, БГ, 72.
3. Разг. Ирон. Пренебр. Който има дълъг житейски опит, затова умее да се възползва от всяка ситуация изгодно и да намери изход от всяко трудно положение; опитен, изкусен, обигран. Когато дойдоха на една поляна, за миг Кума Лиса съвсем друга стана. Кресна и завика дъртата хитрана, та горките гъски ужас ги обхвана. С. Ангелов, ХЛ, 9-10. Трябваше да се върне и каже на Балашов да потули делото на оня дърт пергишин в някое чекмедже. К. Колев, М, 59. Дъртата реакция направи много, за да дойде на власт.
4. Като същ. дърт<ият> м., дърта<та> ж., мн. дърти<те>, обикн. членувано. Разг. Пренебр. а) Стар човек; старият, старата, старите. — Каквото правят дъртите, туй ще правим и ние, рече едно., момче, търти и то подир старите и опитни мливари. Ц. Гинчев, ГК, 70. — Нали ви наблюдавам
— меко пипате... А те са вълци, тях ги оправя само едно — мъртвата хватка! — татко, ти пак захвана своята... — беззлоб-но го прекъсва Динков, майка му го подкрепя, усмихната покровителствено: — Дърто, стига, че ще те вземат на подбив.. Пък и не могат да се нахранят като хората. Др. Асенов, ТКНП, 255. б) Бащата, майката, родителите. — Ти къде работиш? — В един склад за дърва, водя книгите... Ами какво да правя, бай Анастаси, дъртият няма, на кого да се надявам? Ем. Станев, ИК I и II, 143. — Па каквато е дъртата, и дъщерите I и са това. Т. Влайков, Съч. И, 96.
— Е, па, Стойно, снахо, стара съм, моме .. Ние, дъртите, колкото можем. Каквото докачите от нас. Кр. Григоров, Р, 139.
> Говоря (приказвам) като дърт<о>. Разг. Пренебр. Обикн. за дете — говоря, приказвам умно, смислено като голям. — Син имам на три години, ама сякаш, че е на пет. Говори като дърт. С. Северняк, ОНК, 50. Дърта лъжа. Разг. Неодобр. Прекалено голяма лъжа. — Я, виж там на масата има ли пари — казвах аз с глупаво престорен глас, като че не зная за печалния остатък от един лев и 25 стотинки. — Има само един лев и гологани.. — Вземи лева, аз сетне, други път... — казах аз, сконфузен от дъртата лъжа. Ал. Константинов, Съч. I, 39.
