раславов, Т, 44-45. Когато те водят и накрая излезе добро — хубаво. Но когато те дърпат всичко да се промени из един път или пък да си остане пак каквото си е било и както са си свикнали — тогава не е хубаво. П. Славински, ПЗ, 253. — Ще се съсипвам, дорде ми излезе душата, ама ще го крепа общото и задружното, ще се мъча да го закрепа. Дали ще го докрепа, не знам. Че много дърпат да го разтурат. Т. Влайков, Съч. И, 86.
9. Прен. Спирам, спъвам някого, преча на някого да върви напред. Със моя ум, под черната ми кърпа, / ще кажа, че със днешното вървим! / Все някои ги вчерашното дърпа / и чакат да им проснеме килим...
Н. Марангозов, ЯВ, 15. дърпам се страд. Две въжя, вързани за двата му [на платното] долни краища и преметнати през една греда в сцената така, щото другите им два краища падаха долу и можеше чрез тях да се дърпа и вдига завесата. Ив. Вазов, Съч. VI, 24.
ДЪРПАМ СЕ несв., непрех. 1. Мъча се да се откъсна, отскубна, освободя от нещо или някого, към който съм здраво прикрепен или заклещен, като се опъвам назад или настрани; тегля се. Кучето тревожно виеше и се дърпаше от синджира си, в съседния двор мучеше крава. И. Петров, HЛ, 170. Пред един магазин за играчки русокоса млада жена в сиво ярешко палто теглеше за ръка момченце, което плачеше и се дърпаше към витрината. М. Грубешлиева, ПИУ, 225. Въпреки ударите, които му нанасяха, монахът се дърпаше силно и с движенията на ръцете си повличаше мъжете, които се държеха отстрани. Д. Димов, ОД, 195. Тя [баба] ме хвана по-здраво за ръката и ме помъкна насила по дървената стълба. Аз се дърпах, но тя властно ме теглеше подире си. К. Калчев, ПИЖ, 4. Ханко мълчеше,.. Струваше му се, че е попаднал в някоя от ония примки, които залагат за вълци. Колко повече звярът се дърпа, толкова повече въжето се затяга около шията му. А. Гу-ляшки, ЗВ, 25.
2. Прен. Не се съгласявам, отказвам да направя, да извърша нещо; противя се. Пък Спас много настояваше на конференцията да присъствуват и жени.. За такива работи нашите жени още се дърпат, особено жените от селата. Г. Караславов, ОХ II, 616. Никой вече не се дърпаше настрана и даваше драговолно всичко, което поискваше Ивайло. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 37. — Но и ти трябва да ми помогнеш.. Спасов мълчеше.. — Ти приятел ли си ми? — попита го Меркулов. — Защо се дърпаш? М. Марчевски, П, 269. — Вървя, гледам жена с чанта носи картофи, тежи й,.. Предложих си услугите. Тя се дърпа. Хубавичка. Нарамих торбата. Н. Антонов, ВОМ, 41.
О Дърпам дявола за опашката. Разг. Излагам се на риск, опасност, сам си докарвам някакво нещастие, беля. — Ние требва да отмъстим за него, бре! И ние требва да ударим сега поне двама или трима от ага-ларите.. Лазар почака малко, като че ли да прекипи яростта на Вардарски, и рече: — Ето що съм наумил аз, учителю: ние ще убием само Кючук Кадри.. Нищо повеке нам не ни требва, ние нема защо да дърпаме тъкмо сега дявола за опашката. Д. Талев, ПК, 627. Дърпа ме късият. Диал. Живея в немотия, не ми стигат парите. — Защо да не дадем, нали е за нашето училище, само че какво да дадем, като ни дърпа късият, — почеса се по тила един от първенците. А. Ка-алийчев, НЗ, 166. Дърпам конците. Разг. ъководя, командвам скрито, като оставям друг да действа явно. — Тъй ще му е по-добре на княза. Ние да викаме помежду си, а той да ни помирява и да дърпа конците. Но и неговите дни са прочетени. В. Генов-ска, СГ, 455. Данчев няма никакви врагове. Той е необходимият началник, когото никой не приема на сериозно. Други дърпат конците. В. Пламенов, СА, 5-о. Дърпам полите някому. Диал. Съдя, критикувам някого за лошото му поведение. Добрина далечна роднина, не понесе спокойно заядливите думи на дълга Рада, та побърза да се намеси: — Добра хубаво ти каза — с лошо сърце си!.. — Коя седнала да ми дърпа полите. Поне ти мълчи — цялото село знае, че гониш мъжа си с пожоварника! К. Петканов, X, 84-85. Дърпам се като магаре на мост. Разг. Проявявам много голямо упорство, инат; не отстъпвам, инатя се. Защо се дърпаш като магаре на мост, работата, която ти предлагат, е тъкмо за тебе. Дърпам ушите (ухото) на някого. Разг. Карам се на някого, мъмря го строго или наказвам някого заради допуснати от него грешки. Давай документите, човече божи, заради тебе ще ми дърпат ушите, бързай. В. Жеков, ТП, 75. — Ако ви пусна да си идете, татко ще ми дърпа ушите. А. Гуляшки, МТС, 82.
— Като нямаше какво друго да измисли, започна да глобява.. И какво ми направи? Нищо! Не на мен, а на него му дърпаха ушите отгоре. М. Марчевски, П, 190. Дърпам <чергата> към себе си. Разг. Стремя се да уредя нещата, както на мен ми е угодно, както е в мой интерес (обикн. в нещо общо
— работа, дейност и др.). Смея да твърдя, че лоши [хора] изобщо не съществуват. Повечето дърпат чергата към себе си, на трапезата пущат тези, които им допадат, раздават си взаимно благата на живота... Сл. Македонски, ЕЗС, 132-133. — Аз, колега, съм селско чедо и ще речеш, че дърпам чергата към себе си. Все ми е едно. На гражданите не вярвам. Ние, селяните, изнесохме войната на плещите си, а на девети юни не си мръднахте пръста да ни помогнете. Ем. Станев, ИК 1П и IV, 379. — Всички християни, целият български народ можеше в робство да падне — и цар, и боляри,
