де... Страхува се да не научи баща й... Й. Стоянов, ПД, 79. Не си гледам дърмите. Диал. Не стоя мирен.
ДЪРМОЛЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от дърмоля.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЪРМОЛЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Тегля, дърпам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЪРМОН м. Диал. Кожено решето с едри дупки за отвяване на зърното след вършитба.
— От гр. 6ер|10У1. — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. — Друга форма: дар мон.
ДЪРМОНЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от дърмоня и от дърмоня се.
ДЪРМОНЯ, -йш, мин. св. -йх, несв., прех. Диал. 1. Пресявам нещо с дърмон (Н. Геров, РБЯ).
2. Бия някого (Вл. Георгиев и др., БЕР). дърмоня се страд.
ДЪРНАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Тропнат, дръпнат.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ДЪРПАМ, -аш, несв., прех. 1. Опъвам, обтягам нещо с усилие и обикн. с ръце; тегля. Докато кротко и търпеливо се оставя на децата да й дърпат ушите, да я възся-дат като кон,.., в същото време тя [кучето Мишка] ловко и съвсем предпазливо,.., отнема хляба от ръцете им. Й. Йовков, Разк. I, 102. Детето бъркаше из джобовете, дърпаше мустаците му и косите. Г. Райчев, ЗК, 235. Заигра и тестото между тънките пръсти, започна да се разтяга, тя го метна върху ръцете си и го дърпаше безспирно, теглеше го на всички страни с пръсти. Д. Талев, ПК, 257. • За животно. Макар и вързано, то [кучето] се изправяше на задните си крака, дърпаше яростно синджира и лаеше разпенено, готово да се хвърли на шията ми. К. Калчев, ПИЖ, 53.
2. С усилие придвижвам нещо или някого в определена посока с ръце или с някакво приспособление; тегля. Но нещастният сом съвсем премаля от страх, като видя, че го дърпат вече нагоре заедно с мрежата. Д. Калфов, КР, 8-9. Съблече [Милко] палтото си,., и легна на откосите. Анушка се наведе, взе палтото му и притича до него:
— Веднага се облечи! — започна да му се кара тя, като го дърпаше да стане. Д. Ангелов, ЖС, 131-132. Дръпни масата до стената, за да не пречи при отварянето на вратата.
3. Разг. Смуча, всмуквам тютюнев дим или течност, обикн. от съд с тясно гърло; тегля. Пушеше [дърводелецът], кашляше, плюеше по тротоара и пак дърпаше от цигарата. Й. Радичков, СР, 214. Те [ергените] се събираха на купчини в ъглите,., опъваха цигарите в шепите си, защото пушенето беше забранено, и дърпаха шумно и с наслада тютюневия дим. Г. Караславов, СИ, 51. Бер-нар надига шишето и дърпа още две глътки. После го подава на Жак. Б. Райнов, ДВ, 282. Но още повече се беше изменило лицето на едрия българин, който на пейката дърпаше наргилето. Йв. Вазов, Съч. XII, 157.
4. Непрех. За влага — просмуквам се, прониквам в някого. — Как дърпа влагата... — сгуши се тя, седна до него върху купчинка навити на руло въжета. М. Грубешлиева, ГР, 105.
5. Прен. Непрех. Разг. Отнемам, вземам нещо от някого за себе си, присвоявам, заграб-вам чужди блага. — Ти тези хора не ги знаеш — те са навикнали да дърпат от всички страни, стотинка не пропускат. Ст. Костов, Избр. тв, 432. — Не е наш владика той, гръцки владика е. Ни езика му разбираш, ни пък той иска да те знае. Само да дърпа от нас и да лапа... Д. Талев, ЖС, 135. Мъчиш се,.., а кога събереш нещо, току-виж, заобиколили те сума ортаци: тоя дърпа, оня зе-ма — за валия за кадия. М. Марчевски, П, 52.
6. Прен.Само 3 л. С предл. за. Държа отговорен някого за неизпълняването на някаква задача, на някакво поръчение или за неспазване на закона. При обиск у вулканизатора Филип свещниците., не се намерили, намерила се само Милка, жената на кантонера .. Иван поискал сметка от Милка, а Милка поискала развод. На свой ред държавата взела да дърпа вулканизатора Филип за някакви си хиляда и триста лева неплатен данък общ доход. Й. Попов, CЛ, 172-
173. Динов си спомни, че и него като завеждащ селотдела при комитета често го дърпаха за окъснялата масовизация. Ст. Марков, ДБ, 362.
7. Прен. Само 3 л мн. Търся настойчиво някого поради качествата, способностите или компетентността му в някаква област. Техник със златни ръце! Ще отиде в големия индустрииален град, ще го дърпат отвсякъде, ще се бият за него. Г. Узунов, HP, 56. Той [Младен] беше за селяните и нотариус, и мирови съдия. Него го дърпаха младежите, когато ще дават по празниците вечеринки, той се разправяше с общината за разрешение и после им биваше нещо като режисьор. Ст. Даскалов, БМ, 36.
8. Прен. Само в 3 л. и обикн. с лично место-им. във вин. пад. Силно настоявам пред някого да направи, да извърши нещо, като го засипвам с молби, упреци и под. — Много бързам, момченце, та не ми остава време да седна на някоя софра. Канят ме, дърпат ме, но аз не сядам. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 23. Макар че отдавна всичко, каквото се следваше, беше направено, тя [Куна] пос-тоянно дърпаше мъжа си и го молеше да тича по адвокати и съдилища, та дано отменят смъртната присъда на сина й. Г. Ка-
